Театър на открито: `Част от колекция` - постановка на Иван Юруков по текстове на Димитър Воев |
Тази вечер от 21.30 часа, на сцена " Зад театъра " в Народен спектакъл, може да гледате театрално-музикален пърформанс по текстове на Димитър Воев " Част от сбирка ".
Eдна “прозаична игра ”, въодушевена от стихове, фрагменти и песни на Димитър Воев от книгата “Поздрави от мен Боговете ”.
Авторът на композицията и режисьор на спектакъла Иван Юруков, участващите артисти Николай Димитров /театър „ София/, Стоян Младенов /Малък градски спектакъл „ Зад канала “/, и театралният композитор и диригент Милен Апостолов са построили театър, който „ хваща “ фена с вглъбеността, само че и бунтарския дух на поетичното слово, с пламенното любовно възприятие, само че и острия жлъч, с болката от самотата, само че и с сантименталният взор към звездите. Богатите настроения на поезията и музиката на Димитър Воев и " Нова Генерация " са поднесени с иронична игра на поетичното слово, допълнено от инструментално осъществяване /китара, цигулка, кахон, пиано/, и тези тъкмо открити моменти, когато актьорите поставят перука или различен атрибут и към този момент магията на театралността напълно нахлува гневно в атмосферата на спектакъла.
“От яйцето на светата птица, огромна колкото слънцето, ще се излюпят момче и момиче. Те ще бъдат брат и сестра, мъж и жена, и ще сложат началото на новото човечество. Имената им са Йон и Ана. ”
Димитър Воев е роден на 21 май 1965г. в София. Той е основателят, вдъхновителят и концептуалистът на рок-група “Нова генерация ” бе художествено събитие и пореден модернист, и то освен в региона на музикалния авангард. След непредвидената му гибел в неговите ръкописи бяха открити стотици стихотворения, писма, прозаични игри, сюжети и даже преводи на лирика.
Понякога, когато тягостната конюнктура в страната ми пристигна допълнително чета текстовете му още веднъж. Сякаш ги е писал през днешния ден, в съпротива на всички тези неприятни мотиви, на които всекидневно ставаме очевидци в България. Текстовете му звучат също толкоз настоящо, колкото през края на 80-те.
Пърформансът бе показан за първи път в Галерия “Прегърни ме ” в София през февруари 2020.
Стихове, взривяващи нашето безразличие
Внезапни размишления във връзка спектакъла-пърформанс „ Част от сбирка “ по текстове на Димитър Воев
На 30 май 2020 година в Русе един театър – музикално-театрален пърфоманс стана първата театрална демонстрация след двумесечната възбрана на културни изяви във връзка пандемията. Тази демонстрация се организира навън измежду руините на римската крупост „ Сексагинта Приста “, под звездите и измежду архитектурните парчета от минали епохи. На този декор, разположили се на дребна сцена, обградени от към 50 индивида, четирима млади създатели по един извънредно забавен метод сервираха театър по стихове от книгата на Димитър Воев “Поздрави от мен боговете “’излязла посмъртно през 1996 година
Тази майска вечер феновете видяха и се любуваха не на декламиране в типичен метод на стиховете на един прочут в близкото минало рокизпълнител, композитор и стихотворец Димитър Воев /1965 – 1992/. Малката сцена се наелектризира от сценичен театър, събрал в едно слово, музика и актьорски превъплъщения в брехтовски жанр. Словото и музикалните композиции на Воев от неговия популярен състав „ Нова генерация “, прочут през 90-те години, внезапно в пърформанса получиха нов живот, заблестяха с нова мощ. Двадесет години по –късно те още веднъж взривиха равнодушието на зрителите- резултат, който са имали в първите години на 90-те години - началото на огромната Промяна.
Авторът на композицията и режисьор на спектакъла Иван Юруков/ от НТ “Иван Вазов “/, участващите артисти Николай Димитров/ от спектакъл „ София/, Стоян Младенов/ от Малък градски спектакъл „ Зад канала “/, и театралният композитор и диригент Милен Апостолов са построили театър, който „ хваща “ фена с вглъбеността, само че и бунтарския дух на поетичното слово, с пламенното любовно възприятие, само че и острия жлъч, с болката от самотата, само че и с сантименталният взор към звездите. И тези богати настроения на поезията и музиката на Воев са поднесени с богатата игра на поетичното слово, допълнено от инструментално изпълнение/ китара, цигулка, кахон, пиано/, и тези тъкмо открити моменти, когато актьорите поставят една перука или различен атрибут и към този момент магията на театралността напълно нахлува гневно в атмосферата на спектакъла. В нейната екстатична сензитивност израства поетът- бунтовник, поетът- лирик, поетът-философ, поетът-публицист. Една богата психика, която постановката съумява да изрази доста театрално и най-много атрактивно, употребявайки разнородни средства.
Самите реализатори са си разпределили обособените тоналности на тази лирика и по този начин тя получава зазвучава в една полифония: остро драматико-лиричните нотки в осъществяването на Иван Юруков, публицистично- гневните прояви в тона на Стоян Младенов, сатирико-ироничните нотки в словото на Николай Димитров. Това многообразие на гласове, маски и тоналности основава и мощната сила на спектакъла.
Спектакълът-първоманс прозвуча освен като реквием за един рано отишъл си млад създател, само че и като гневно припомняне за духа на една свободолюбива и дръзка креативна натура, от чието бунтарство още имаме нужда - с цел да буди нашето безразличие, с цел да държи духа на съвременника с открити очи към истината, моралността, правдата.
Спектакълът беше проведен от фондация „ Димитър Воев – Нова генерация “, и с общителното домакинство на Историческия музей-Русе. В концепцията второто зрелище да се организира точно в Русе зървам символика: Димитър Воев и неговият роксъстав „ Нова генерация “ през 1989 година провеждат огромен екорокфест „ Спасете Русе! “, с който конгрес групата се включва в общия митинг против обгазяването на града от химическите цех в Гюргево. Така че неговото бунтарство тогава е обвързвано и с митинг, който се включва в процесите на новия преход в България.
Отидох с настройката за прекарване на хубави поетични мигове, а спектакълът „ Част от сбирка “ внезапно породи толкоз доста неочаквани размишления за поезията, театъра, обществото. Така един млад създател, отишъл си прекомерно рано от нашия свят, като че ли още веднъж се завърна измежду нас, с цел да изостри сетивата ни към проблемите на съвремието и тяхното остро звучене в изкуството.
Крум Гергицов
Драматизация и режисура - Иван Юруков
Аранжимент - Терпентина
Участват: Иван Юруков - китара, укулеле, вокал Стоян Младенов - цигулка, вокал Николай Димитров - ударни, вокал Милен Апостолов - пиано, вокал
Билети.
Eдна “прозаична игра ”, въодушевена от стихове, фрагменти и песни на Димитър Воев от книгата “Поздрави от мен Боговете ”.
Авторът на композицията и режисьор на спектакъла Иван Юруков, участващите артисти Николай Димитров /театър „ София/, Стоян Младенов /Малък градски спектакъл „ Зад канала “/, и театралният композитор и диригент Милен Апостолов са построили театър, който „ хваща “ фена с вглъбеността, само че и бунтарския дух на поетичното слово, с пламенното любовно възприятие, само че и острия жлъч, с болката от самотата, само че и с сантименталният взор към звездите. Богатите настроения на поезията и музиката на Димитър Воев и " Нова Генерация " са поднесени с иронична игра на поетичното слово, допълнено от инструментално осъществяване /китара, цигулка, кахон, пиано/, и тези тъкмо открити моменти, когато актьорите поставят перука или различен атрибут и към този момент магията на театралността напълно нахлува гневно в атмосферата на спектакъла.
“От яйцето на светата птица, огромна колкото слънцето, ще се излюпят момче и момиче. Те ще бъдат брат и сестра, мъж и жена, и ще сложат началото на новото човечество. Имената им са Йон и Ана. ”
Димитър Воев е роден на 21 май 1965г. в София. Той е основателят, вдъхновителят и концептуалистът на рок-група “Нова генерация ” бе художествено събитие и пореден модернист, и то освен в региона на музикалния авангард. След непредвидената му гибел в неговите ръкописи бяха открити стотици стихотворения, писма, прозаични игри, сюжети и даже преводи на лирика.
Понякога, когато тягостната конюнктура в страната ми пристигна допълнително чета текстовете му още веднъж. Сякаш ги е писал през днешния ден, в съпротива на всички тези неприятни мотиви, на които всекидневно ставаме очевидци в България. Текстовете му звучат също толкоз настоящо, колкото през края на 80-те.
Пърформансът бе показан за първи път в Галерия “Прегърни ме ” в София през февруари 2020.
Стихове, взривяващи нашето безразличие
Внезапни размишления във връзка спектакъла-пърформанс „ Част от сбирка “ по текстове на Димитър Воев
На 30 май 2020 година в Русе един театър – музикално-театрален пърфоманс стана първата театрална демонстрация след двумесечната възбрана на културни изяви във връзка пандемията. Тази демонстрация се организира навън измежду руините на римската крупост „ Сексагинта Приста “, под звездите и измежду архитектурните парчета от минали епохи. На този декор, разположили се на дребна сцена, обградени от към 50 индивида, четирима млади създатели по един извънредно забавен метод сервираха театър по стихове от книгата на Димитър Воев “Поздрави от мен боговете “’излязла посмъртно през 1996 година
Тази майска вечер феновете видяха и се любуваха не на декламиране в типичен метод на стиховете на един прочут в близкото минало рокизпълнител, композитор и стихотворец Димитър Воев /1965 – 1992/. Малката сцена се наелектризира от сценичен театър, събрал в едно слово, музика и актьорски превъплъщения в брехтовски жанр. Словото и музикалните композиции на Воев от неговия популярен състав „ Нова генерация “, прочут през 90-те години, внезапно в пърформанса получиха нов живот, заблестяха с нова мощ. Двадесет години по –късно те още веднъж взривиха равнодушието на зрителите- резултат, който са имали в първите години на 90-те години - началото на огромната Промяна.
Авторът на композицията и режисьор на спектакъла Иван Юруков/ от НТ “Иван Вазов “/, участващите артисти Николай Димитров/ от спектакъл „ София/, Стоян Младенов/ от Малък градски спектакъл „ Зад канала “/, и театралният композитор и диригент Милен Апостолов са построили театър, който „ хваща “ фена с вглъбеността, само че и бунтарския дух на поетичното слово, с пламенното любовно възприятие, само че и острия жлъч, с болката от самотата, само че и с сантименталният взор към звездите. И тези богати настроения на поезията и музиката на Воев са поднесени с богатата игра на поетичното слово, допълнено от инструментално изпълнение/ китара, цигулка, кахон, пиано/, и тези тъкмо открити моменти, когато актьорите поставят една перука или различен атрибут и към този момент магията на театралността напълно нахлува гневно в атмосферата на спектакъла. В нейната екстатична сензитивност израства поетът- бунтовник, поетът- лирик, поетът-философ, поетът-публицист. Една богата психика, която постановката съумява да изрази доста театрално и най-много атрактивно, употребявайки разнородни средства.
Самите реализатори са си разпределили обособените тоналности на тази лирика и по този начин тя получава зазвучава в една полифония: остро драматико-лиричните нотки в осъществяването на Иван Юруков, публицистично- гневните прояви в тона на Стоян Младенов, сатирико-ироничните нотки в словото на Николай Димитров. Това многообразие на гласове, маски и тоналности основава и мощната сила на спектакъла.
Спектакълът-първоманс прозвуча освен като реквием за един рано отишъл си млад създател, само че и като гневно припомняне за духа на една свободолюбива и дръзка креативна натура, от чието бунтарство още имаме нужда - с цел да буди нашето безразличие, с цел да държи духа на съвременника с открити очи към истината, моралността, правдата.
Спектакълът беше проведен от фондация „ Димитър Воев – Нова генерация “, и с общителното домакинство на Историческия музей-Русе. В концепцията второто зрелище да се организира точно в Русе зървам символика: Димитър Воев и неговият роксъстав „ Нова генерация “ през 1989 година провеждат огромен екорокфест „ Спасете Русе! “, с който конгрес групата се включва в общия митинг против обгазяването на града от химическите цех в Гюргево. Така че неговото бунтарство тогава е обвързвано и с митинг, който се включва в процесите на новия преход в България.
Отидох с настройката за прекарване на хубави поетични мигове, а спектакълът „ Част от сбирка “ внезапно породи толкоз доста неочаквани размишления за поезията, театъра, обществото. Така един млад създател, отишъл си прекомерно рано от нашия свят, като че ли още веднъж се завърна измежду нас, с цел да изостри сетивата ни към проблемите на съвремието и тяхното остро звучене в изкуството.
Крум Гергицов
Драматизация и режисура - Иван Юруков
Аранжимент - Терпентина
Участват: Иван Юруков - китара, укулеле, вокал Стоян Младенов - цигулка, вокал Николай Димитров - ударни, вокал Милен Апостолов - пиано, вокал
Билети.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ