Иван живее втори живот след уникална съдова операция в УМБАЛ Бургас
69-годишен мъж от Казанлък живее втори живот след неповторима за Бургас съдова интервенция. Благодарение на нея кръвта му е пренасочена по този начин, че да избегне няколко запушени сектора и да доближи до всички органи. Това е допустимо благодарение на специфична протеза, ръчно моделирана от съдовите хирурзи. Операцията е осъществена от екип лекари на Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ Бургас с началник проф. доктор Валентин Василев взаимно с доктор Никола Колев от Клиника по Съдова хирургия на ВМА.
Иван Димитров е ориентиран към УМБАЛ Бургас от Казанлък с преценка, че казусът му е прекомерно комплициран. Диагнозата е хронична артериална непълнота на крайниците. Двата крайници са съвсем без кръвоснабдяване – сини, подути, мъчителни и студени, със сериозен риск от ампутация. Иван е буен пушач – главната причина за тежкото му положение, както и дългият стаж на професионален водач.
За да възстановят кръвоснабдяването, съдовите хирурзи в УМБАЛ Бургас вършат феморо-поплитеален байпас вляво. Левият крайник е към този момент затоплен и неболезнен, само че мъжът стартира да се оплаква от болежка в корема, която продължава към гърба.
Скенерът открива аневризма (разширение) на коремната аорта. Това е най-голямата артерия, по която кръвта доближава до голям брой органи. Диаметърът й е повече от 6 см, при естествени 3. Изследването открива и тромб, прикован към стената. Състоянието е незабавно, тъй като заплашва снабдяването на органите с О2. Вариантите са два: тежка отворена интервенция с сечения през корема или миниинвазивен достъп през бедрените артерии. Второто е в пъти по-щадящо за пациента, само че по-трудно за осъществяване заради това, че аневризмата обгръща и бъбречните артерии.
Процедурата включва имплантиране на специфичен стент-графт, който обаче е належащо да бъде моделиран в допълнение поради засягането на бъбречните артерии от аневризмата. След авансово детайлно 3D оразмеряване оперативният екип прави прецизни отвори на местата, през които би трябвало да преминат бъбречните артерии, с цел да може през тях да се резервира кръвоснабдяването на двата бъбрека. " Анатомичното разположение на бъбреците е самостоятелно при всеки пациент. Затова точността е извънредно значима. Иначе трябваше да правим отворена интервенция на пациента и да реимплантираме бъбречните артерии ръчно, което е извънредно тежка контузия за пациента и може да докара до тежки и необратими последици – бъбречна непълнота. Но вместо пациента, предпочетохме да моделираме самата протеза ", изясни проф. доктор Валентин Василев. Вариантът да чакат протезата да бъде моделирана фабрично отпада, тъй като интервенцията е незабавна и пациентът не може да чака с дни.
Но има и друго предизвикателство – пристенният тромб на аневризмата е толкоз огромен, че разрешава прекосяването единствено на една част от стента и по този начин поражда рискът единият крак да остане без кръвоснабдяване. Решението е кръвта да бъде пренасочена от единия към другия крайник с така наречен crossover bypass. Два дни по-късно е осъществен спомагателен феморо-поплитеален байпас на десния крайник, с което изцяло е възобновено кръвоснабдяването и на двата крайници.
Реално при този пациент се построява нова система на кръвоснабдяване. " Представете си, че имате централен тръбопровод в един жилищен блок. Някъде по етажите има запушвания и няма по какъв начин водата да доближи до част от жилищата. Правят се байпаси и водата потегля по нови тръби. Така най-просто можем да разбираем какво вършим ние, само че в човешкото тяло и освен това безкръвно ", изяснява проф. Василев. Извършено звучи като знамение, изключително на фона на тежките и травматични интервенции в предходните десетилетия, само че е изцяло допустимо с днешните медицински постижения и уменията на хирурзите. Операцията е осъществена напълно по Здравна каса, без никакви разноски за пациента.
Днес Иван Димитров се възвръща в Клиниката по съдова хирургия и споделя, че се усеща доста добре и е признателен на целия екип на Клиниката. Прави извършения, последователно раздвижва краката и към този момент може да върви. Но се колебае дали да продължи да пуши, или да откаже цигарите вечно.
Случаят му ще бъде показан в научно издание, защото е един от дребното в страната. Годишно в България се вършат не повече от 10 сходни интервенции.
Иван Димитров е ориентиран към УМБАЛ Бургас от Казанлък с преценка, че казусът му е прекомерно комплициран. Диагнозата е хронична артериална непълнота на крайниците. Двата крайници са съвсем без кръвоснабдяване – сини, подути, мъчителни и студени, със сериозен риск от ампутация. Иван е буен пушач – главната причина за тежкото му положение, както и дългият стаж на професионален водач.
За да възстановят кръвоснабдяването, съдовите хирурзи в УМБАЛ Бургас вършат феморо-поплитеален байпас вляво. Левият крайник е към този момент затоплен и неболезнен, само че мъжът стартира да се оплаква от болежка в корема, която продължава към гърба.
Скенерът открива аневризма (разширение) на коремната аорта. Това е най-голямата артерия, по която кръвта доближава до голям брой органи. Диаметърът й е повече от 6 см, при естествени 3. Изследването открива и тромб, прикован към стената. Състоянието е незабавно, тъй като заплашва снабдяването на органите с О2. Вариантите са два: тежка отворена интервенция с сечения през корема или миниинвазивен достъп през бедрените артерии. Второто е в пъти по-щадящо за пациента, само че по-трудно за осъществяване заради това, че аневризмата обгръща и бъбречните артерии.
Процедурата включва имплантиране на специфичен стент-графт, който обаче е належащо да бъде моделиран в допълнение поради засягането на бъбречните артерии от аневризмата. След авансово детайлно 3D оразмеряване оперативният екип прави прецизни отвори на местата, през които би трябвало да преминат бъбречните артерии, с цел да може през тях да се резервира кръвоснабдяването на двата бъбрека. " Анатомичното разположение на бъбреците е самостоятелно при всеки пациент. Затова точността е извънредно значима. Иначе трябваше да правим отворена интервенция на пациента и да реимплантираме бъбречните артерии ръчно, което е извънредно тежка контузия за пациента и може да докара до тежки и необратими последици – бъбречна непълнота. Но вместо пациента, предпочетохме да моделираме самата протеза ", изясни проф. доктор Валентин Василев. Вариантът да чакат протезата да бъде моделирана фабрично отпада, тъй като интервенцията е незабавна и пациентът не може да чака с дни.
Но има и друго предизвикателство – пристенният тромб на аневризмата е толкоз огромен, че разрешава прекосяването единствено на една част от стента и по този начин поражда рискът единият крак да остане без кръвоснабдяване. Решението е кръвта да бъде пренасочена от единия към другия крайник с така наречен crossover bypass. Два дни по-късно е осъществен спомагателен феморо-поплитеален байпас на десния крайник, с което изцяло е възобновено кръвоснабдяването и на двата крайници.
Реално при този пациент се построява нова система на кръвоснабдяване. " Представете си, че имате централен тръбопровод в един жилищен блок. Някъде по етажите има запушвания и няма по какъв начин водата да доближи до част от жилищата. Правят се байпаси и водата потегля по нови тръби. Така най-просто можем да разбираем какво вършим ние, само че в човешкото тяло и освен това безкръвно ", изяснява проф. Василев. Извършено звучи като знамение, изключително на фона на тежките и травматични интервенции в предходните десетилетия, само че е изцяло допустимо с днешните медицински постижения и уменията на хирурзите. Операцията е осъществена напълно по Здравна каса, без никакви разноски за пациента.
Днес Иван Димитров се възвръща в Клиниката по съдова хирургия и споделя, че се усеща доста добре и е признателен на целия екип на Клиниката. Прави извършения, последователно раздвижва краката и към този момент може да върви. Но се колебае дали да продължи да пуши, или да откаже цигарите вечно.
Случаят му ще бъде показан в научно издание, защото е един от дребното в страната. Годишно в България се вършат не повече от 10 сходни интервенции.
Източник: burgas24.bg
КОМЕНТАРИ