Страхил Делийски: Правителство с третия мандат ще бъде заподозряно като заченато в грях
Ако се случи държавно управление с третия мандат, то ще бъде обвинено като " заченато в грях “. Това сподели в изявление за предаването " Нюзрум “ по Радио " Фокус “ политологът Страхил Делийски.
" Не, че нашата политически система няма да издържи още едно съмнение за грехопадение, само че ще й станат прекомерно доста. Все отново държавно управление с третия мандат не е невероятно. Може да бъде разказано и " продадено “ на хората. Въпрос на политическо въображение и на политическа воля е, тъй като просто поръчката: " Дайте ми, аз ще го направя “ не е задоволителна. Тя може да бъде задоволителна от позиция на самомнението, само че не и за правене на кабинет. Виждаме, че даже умел политик като Бойко Борисов за следващ път не съумява, като че ли този път съзнателно, забравяйки че представителната народна власт, изключително в режим на пропорционална система, която предпоставя съществуването на голям брой партии в Народното събрание, изисква с изключение на да спечелиш гласовете на 1/8 или 1/10 от гласоподавателите, само че и да направиш държавно управление “, разяснява той.
" Ако мислим политически за реалистичните разновидности, те би следвало да са в порядъка на сформиране на болшинство или някаква друга настройка в Народното събрание, която да води до производство на изпълнителна власт и държавно управление. Ако политиците мислят в политическите категории и тези на представителната народна власт, реалистично би било да имаме постоянен кабинет. Само че наподобява все по-нереалистично да имаме държавно управление, което значи, че политическите водачи не мислят в категориите, за които си приказваме. А когато политическите водачи не мислят в категориите на представителната народна власт, то тогава имаме едва политическо водачество. А едва политическо водачество не може да създаде мощен политически резултат “, разяснява той.
" Смисълът на изборите не е няколко водачи да се наскърбяват и всякакви фенски групи да се ненавиждат повече и повече. Смисълът на изборите е да произведат посланичество, въз основата на което по-късно да се сформира държавно управление “, изясни Делийски и добави: " Партиите влизат в режим на изтъняваща поддръжка, те би трябвало да изпълнят главната си функционалност, тъй като поддръжката ще изтънее още повече. Но виждаме, че водачите играят друга игра, а не тази на политическата логичност “.
Разцеплението в парламентарната група на Движение за права и свободи при гласуването на кабинета " Желязков “ в пленарна зала, Страхил Делийски разяснява по този начин: " Явно е, че рецесията на настоящите политически партии в България няма по какъв начин да подмине и Движение за права и свободи. Явно е, че неналичието на явен ориентир кой ръководи и кой е в съпротива тревожи разнообразни кръгове, изключително тези, които разчитат за бизнеса си на обществени средства. Когато няма държавно управление, държавните капиталисти не знаят от кого да желаят. Когато не знаят от кого да желаят, стопират да желаят и да дават на някого. Това незабавно удря по способността на политическите партии да се развиват, тъй като за политиката трябват пари и цикълът се затваря. В същото време няма никакви опити от страна на политическите партии да потърсят легитимност оттатък поддръжката на своите огромни спонсори, а точно в жителите. Напротив, от избори на избори те от ден на ден се затварят в агитките си. В резултат на всичко това нито имаме работещи партии, нито имаме кабинет, на път сме въобще да загубим и нежното останало схващане, че въпреки всичко демокрацията е някаква смислена процедура и режим. Това е рисково “.
" Партия " Величие “ или систематичната опция, тъй като като такава беше конструирана и припозната, е огледален облик на преобладаващия хайлайф и на системата. С други думи – колкото по-гротескна е формалната версия за политиката, колкото по-гротескно и неуместно наподобява откритият политически хайлайф, толкоз по-гротескно и неуместно наподобява и неговата опция “, разяснява политологът разпадането на парламентарната група на " Величие “.
Според него пред България има два пътя: " Единият е да кажем: " Представителната народна власт не работи, дайте да потърсим нещо по-стабилно “. Това е логичност от вида: " Понеже Левски и ЦСКА не могат да играят футбол, дайте да забраним футбола в България “. Другия вид е да кажем: " Футболът не е неприятна игра, дано да забележим дали ще могат да се научат да играят “. Ако навлезем на политическия терен това значи – излекуване на политическите партии в най-спешен порядък, само че и развиване на същинска демократична гражданска просвета. Нещата са доста, притеснявам се, че те наподобяват прекомерно сложни и времеемки и ние елементарно можем да се откажем от този път и да се опитаме да влезем в някаква друга посока. В България претенденти за Цезар, Бонапарт, Фюрер или Дуче постоянно ще се намерят, само че преди да се откажем и да тръгнем в тази посока е добре да пробваме да научим играчите на парламентарната народна власт да играят добре “, приключи Страхил Делийски.
" Не, че нашата политически система няма да издържи още едно съмнение за грехопадение, само че ще й станат прекомерно доста. Все отново държавно управление с третия мандат не е невероятно. Може да бъде разказано и " продадено “ на хората. Въпрос на политическо въображение и на политическа воля е, тъй като просто поръчката: " Дайте ми, аз ще го направя “ не е задоволителна. Тя може да бъде задоволителна от позиция на самомнението, само че не и за правене на кабинет. Виждаме, че даже умел политик като Бойко Борисов за следващ път не съумява, като че ли този път съзнателно, забравяйки че представителната народна власт, изключително в режим на пропорционална система, която предпоставя съществуването на голям брой партии в Народното събрание, изисква с изключение на да спечелиш гласовете на 1/8 или 1/10 от гласоподавателите, само че и да направиш държавно управление “, разяснява той.
" Ако мислим политически за реалистичните разновидности, те би следвало да са в порядъка на сформиране на болшинство или някаква друга настройка в Народното събрание, която да води до производство на изпълнителна власт и държавно управление. Ако политиците мислят в политическите категории и тези на представителната народна власт, реалистично би било да имаме постоянен кабинет. Само че наподобява все по-нереалистично да имаме държавно управление, което значи, че политическите водачи не мислят в категориите, за които си приказваме. А когато политическите водачи не мислят в категориите на представителната народна власт, то тогава имаме едва политическо водачество. А едва политическо водачество не може да създаде мощен политически резултат “, разяснява той.
" Смисълът на изборите не е няколко водачи да се наскърбяват и всякакви фенски групи да се ненавиждат повече и повече. Смисълът на изборите е да произведат посланичество, въз основата на което по-късно да се сформира държавно управление “, изясни Делийски и добави: " Партиите влизат в режим на изтъняваща поддръжка, те би трябвало да изпълнят главната си функционалност, тъй като поддръжката ще изтънее още повече. Но виждаме, че водачите играят друга игра, а не тази на политическата логичност “.
Разцеплението в парламентарната група на Движение за права и свободи при гласуването на кабинета " Желязков “ в пленарна зала, Страхил Делийски разяснява по този начин: " Явно е, че рецесията на настоящите политически партии в България няма по какъв начин да подмине и Движение за права и свободи. Явно е, че неналичието на явен ориентир кой ръководи и кой е в съпротива тревожи разнообразни кръгове, изключително тези, които разчитат за бизнеса си на обществени средства. Когато няма държавно управление, държавните капиталисти не знаят от кого да желаят. Когато не знаят от кого да желаят, стопират да желаят и да дават на някого. Това незабавно удря по способността на политическите партии да се развиват, тъй като за политиката трябват пари и цикълът се затваря. В същото време няма никакви опити от страна на политическите партии да потърсят легитимност оттатък поддръжката на своите огромни спонсори, а точно в жителите. Напротив, от избори на избори те от ден на ден се затварят в агитките си. В резултат на всичко това нито имаме работещи партии, нито имаме кабинет, на път сме въобще да загубим и нежното останало схващане, че въпреки всичко демокрацията е някаква смислена процедура и режим. Това е рисково “.
" Партия " Величие “ или систематичната опция, тъй като като такава беше конструирана и припозната, е огледален облик на преобладаващия хайлайф и на системата. С други думи – колкото по-гротескна е формалната версия за политиката, колкото по-гротескно и неуместно наподобява откритият политически хайлайф, толкоз по-гротескно и неуместно наподобява и неговата опция “, разяснява политологът разпадането на парламентарната група на " Величие “.
Според него пред България има два пътя: " Единият е да кажем: " Представителната народна власт не работи, дайте да потърсим нещо по-стабилно “. Това е логичност от вида: " Понеже Левски и ЦСКА не могат да играят футбол, дайте да забраним футбола в България “. Другия вид е да кажем: " Футболът не е неприятна игра, дано да забележим дали ще могат да се научат да играят “. Ако навлезем на политическия терен това значи – излекуване на политическите партии в най-спешен порядък, само че и развиване на същинска демократична гражданска просвета. Нещата са доста, притеснявам се, че те наподобяват прекомерно сложни и времеемки и ние елементарно можем да се откажем от този път и да се опитаме да влезем в някаква друга посока. В България претенденти за Цезар, Бонапарт, Фюрер или Дуче постоянно ще се намерят, само че преди да се откажем и да тръгнем в тази посока е добре да пробваме да научим играчите на парламентарната народна власт да играят добре “, приключи Страхил Делийски.
Източник: blagoevgrad24.bg
КОМЕНТАРИ