Бившият директор на Историческия музей в Пловдив Стефан Шивачев припомни

...
</TD
>Бившият директор на Историческия музей в Пловдив Стефан Шивачев припомни
Коментари Харесай

Историк с любопитни данни за освобождението на Пловдив

Бившият шеф на Историческия музей в Пловдив Стефан Шивачев напомни на специфична среща-разговор забавни моменти от Освобождението на града, съобщи кореспондент на Plovdiv24.bg .

" Всяка война, всяко историческо събитие, има встъпление и последици. Българите, както сърбите и гърците, можем да се гордеем, тъй като повода за Руско-турската освободителна война е Априлското въстание у нас.

Тези към 30 000 жертви и вълната в отбрана на българите довеждат до Цариградската конференция и решението за възобновяване на българската страна. Османската империя не признава това решение, а Русия като най-ангажирана на Балканския полуостров, подхваща война, която довежда до Освобождението на България " - разяснява Шивачев.

Битката за Пловдив е една от най-важните наред с борбата за Плевен, при Шипка, София. По това време в Цариград живеят повече от 50 000 българи, а популацията на Пловдив е към 33 000 - 34 000 души. Следващият по величина град е Русе с 21 000 - 22 000 души, Стара Загора с 18 000 - 19 000, София със 7000 - 8000 население. Пловдив е най-големият икономически и търговски център в европейската част на Османската империя, тук живеят доста богати хора. 

Обикновено подминаваме какво се случва след потушаването на Априлското въстание, означи Шивачев. В пловдивските затвори са докарани огромна част от пандизчиите и Пловдив изживява едни от най-трагичните дни в своето историческо развиване - по цялата Узун чаршия е имало бесилки и участниците в Априлското въстание са бесени без съд и присъда. Започват репресии против локалните българи, натоварени са с ексклузивен налог за прехрана на армията и от тях са събрани 12-13 милиона гроша. 

Пълководецът Сюлейман паша взема решение, че край Пловдив ще даде уверено стълкновение и отпор на съветските войски. В същото време в града, с изключение на постоянна турска войска, има башибозуци и черкези, по този начин наречената нередовна войска, които не се подчиняват на законите на войната и разсипването на Карлово, Сопот, Калофер, Свежен е тяхно дело. 

Щастливо събитие е съществуването на дипломатически задачи в града. Френският вицеконсул Боасе съумява да убеди валията, че градът е важен и не би трябвало да се оставя в ръцете на башибозуците и черкезите. Валията дава няколко стотици пушки на християнското население, с цел да отбранява кварталите, в които живее. В организацията на отбраната на Пловдив се включва и шефът на пловдивската железница Анри Батюс, който е взел участие в строителството на Барон-Хиршовата железница. 

Сюлейман паша взема решение да се отдръпна и, когато капитан Бураго и неговите 63 драгуни влизат в Пловдив, не дават нито една жертва. На военачалник Гурко е изпратена телеграма, че градът е свободен. Това се случва сутринта на 16 януари 1878 година. Населението посреща съветските войски с самун и сол.

" Какво е можело да се случи, можем да съдим от това какво се е случило през нощта. Затворниците са изведени от пандизите и ги избиват в местността Остромила. Сред тях е Душо Хаджидеков. Всички са били изклани там, на място " - описа Шивачев. Турската войска е разгромена в последната борба на 17 и 18 януари, част от войската потегля към Одрин, друга - през Чепеларе към Беломорието. След десетина дни руските войски доближават до Одрин и след това до Цариград. 

Пловдив, макар че пет века е бил в застинало положение, е определян като една от перлите на Османската империя. След Освобождението стартира бурното му развиване, единствено за 50-60 години популацията се усилва от 33 000 на над 100 000 души и от ориенталски град се трансформира в европейски, с електрификация, тръбопровод и така нататък и се трансформира в един от индустриалните центрове на България.

Първият монумент в българските земи, отдаден на Освобождението, е паметникът на Бунарджика, повдигнат в чест на борбата за Филипопол. По-късно по същия план са направени още седем такива монументи в България. 

Стефан Шивачев работи по план на община Пловдив за паметниците в града и задачата му е да сътвори база данни какъв брой монументи и паметни плочи има. В процеса на работа разкрил няколко забравени монумента на централния гробищен парк. 

Подробности гледайте в прикаченото видео!

Източник: plovdiv24.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР