Тази теория, която се твърди, че е подкрепяна от ред

Тази доктрина, която се твърди, че е подкрепяна от ред водещи учени звучи в действителност налудничаво, само че като се вгледаме в доказателствата, ясно виждаме, че тя е подплатена с много обстоятелства, а изминал неотдавна видеозапис от станцията Мир я удостоверява –  съществуването на вътрешния свят под повърхността на нашата планета, която е куха  с два огромни отвори при всеки от полюсите!

Според binews, представен от Bradva.BG, недрата на планетата ни са кухи и там живее извънредно развита цивилизация – наследници на атлантите и лемурийците! Тази раса има от развити същества, които наподобяват хуманоиди живее подземен от хилядолетия, и не желае да има нищо общо с хората на повърхността и нейните проблеми.

Под земята било същински парадайс! Имало морета растителност, фауна, които живеели в естетика – един тотално различен свят. Имало скотски типове, които бихме взели безусловно за извънземни, които не биха могли да виреят на повърхността. Всички живи организми били извънредно добре приспособени за живот подземен. Цивилизованите същества разполагали с технологиите на античните атланти, които са доста по-напреднали от тези на хората.

Към този под земята парадайс има два входа – на Северния и на Южния полюс на планетата. Важно е да се означи, че летенето върху избрани места от земните полюси са оповестени за нелетателни зони от интернационалните конвенции, тъкмо заради тази причина! Световните държавни управления не желаят човечеството да разбере истината за подземния парадайс, за който даже и не подозираме.

Ето по какъв начин се стига до откритието! 

Науката ни споделя, че точките, маркирани като Северен и Южен полюс са тъкмо там, където линиите за дължина и широчина се пресичат. И въпреки всичко нито една експедиция не е достигала сполучливо в миналото от тези точки . Изучаването на проби от надълбоко сондиране потвърждават, че Земята е твърда до избрана дълбочина. Ние също по този начин знаем, че температурата към вътрешността на Земята се покачва  до там, до, където сме съумели да пробием сонди. Че земята би трябвало да бъде твърда към ядрото, е единствено съмнение и до момента в никакъв случай не е било потвърдено от никого по никакъв метод. Измерванията, които стоят в основата на това съмнение са значително неточни. Съвременното схващане за образуването на планетата се образува от понятието и  мисълта за „ твърда земя “.

Легендите за същества от Кухата Земя към момента са във фолклора на доста нации и тези истории  разказват за обширни божествен земи. На север, във фолклора на народите, тези митове се срещат на всички места. В Скандинавия, вруските национални приказки и митове, при ескимосите, се споделя за съществуването на елфи, джуджета, тролове и колоси, живеещи подземен и всичко това не прави нова концепцията за кухата Земя.

През 1909 година, ескимосите, които служили като водачи на  адмирал Robert Peary вярвали, че е по време на неговата експедиция можели да открият в  най-северните земи „ огромните хора “, от която самите те произлезли. Записките на ранните откриватели на Арктика и Антарктика са цялостни с аномалии. Арктическите откриватели от деветнайсети век описвали огромно море от прясна вода и топли температури в северната част, която те проучвали. Те съобщавали също по този начин, че имало облаци от прахуляк и огромни площи от сняг обагрен с пъстър прашец. Те виждали и описали животни и птици, мигриращи на север за зимата, както и растителност и бозайници, които са изчезнали. Те намерили великански мамути, замразени в айсберги. Факта, че айсбергите са от прясна вода, а идват от страна, където пада доста малко дъжд и сняг всяка година, приказва многозначително за верността на техните сведения. Откритията на доктор Фредерик Кук и адмирал Пири през 1908 година и 1909 година надлежно, също са били признати скептично и приети за неубедителни. Те даже не могли да  докажат, че са достигнали Северния полюс.

Най-добрата модерна хроника за изследване и навлизане в земите оттатък магнитните полюси е направена от адмирал Ричард Е. Бърд, военнослужещ във Военноморските сили на Съединени американски щати през 1947 и 1956 година. Както с всички предходни изследвания,  случаят с адмирал Бърд също е обгърнат в тайнственост. 

Летописът стартира с радиовръзки по време на полет през 1947г. над магнитния север и над Северния полюс. По време на изследването на Антарктика на 19.01.1956 са се получили разнообразни радио известия. На 19 януари, членовете на експедицията на Съединени американски щати са достигнали дължина на полета от 2700мили (4 320 км) от Mcmurdo Sound, който е на 400 благи (640км) на от полюса и са проникнали  в съществуващата земя. На 13 март 1956 година Бърд е представен да споделя: “ Сегашната експедиция откри голяма нова земя . “ Много хора към момента си спомнят вълнуващи доклади в пресата след експедиции на адмирал Бърд. Обявен за максимален откривател в света, адмирал Бърд  споменава, че новата земя е основала огромен интерес. След това, тези изказвания изчезнали толкоз бързо, като че ли са се разтворили във въздуха. Коментарите  по въпроса за неговото изобретение, всички вести, свързани с тематиката, както и показаните фотоси, които Бърд  е посочил, скоро изчезват от очите на обществеността. Защо се е случило това? Наистина ли Бърд е разкрил нова земя — изобретение, което може да повлияе на физическото и логическо схващане за основаването на нашата планета? Тълкуване на бордовия дневник на адмирал Бърд било записано на лента. Това копие на записа е получено от „ Hollow Earth Society “ в Австралия. Смята се, че е правилно. Без истинския запис в ръка, читателят ще би трябвало да реши за себе си истинността на материала.
Извадки от дневника на адмирал Ричард Е. Бърд:

„ Аз би трябвало да пиша този дневник в загадка и неопределеност. Той се отнася до моята арктическа борба на 19 февруари 1947 година. Идва време, когато рационалността на хората избледнява до маловажност и човек би трябвало да одобри неналичието или непригодността на признатите досега истини. Аз не съм свободен да разгласявам актуалната документи. Тези редове може в никакъв случай да не излязат на светлина пред публичното внимание, само че аз би трябвало да извърша дълга си в този момент тук, с цел да може това да се прочетена един ден. Надявам се, че алчността и употребата на някои детайли от  човечеството да не могат към този момент да подтиснат това, което е истина . “
Регистър на полета

Северния ледовит океан, 19 Февруари 1947:
„ Леда и снега по-долу са една обширна зона. Бих желал да отбележа оцветяването на природата в жълтеникаво. Снега е разпилян в линейна или надлъжна форма. По-късно ще намерим време за по-добър обзор на този пъстър модел по-долу. Има също и пурпурно алено. Направихме две цялостни обиколки на тази област и още веднъж поехме в наложителната посока, която ни демонстрира компаса. Направихме още веднъж сличаване с позицията на базовия лагер. Предадохме информация по отношение на цвета на леда и снега долу. Стрелките на магнитния компас и жироскопа започнаха да играят и да треперят. Ние не можем да поддържаме курса си съобразявайки се с тези принадлежности. Аз се ориентирам посредством слънчевия компас и за в този момент всичко наподобява наред. Механизмите реагират постепенно, като че ли са станали от по-ниско качество. Все отново няма индикация на обледеняване. В далечината виждам нещо, което наподобява като планини. Двадесет и девет минути полетно време са минали и първото локализиране на планините не е заблуда. Виждам дребна планинска верига, която по-рано не съм виждал. Полета трансформира надморската височина до 2950 фута. Отново породи мощна турбуленция. Минахме през една дребна планинска верига, която продължава на север, както виждам добре. Отвъд планината има нещо, което наподобява като котловина с дребна река, която минава през централната част. Не би трябвало да има зелена котловина тук долу под нас. Нещо несъмнено е неправилно и ненормално тук. Ние би трябвало да летим над лед и сняг. Виждат се да порастват огромни гори наоколо до планината. Металните принадлежности не престават да се въртят. Жироскопа се колебае напред-назад.

Аз трансформирах надморската височина до 1400 фута и изпълних внезапен ляв завой, с цел да прегледам по-добре долината по-долу. Тя е покрита със
зелен мъх или трева. Светлината тук наподобява друго. Не мога да видя слънцето повече. Направихме още един ляв завой и видяхме нещо долу, което наподобява е огромно животно от някакъв тип. Прилича на един слон. Не, това животно наподобява на мамут! Това е необикновено, само че това е там. Спускам се на надморска височина 1000 фута и взимах бинокъл, с цел да прегледам по-добре на животното. Потвърждавам, това несъмнено е голямо животно като мамут. Казах  това в базовия лагер. Виждам от ден на ден зелени хълмове. Външен знак за температура показва 74 градуса по Фаренхайт (23 ° Целзий). Продължаваме  да се намираме на сегашната си позиция. Навигационните устройства наподобяват естествени в този момент. Аз съм заинтригуван от тяхната деяние. Опитваме се да се свържем с базовия лагер. Радиото не работи. “

„ Полето стои по-високо от естественото, в случай че може да се каже по този начин. Забелязваме това, което наподобява, че един град, само че това е невероятно! Самолета ни наподобява лек и необичайно плаващ във въздуха. Контролата не дава отговор. От към нашия десен ръб се доближава бързо необичайно на тип на въздухоплавателно средство! Има форма на диск и с ослепително лъчение. Сега се намира много близо и мога да видя маркировките върху него. Това на свастика. Това е фантастично! Къде сме ние Какво се е случило? Отново търсихме контролата. Не реагира. Хванати сме в менгеме. Има някакво невидимо сцепление. Нашето радио пращи и един глас на английски език с лека форма на нордически или немски акцент ни сподели: „ Адмирале, добре пристигнали на наша територия. Ще ви приземя тъкмо след седем минути.  Спокойно адмирале, вие сте в положителни ръце … “

„ Бих искал да отбележа, че моторите на самолета ни стопираха да работят. Самолетът ни е под някакъв чудноват надзор и в този момент прави завой. Започва развой на кацане . Самолетът потръпва леко, като че ли е уловен в някакъв незабележим асансьор. Движението надолу е нищожно и се приземихме единствено с леко разтърсване. Правя последни  бързи мемоари в бордовия дневник. Няколко мъже доближават нашия аероплан. Те са високи с руса коса. В далечината има голям ослепителен град, който вибрира с цветовете на дъгата. Не знам какво ще се случи по-нататък, само че аз не виждам никакви признаци тези хора да носят оръжия. Чух глас с немски акцент да ме вика по име, с цел да отворя вратата на товарния отсек. Аз се подчиних.

После отидохме на борда на дребен транспортен съд, платформа, само че без колела. Карахме до града с изключителна експедитивност. Градът изглеждаше изработен от стъкло в жанр, който в никакъв случай преди не бях виждал. Изглеждаше, че сходен на дизайна на Франк Лойд Райт, или може би по-точно една сцена Regers Buck! Предложиха ни тип гореща напитка от нещо, което в никакъв случай не съм опитвал. Беше вкусно. След към 10 минути, двама от нашите невероятни посрещачи ме поканиха да ги вървя след. Нямах различен избор, с изключение на да се подчини.  Влязохме в нещо, което наподобява да е с асансьор. Слизахме в продължение на няколко минути, асансьорът спря и вратата се плъзна тихо. После продължихме по дълъг кулоар, осветлен от розова светлина, която като че ли се излъчваше от стените. Едно от съществата подаде някакъв сигнал преди огромна врата. Преди това видях надпис, който не бях в положение да прочета. Голямата врата се плъзна тихо и бях поканен да вляза “.

Край на регистъра.

От тази точка натам, адмирал Бърд продължава по памет, защото в никакъв случай не е траял бордовия дневник и когато прочетете цялостната версия, става доста ясно за какво е станало по този начин. Цялата същина на бележките му е следната:

 1 Бърд и неговият радист са закарани до блестящия град, който наподобява да  направен от стъкло.

2 При идването, Бърд е разграничен от радиста и се среща с „ Магистъра “, който го осведоми, че те са навлезли в „ подземния свят “ и да не се опасяват, тъй като „ по-късно ще се върнат към повърхността “..

3 „ Магистъра “ споделя на Бърд: „ Ние се интересуваме от вас, откакто взривихте първите атомни бомби над Хирошима и Нагасаки в Япония и по тази причина изпратихме нашите летящи машини до повърхността, с цел да проверяват този случай, който вашата раса е направила … „. Той продължи като сподели, че през 1945 година и по-късно са се опитвали да се свържат с американците, само че всякога те са били изпълнени с неприязън и са атакували техните летящи машини.

4 „ Магистъра “, изясни, че „ ние сме обречени, в случай че продължаваме с нашата нуклеарна полуда … че няма никаква сигурност в нашата просвета и, че когато най-големите военни спорове станат факт, тогава плодовете на нашата просвета ще бъдат стъпкани и всички човешки неща приравнени до голям безпорядък. “

5 След този сказка, Бърд, паникьосан си взима учтиво довиждане с „ Магистъра “ и се връща в самолета, дружно със своя радист. После е оставен да напусне вътрешния свят, носещ това предизвестие към жителите на света, на нас.

На 11 март 1947, при връщането си, адмирал Бърд  присъства на нормалните разпити и дава следните показания, както е записано в техните военни регистри … „ На съвещание в Пентагона, военните се срещнаха изцяло с моето изобретение и моето известие, което получих от “Магистъра ”.

Всичко е записано, президентът е известен. Сега съм арестуван в продължение на няколко часа. Шест часа и 39 минути, с цел да бъдем точни.

Аз бях разпитван интензивно от враждебни сили и медицински екип и това беше тестване за мен. Бях подложен под строгия надзор от ограничения против мен, предписани поради интернационалната сигурност. Съединени американски щати ми заповядаха да запазя безмълвие за всичко, което съм чул в интерес на човечеството. Невероятно!  Те ми подсетиха, че съм боен човек и би трябвало да се покорявам на заповедите. “

24 декември 1956.

Последни мемоари: Последните години от 1947 година насам, не са толкоз спокойни. Сега върша последният си пост в този невероятен дневник. В края на краищата аз би трябвало да отбележа, че имам религия, че този скришен въпрос в миналото ще престане да бъде загадка,  както ми заповядаха през всичките тези години. Това е изцяло срещу моите полезности и морални права. Сега наподобява, че краят на тази дълга нощ идва и тайната не ще почине с мен, само че истината ще надделее и по тази причина ще я разкрия. Тя е единствената вяра за човечеството. Виждам съм полета на моя дух и той ще ме освободи. Аз изпълних моя дълг към чудовищния военно-промишлен комплекс. Сега приключва дългата нощ за Арктика, брилянтната зора на истината ще пристигна още веднъж и тези, които летят в тъмнината, ще се провалят. Защото аз съм виждал земята оттатък полюсите, центърът на великото Неизвестно. “ Адмирал Ричард Е. Бърд . Военноморските сили на Съединени американски щати.

Разказът на Бърд се удостоверява от запис, който изтече от съветското военно разузнаване. Записът е изработен от станцията Мир и демонстрира гигантска дупка в Антарктида, тъкмо както Бърд я разказва! Бил е засекретен, само че е изминал от чиновник на разузнаването:

Важно е да се означи, че тази информация е деликатно прикривана от обществеността. Както знаете, надали ще видите гигантската дупка в Гугъл Earth или в учебниците. Хората имат вяра това, което им се каже и показа, а истината е, че никои от нас не е виждал със личните си очи по какъв начин наподобява Антарктида от космоса!

Изумителният запис демонстрира, че думите на Бърд най-вероятно са истина!

Инфо: Bradva.BG,  ^{(използвана информация от binews, Артур Шопенхауер)}

Какво мислите за тази поредна “теория на конспирацията ”? Да нарамим кирките и лопатите и да тръгнем към някой от полюсите, или просто да се посмеем на фантазията на някои хора?

*Diana.BG