Тази вечер, от 19.00 часа, в Club Mixtape, група Атлас“

Тази вечер, от 19.00 часа, в Club Mixtape, група „ Атлас “ ще има концерт, отдаден на 40-годишнината от основаването й. На него ще бъде показан новият й албум Rex Machina. Броени часове преди отбелязването на 40-ия рожден ден беседваме с създателя на „ Атлас “ – Петър Писарски.

Атлас е титанът, който крепи небето на раменете си. През тези 40 години какви облаци плуваха във вашето и по кое време то бе най-тежко за носене?

– Много по-лесно ми е да изброя по кое време е било най-леко – това е началото на 90-те години, когато имаше страхотна вълна от нови български групи, с които се конкурирахме. Имаше музикална рецензия в лицето на списание „ Ритъм “, „ Меридиан Рок Шоу “, „ Рок бул. “ и пресата се интересуваше доста от нас. И електронните медии също – нямаше нито едно предаване в националната телевизия, което да е било младежко и да не е завършвало с музикален посетител, което ни даваше опция да представяме пред необятна аудитория новите си песни и по-качествените от тях се превръщаха в обичани и до ден сегашен публиката ги пее с нас на концертите ни.

Помните ли първия концерт на „ Атлас “?

– Със сигурност е бил през 1985 година, в Плевен или в Ловеч, и сигурно сме свирили кънтримузика. Малко по-късно – през 1986 година и през 1987 година – основахме първия кънтриклуб. Там всеки понеделник басистът ни Румен Александров изнасяше 15-минутна сказка за другите реализатори в кънтримузиката, след което свирихме към час пред към 200 души.

Каква е рецептата за издръжливостта на „ Атлас “?

– През тези 40 години група „ Атлас “ не е серпантина да записва нови песни, да прави концерти, да снима видеоклипове, да свири по клубове – и в България, и в чужбина. Рецептата е доста обич към музиката, доста идеализъм и доста религия, че сме нужни с това, което вършим на феновете на българската музика и несъмнено, през всичките тези години доста ни е пособие другарството сред сътрудниците.

Атлас е и алманах от карти – има ли географска точка, която ви се е желало да „ монтирате “ във ваш клип?

– В наши видеоклипове сме снимали Нюкасъл във Англия, Гьотеборг в Швеция и по пътищата на Дания, които ни водеха към пристанищата, където ни чакаха корабите, на които свирехме към 8 години.

Обичан клип е този към „ Капка от обич “, който снимахме в пещера Проходна край река Искър, известна още като „ Очите на Бога “. Друг образец е клипът към „ Така се разсънва денят„, който е сниман на Белоградчишките скали и беше един от първите стерео видео клипове.

„ Атлас “ с Дони

Като заговорихме за клипове, къде е сниман този към песента „ Кукла “?

– В една кариера – покрай София, над Нови хан и може би беше първият видеоклип, сниман безусловно професионално не на видео, а на кино лента, с професионални оператори и с професионален режисьор – Станимир Трифонов.

Колко души са свирили в групата през всичките 40 години?

– Честно казано мъчно ми е да ви отговоря, само че артистите мога да изброя – започнахме с Бойко Трифонов, Дони, Жоро Сидеров, Веско Зерлиев, Христо Ангов, Явор Кирин, Игор Шабов, с който записахме обществените „ Прегазени цветя “ и „ Яхнем ли метлата “, Георги Арсов -Гопето и сегашния – Петър Маринов, с който записваме към този момент втори албум.

„ Атлас “ с Веско Зерлиев

Кои са ви най-тежките раздели с някогашни членове на групата?

– Най-тежките ни раздели са с Дони, с Веско Зерлиев, въпреки че с него, уповавам се да не сме се разделяли, той, дружно с Пепи Маринов ще бъде довечера на сцената. Но след Дони ние сменихме стила – много го втвърдихме с Жоро Сидеров, с който записахме два албума, един от които е „ Не се предавай “, станал доста обичан на новите ни фенове. Така че разделите сме ги преодолявали бързо, като всеки нов артист е идвал със своята сила и е оставял отпечатък.

„ Атлас “ с Игор Шабов

Правили ли сте кастинг за реализатори или за музиканти?

– Правили сме кастинги – изключително за барабанисти, тъй като добър барабанист се намира извънредно мъчно, а той е доста значим за една група. Певците си сме ги намирали посредством другари. За да станеш член на група, която много време е свирела дружно, е належащо с изключение на доста добре да познаваш инструмента, на който свириш, и да се синхронизираш с групата, като изградиш другарски връзки. И това е едно от доста скъпите неща, към които сме се стремели – първо да бъдем другари, а по-късно сътрудници.

„ Атлас “ с Явор Кирин

Помните ли най-големия си хонорар и в какво го вложихте?

– Най-големия си хонорар спечелихме в Австрия, където ни посрещнаха като някакви супер звезди на летището. Получихме по 500 $ на човек, които ни ги дадоха в пликчета – очевидно, без налози. Тогава излизахме от соца и тези пари ни се сториха доста съществени. Изхарчихме ги с голям кеф във Виена и не знам дали въобще нещо остана за България.

Големи възнаграждения получихме и в Харков, където правихме по два концерта дневно в зала, която събираше 5000 индивида и за петте дни, в които бяхме там, не видях нито едно празно място. Получавахме по 240 рубли дневно, в случай че там заплатата на шеф на предпирятие беше 180 рубли на месец! Наистина това бяха големи пари и ние дарявахме на всеки, който е поискал това от нас – в това число на локалния зоопарк.

„ Атлас “ с Георги Арсов

Това ли са били най-запомнящите се ваши концерти?

– Незабравим беше концертът ни в зала 1 на НДК, който беше оранизиран от нашата другарка и колежка Жулиета Конфорти. Залата беше цялостна догоре и този концерт ще остане в душата ни като необикновено преживяване, тъй като разбрахме, че хората ни познават, харесват и пеят песните ни.

През годините сте основали песни, свързани със обществени дела като „ След Нирвана “ (посветена на наркозависимостта), „ Прегазени цветя “ (свързана с злополуките по пътищата), „ Зелени очила “ (алармираща за все по-пагубните последствия от унищожаването на природата), в случай че ви дават стена, на която със спрей да напишете едно изречение от тези песни, кое ще е то?

– Пазете се, пазете и другите – постъпвайте с другите хора по този начин, както желаете и с вас да постъпват и те.

Коя ария на „ Атлас “ бихте предложили на момиче с разрушено сърце?

– „ Моят пролетен ден “ – в припева й се пее: „ Мога и с теб, мога и без теб. С теб не свършва светът„. Тъй като и аз съм бил с разрушено сърце и съм се интересувал по какъв начин човек може да се оправи с сходна чудовищна болежка. Някои психолози предлагат да се слушат любовни песни, с цел да може посредством музиката болката да се осмисли и преодолее. Човек би трябвало да повярва, че светът не свършва и някъде има човек, който е изработен от Бог за неговото разрушено сърце и той би трябвало да го откри.

В разнообразни изявленията сте споделяли, че част от текстовете ви са въодушевени от персонални прекарвания. С какво е обвързвана песента ви „ Не се предавай„?

– Създадохме я в тежък миг за групата, когато се разделихме с Дони и започнахме с новия артист – Георги Сидеров. Реално всяка ария от нашите албуми е основана по персонални прекарвания, другояче няма да е жива.

Разкажете освен това за песента Rex Machina, която дава име на албума, с който ще отбележите 40-тата годишнина на „ Атлас “. Защо тази ария е значима за вас?

– Тя е отдадена на изкуствения разсъдък – на евентуалните изгоди и на сигурните вреди, които той ще аргументи на човечеството. Rex Machina значи „ Владетелят машина “, имайки поради надписа на монетите, на които след Rex се изписва името на владетеля.

Имам съществени терзания, че ИИ ще се отрази доста негативно на човечеството, тъй като злоупотребите към този момент ги виждаме и чуваме. По-конкретно концепцията пристигна, откакто за следващ път се вбесих, че има уеб сайтове, до които нямам достъп, в случай че не отговоря на условието на един робот – да дефинира на няколко картинки какъв брой пешеходни пътеки, мотори или колела има! И това би трябвало да го направя, с цел да потвърдя на робота, че аз не съм робот! Да не приказваме, че с ИИ към този момент се прави „ изкуство “, което действително няма нищо общо с концепцията, която влагаме в него.

В изкуството създателите изливат възприятията си, а в случай че една машина стартира да усеща, тя повече няма да е машина и последствията от това могат да бъдат съдбовни.

„ Атлас “ с Пепи Маринов

Целият ли ви финален албум е отдаден на изкуствения разсъдък?

– Не, той е отдаден на музиката от 80-те години – една част от песните са в жанр ню уейв, а другата – фънк и соул, като са основани с софтуерните благоприятни условия и звученето на ХХI век и актуалните фешън трендове в музиката, които се показват в доста текст и в доста пеене – в резюме изтормозихме артиста ни, който имаше много работа.

Но си го бяхме решили преди две години с нашия басист Иван Несторов. Песните в албума са направени от него и от мен, като имаме и една обща – с пианиста ни Асен Драгнев. Искахме музиката ни да е в стиловете на 80-те години, само че да е пречупена през трендовете на 2025-та година.

Напълно разбираемо – въпреки всичко това е албумът, който издавате за 40-годишнината на „ Атлас “. Какво си пожелавате за този кръговиден рожден ден?

– Да сме здрави, да си запазим другарството и през идващите години и за идващите концерти. Всичко друго си го имаме или можем да се преборим за него, или можем да го преодолеем. Пожелаваме си и още нови, сънувани песни, тъй като в „ Атлас “ музиката ни се ражда в сънищата.