Тази вечер, в европейската нощ на музеите, в Регионалния исторически

Тази вечер, в европейската нощ на музеите, в Регионалния исторически музей в Благоевград, бе открита изложбата „ Автомагистрала „ Струма “ – Пътят към Европа. Покровник, Мощанец, Дамяница – археологически изследвания по ЛОТ 3 “, съобщи кореспондентът на БГНЕС в града.

„ Най-богато на находки е праисторическото населено място, намерено край санданското село Дамяница, просъществувало в продължение на 1500 години в интервала VI-IV хилядолетие преди Христа ”, сподели пред БГНЕС археологът Малгожата Кулова. Тя, дружно със брачният партньор си Илия Кулов е работила на това населено място. Находките от Дамяница са групирани в 5 тематики: „ поданици “, „ занаяти “, „ мода “, „ ритуали и знаци “ и „ Аз съм човек и нищо човешко не ми е непознато “ - известна фраза на римския стихотворец Публий Теренций.

В експозицията са показани резултатите от изследванията на трите огромни обекта, разкрити по трасето на Автомагистрала „ Струма “, преминаващи през територията на Благоевградска област. Това са: Покровник и Мощанец – антични и късно-антични селища от III-VI в., и Дамяница – праисторическо населено място от късен неолит до заключителен халколит (втората половина на VI хиляди прочие Хр. до първата половина на IV хиляди прочие Хр.).

„ Находките край Дамяница са впечатляващи, тъй като е имало дълъг живот-почти 1500 година, от 2017 година насам проучихме 90 дка, които са половината от площта му, проучвахме и вила от римския интервал, както и некропола край нея с 10 гроба. Единият от тях е с детско заравяне. Показваме неповторимите находки, открити тук: един талисман от нефрит във формата на змия, напълно непокътнат, украшения, които демонстрират връзката на селището със Средиземно море, фигурки на мъже, които за първи път в праисторията са с самостоятелни черти, има експресия в лицата им. Някои от фигурките имат монголоидни и негроидни черти. В това отношение те са неповторими и може ги разделим на фешън желания във връзка с прическа. Тогава се появяват и шапките. Има три типа шапки. Богата е сбирката от костни и каменни теслички и една медна теличка от края на хаоколитната ера. Има предмети, доказателство за зародилата се тогава протописменост или както се назовава още Дунавско писмо. То е особено за района към Белград, само че очевидно този метод на изложение е присъщ и тук. Посветихме на актуалната галерия и витрина с играчки. Тогава се появява и една игра, която още може да се срещне и при някои племена в Африка ”, сподели Кулова.

Според нея играта е с хазартен нюанс, има и доста съдове с разнообразни окраски.

„ Гледайки хронологично има прически. Аз ги сравняван с ранно-неолитните фигурки, когато коковете са доста известни. Или такива рогчета, които в този момент са доста съвременни, само че в действителност такава прическа е имало още през шесто хилядолетие/5 700 г./. Имало е и най-различни плитки. Появяват се и шапките, които ги е нямало в ранния неолит, само че се появяват в късния. От халколита пък има фигурки нацяло тяло, покрито с разнообразни врязвания. Това е татуировка или декорация на облекла. Това също е обвързвано с някакъв тип мода, наименуван условно, поради смяната на усетите ”, по този начин Малгожата Кулова отговори на въпрос за наченките на мода през халколита.

„ Аз съм праисторик и работих като началник на обекта при Дамяница. Там проличава праисторическата просвета, която е център на цивилизацията. Културата там е неповторима и на доста високо равнище, тя е взаимствана в началото от анадолите. Ако вземем поради Европа, тук е център на появяването на европейската цивилизация. Ако съпоставим неолитната просвета в Централна Европа, тя е доста по-бедна. Това проличава по метода на направа на съдовете, накитите. Само тук може да се срещне таи просвета, по тази причина е с доста значимо освен национално, само че и европейско значение. Римската империя да вземем за пример е била обширна и на всички места, по тази причина и находките от това време са необятно публикувани и съвсем идентични. Докато находките от Дамяница могат да се видят единствено тук и са неповторими ”, приключи Кулова.

Тя описа и за находките на останалите два обекта:

„ Първият обект, този край село Покровник към момента се изследва с ръководители доцент Здравко Димитров и екип от 30 археолози, които разкопават доста огромна повърхност от съвсем 70 дка. Това населено място стана доста известно с полемиката дали е Скаптопара или не. Аз ще се въздържа от мнение, тъй като считам, че няма задоволително доказателства с цел да се твърди несъмнено, че това е Скаптопара. Трябва да има надписи, инскрипция. Обектът е доста забавен, само че не е неповторим, тъй като се изследва вила Рустика, която е съществувала сред III до VI век. В последната фаза на обитаване е обвързвана и църквата, има и гробница, което е фамилна (двукамерна). Тя е ограбена още евентуално през античността и една непокътната зазидана гробница. И двете са от IV век. Проучва се и южната външна страна на римско населено място. Находките от този обект са тежести, които са забавни, тъй като са за рибарска мрежа. Те са от олово. Тези открития се намират на първата надзаливна тераса над Струма и евентуално реката е била много близо до този обект и хората са упражнявали лов на риба. Намерени са още съдове, предмети от бита, украшения – пръстени, обеца, фибули. Има един доста забавен щемпел за самун и част от военна тапия, както и костни предмети ”, изясни археологът Малгожата Кулова. Специален интерес от откритите тук находки заслужават военната тапия и огромния бронзов щемпел за самун.

Тя показа и третият обект-край село Мощанец. Той има същите хронологически рамки, т.е. III– V век. Има и структури от ранна желязна ера и средновековието. Освен жилищни здания и икономически постройки, има също некропола от 70 гроба с доста богат инвентар. В изложбата демонстрираме гробни блага, доста красиви стъклени съдове, напълно непокътнати, украшения, фибули, пръстени и естествено монети.

Проучванията на обектите се финансира от Оперативна стратегия „ Транспорт и транспортна инфраструктура “ 2014-2020 година и са осъществени по контракт сред Агенция „ Пътна инфраструктура “ и Националния археологически институт с музей при Българска академия на науките, с дейното присъединяване на археолози от Регионален исторически музей - Благоевград. /БГНЕС