Д-р Станислав Бачев: Опитът на Пригожин беше мъртвороден, горчив, но и полезен подарък
Тази заран тъкмо в 9 ч. московско време беше анулиран правния режим на антитерористична интервенция в три съветски области. Режимът беше въведен на 24 юни, откакто ръководителят на “Вагнер " Евгений Пригожин разгласи, че потегля към Москва, с цел да смъкна висшето военно управление на Русия. Националният антитерористичен комитет на Русия излезе с позиция, че обстановката в страната към този момент е постоянна. Пробит ли е режимът на Владимир Путни и рухна ли ореолът му на мощен управленец след протеста на Пригожин? След кого въстана съветският олигарх Евгений Пригожин, прочут като “готвача на Путин ". Каква беше задачата и очаквал ли е поддръжка Владимир Путин в дейностите на Пригожин? Кой провежда опита за пуч и сподели ли това, че Русия не може да е печеливша във войната, която се води в Украйна? Разговаряме в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с интернационалния анализатор доктор Станислав Бачев
Д-р Бачев, против кого застана, съгласно вас, съветския олигарх Евгений Пригожин, прочут като “Готвачът на Путин "?
Първо, би трябвало да разгледаме това събитие от няколко разнообразни аспекта. Да, първи е този базовият върху който се построява разбора, това са обстоятелствата и фактологията, които се случиха в тези 2 дни. Вторият, е по какъв начин реагира външния свят, в това число и България и нейните публични лица. И третият аспект е, смисъла на това събитие, както за самата Русия, по този начин и за хода на това световно опълчване сред Съединени американски щати и обединението от страните Русия, Китай, Иран. Преди да навлезем в същината, да стартира с едно рационално отвращение, по отношение на това, което се видя в България като реакция. Ние станахме очевидци на едно еуфорично фантазиране, което не стъпва нито на обстоятелства. Аз се отвращавам се от метода по който цялата публична гласност реагира, в това число ръководителите на страната, водачи на партии. Просто, това беше една превъзбуда от мечтаното, на на практика нямащо нищо общо с действителността. И е неприятно, когато публични лица, в това число държавни ръководители или партийните водачи залитнат по тази вълна на страстта, това, което се желае, а пък не може да бъде. Това демонстрира, че има голям недостиг на експертност и на трезва преценка.
В последна сметка, когато става дума за изявление на публично лице, то по някакъв метод е обвързвано с позицията на България като страна и на българите. И сходни прочувствени залитания са възможни за някаква персонална връзка или за някакъв клюкарник, само че не и за страната. И това демонстрира образно, изключително когато са събрани ръководителите на специфичните служби, че има първо информативен, само че по-късно и изчерпателен недостиг. А систематизирано може да се каже, че през миналите почивни дни България и нейните най-големи медии дезинформираха всъщност българските жители и сътвориха условия за суматоха и за боязън. А това не оказва помощ на едно общество, това демонстрира, че има голямо разкъсване на връзката сред политическата каста и нейните аватари в медиите, и българското общество.
А към този момент в същината на събитията, това, което е като фактология, най-малко за мен, тезата за инсценировка, която се завъртя на този марш и опита за последна дестабилизация на ръководството в Русия, най-малко за мен тя е мощно пресилена и не е основана на справедлив взор.
Тоест, театър за един фен, вие не поддържате тази теза, по този начин ли да разбирам?
Не, съгласно мен, това не е инсценировка, не е авансово планувано събитие. Такива събития са вероятни, изключително в сходна обстановка, и те приказват, че тази страна е жива. Но, най-малко за мен, е значим методът, по който беше отиграна тази обстановка, отиграна от Путин и управлението на страната, там се крие същинското майсторство на държавното ръководство. И ключът, който би трябвало да се търси в тази обстановка, е разбирането, че Русия в последна сметка е империя, която не е изгубила своята памет, своята историческа, само че и социална памет. И в противен случай, с изключение на, че я пази, само че тя се учи от нея. И тук е изводът, методът, по който се реши този проблем с Пригожин е имперски. А пък ръководителят на “Вагнер ", той в никакъв случай не е бил част от тази имперска подчиненост, той е просто реализатор и нищо повече. Това значи, че той е заменим. И това, което опита да направи Пригожин, то всъщност е хубаво, защото има благоприятен резултат както за страната, по този начин и за нейното общество. И страната и съветския народ са забавни, любопитни откъм история и откъм държание. И по този метод те си направиха един надзорен тест и инспекция за единение. Резултатът е, че се втвърдиха.
И тук е значимо да се означи, не се втвърди единствено елитът, който се сплоти към Путин, а с него се втвърди и обществото, което е доста по-важно. Тоест, в случай че до този миг е имало подозрения за посоката, която е поела Русия, то към този момент тези подозрения ги няма.
Д-р Бачев, знаем, преди дни изгубиха следите на самолета на Путин, министър председателят на Русия отвън Москва, оповестиха. Предполагаше се, обаче, че Путин бяга от настъпващата военна колона на частните наемници “Вагнер " отпред с Пригожин, които откакто поеха контрола на град Ростов на Дон, продължиха към съветската столица. Говорителят на Владимир Путин Дмитрий Песков разяснява по-рано, че президентът работи в Кремъл, в Москва, само че защото от “Вагнер ", явно се опитваха да стигнат до столицата, слуховете в обществените медии бяха много разнообразни. Вашият взор над нещата, по какъв начин тъкмо се случи всичко това? И какви бяха тактиките? Вие казахте, че всичко е направено съзнателно.
Поне, съгласно мен, това събитие не беше инсценировка, само че е значим методът по който то беше отиграно. А по отношение на слуховете, които вървят непрекъснато в осведомителното пространство, без значение от коя страна, сега има голяма дезинформация. И е неприятно, когато, в това число страни като нашата, базират своите публични изявления на клюки, а не на изчакване и на трезва преценка. Например, ние станахме очевидци по какъв начин съвсем цялата западна общност резервира едно внимателно безмълвие, до момента в който в България не беше по този начин. Така че ние би трябвало да сме доста деликатни, когато раздаваме присъди и оценки. Относно това, което се случи. Първо, би трябвало да се стартира отново оттова, това не инцидентно го подчертавах, че Русия е империя и Пригожин е дете на тази империя. Тоест, това, което беше той или е, той е артикул на имперската политика на Русия, която е разумна и е закономерна, исторически е обоснована. Така че като нейно дете, на него му беше обещано и му беше взето. Това че той надскочи себе си, ние видяхме, че нямаше никаква нито интернационална поддръжка от страните, които граничат с Русия, нито пък от елитите вътре, нито от обществото, което значи, че този опит беше мъртвороден, само че пък въпреки това беше един горчив, само че пък доста потребен подарък, който получи съветското общество и съветската страна, защото те се намират в световно опълчване.
Каква беше задачата, съгласно вас, на този ход, който беше подхванат в Русия?
Целта от позиция на управлението или на “Вагнер "?
На “Вагнер ".
Целта си беше дестабилизация на ръководството. Имаше персонална омраза сред Пригожин и Шойгу.
Лични претекстове, да.
Но както видяхме, и през днешния ден имаше едно публично показване на Шойгу, за първи път от известно време насам, той беше на фронтовата линия в предния пост на Руската войска, което сподели и сигналът е, че Шойгу ще си остане на мястото. Така че отново споделям, казусът е, че Пригожин надскочи себе си. Той е един реализатор в границите на една империя, по този начин, че той няма по какъв начин да повлияе на хода на дейностите на тази империя. И затова беше сменен, до момента в който Шойгу остава и най-вероятно, в близко бъдеще той няма да бъде сменен, защото това дава неверни сигнали и към обществото, и към това, че следващата година има избори в Русия.
Така че от позиция на Пригожин, неговият опит беше несполучлив, само че пък както видяхме, значимо е по какъв начин беше отиграна обстановката и по какъв метод. И първо, в случай че ми позволите да отбележа, по време на целия марш, тези 1200 км към Москва, по време на цялата тази спешна събота, фронтът остана изцяло резистентен, т.е. той не помръдна, което идва да покаже, че даже в такава спешна обстановка Русия си извършва задачите, които си е сложила. Даже и освен това, през целия ден, а и през вчерашния ден в неделния ден, продължиха комбинирани ракетни удари по актуалната територия на Украйна, което демонстрира, че в положение на световно опълчване задачата е над държавна и е над личностна по-точно. Тоест, това, което се случва е над Путин, макар, че Путин е главният мотор на това опълчване, само че самото опълчване е цивилизационно, това е в тази ситуация.
И съгласно вас, не можем да преглеждаме това като някакъв опит да бъде отклонено вниманието от Украйна и събитията, които се случват на бойното поле?
Това също е една от хипотезите, която е допустима, това даде, даже за това споделям, че може да е горчив, само че е нужен подарък.
Д-р Бачев, против кого застана, съгласно вас, съветския олигарх Евгений Пригожин, прочут като “Готвачът на Путин "?
Първо, би трябвало да разгледаме това събитие от няколко разнообразни аспекта. Да, първи е този базовият върху който се построява разбора, това са обстоятелствата и фактологията, които се случиха в тези 2 дни. Вторият, е по какъв начин реагира външния свят, в това число и България и нейните публични лица. И третият аспект е, смисъла на това събитие, както за самата Русия, по този начин и за хода на това световно опълчване сред Съединени американски щати и обединението от страните Русия, Китай, Иран. Преди да навлезем в същината, да стартира с едно рационално отвращение, по отношение на това, което се видя в България като реакция. Ние станахме очевидци на едно еуфорично фантазиране, което не стъпва нито на обстоятелства. Аз се отвращавам се от метода по който цялата публична гласност реагира, в това число ръководителите на страната, водачи на партии. Просто, това беше една превъзбуда от мечтаното, на на практика нямащо нищо общо с действителността. И е неприятно, когато публични лица, в това число държавни ръководители или партийните водачи залитнат по тази вълна на страстта, това, което се желае, а пък не може да бъде. Това демонстрира, че има голям недостиг на експертност и на трезва преценка.
В последна сметка, когато става дума за изявление на публично лице, то по някакъв метод е обвързвано с позицията на България като страна и на българите. И сходни прочувствени залитания са възможни за някаква персонална връзка или за някакъв клюкарник, само че не и за страната. И това демонстрира образно, изключително когато са събрани ръководителите на специфичните служби, че има първо информативен, само че по-късно и изчерпателен недостиг. А систематизирано може да се каже, че през миналите почивни дни България и нейните най-големи медии дезинформираха всъщност българските жители и сътвориха условия за суматоха и за боязън. А това не оказва помощ на едно общество, това демонстрира, че има голямо разкъсване на връзката сред политическата каста и нейните аватари в медиите, и българското общество.
А към този момент в същината на събитията, това, което е като фактология, най-малко за мен, тезата за инсценировка, която се завъртя на този марш и опита за последна дестабилизация на ръководството в Русия, най-малко за мен тя е мощно пресилена и не е основана на справедлив взор.
Тоест, театър за един фен, вие не поддържате тази теза, по този начин ли да разбирам?
Не, съгласно мен, това не е инсценировка, не е авансово планувано събитие. Такива събития са вероятни, изключително в сходна обстановка, и те приказват, че тази страна е жива. Но, най-малко за мен, е значим методът, по който беше отиграна тази обстановка, отиграна от Путин и управлението на страната, там се крие същинското майсторство на държавното ръководство. И ключът, който би трябвало да се търси в тази обстановка, е разбирането, че Русия в последна сметка е империя, която не е изгубила своята памет, своята историческа, само че и социална памет. И в противен случай, с изключение на, че я пази, само че тя се учи от нея. И тук е изводът, методът, по който се реши този проблем с Пригожин е имперски. А пък ръководителят на “Вагнер ", той в никакъв случай не е бил част от тази имперска подчиненост, той е просто реализатор и нищо повече. Това значи, че той е заменим. И това, което опита да направи Пригожин, то всъщност е хубаво, защото има благоприятен резултат както за страната, по този начин и за нейното общество. И страната и съветския народ са забавни, любопитни откъм история и откъм държание. И по този метод те си направиха един надзорен тест и инспекция за единение. Резултатът е, че се втвърдиха.
И тук е значимо да се означи, не се втвърди единствено елитът, който се сплоти към Путин, а с него се втвърди и обществото, което е доста по-важно. Тоест, в случай че до този миг е имало подозрения за посоката, която е поела Русия, то към този момент тези подозрения ги няма.
Д-р Бачев, знаем, преди дни изгубиха следите на самолета на Путин, министър председателят на Русия отвън Москва, оповестиха. Предполагаше се, обаче, че Путин бяга от настъпващата военна колона на частните наемници “Вагнер " отпред с Пригожин, които откакто поеха контрола на град Ростов на Дон, продължиха към съветската столица. Говорителят на Владимир Путин Дмитрий Песков разяснява по-рано, че президентът работи в Кремъл, в Москва, само че защото от “Вагнер ", явно се опитваха да стигнат до столицата, слуховете в обществените медии бяха много разнообразни. Вашият взор над нещата, по какъв начин тъкмо се случи всичко това? И какви бяха тактиките? Вие казахте, че всичко е направено съзнателно.
Поне, съгласно мен, това събитие не беше инсценировка, само че е значим методът по който то беше отиграно. А по отношение на слуховете, които вървят непрекъснато в осведомителното пространство, без значение от коя страна, сега има голяма дезинформация. И е неприятно, когато, в това число страни като нашата, базират своите публични изявления на клюки, а не на изчакване и на трезва преценка. Например, ние станахме очевидци по какъв начин съвсем цялата западна общност резервира едно внимателно безмълвие, до момента в който в България не беше по този начин. Така че ние би трябвало да сме доста деликатни, когато раздаваме присъди и оценки. Относно това, което се случи. Първо, би трябвало да се стартира отново оттова, това не инцидентно го подчертавах, че Русия е империя и Пригожин е дете на тази империя. Тоест, това, което беше той или е, той е артикул на имперската политика на Русия, която е разумна и е закономерна, исторически е обоснована. Така че като нейно дете, на него му беше обещано и му беше взето. Това че той надскочи себе си, ние видяхме, че нямаше никаква нито интернационална поддръжка от страните, които граничат с Русия, нито пък от елитите вътре, нито от обществото, което значи, че този опит беше мъртвороден, само че пък въпреки това беше един горчив, само че пък доста потребен подарък, който получи съветското общество и съветската страна, защото те се намират в световно опълчване.
Каква беше задачата, съгласно вас, на този ход, който беше подхванат в Русия?
Целта от позиция на управлението или на “Вагнер "?
На “Вагнер ".
Целта си беше дестабилизация на ръководството. Имаше персонална омраза сред Пригожин и Шойгу.
Лични претекстове, да.
Но както видяхме, и през днешния ден имаше едно публично показване на Шойгу, за първи път от известно време насам, той беше на фронтовата линия в предния пост на Руската войска, което сподели и сигналът е, че Шойгу ще си остане на мястото. Така че отново споделям, казусът е, че Пригожин надскочи себе си. Той е един реализатор в границите на една империя, по този начин, че той няма по какъв начин да повлияе на хода на дейностите на тази империя. И затова беше сменен, до момента в който Шойгу остава и най-вероятно, в близко бъдеще той няма да бъде сменен, защото това дава неверни сигнали и към обществото, и към това, че следващата година има избори в Русия.
Така че от позиция на Пригожин, неговият опит беше несполучлив, само че пък както видяхме, значимо е по какъв начин беше отиграна обстановката и по какъв метод. И първо, в случай че ми позволите да отбележа, по време на целия марш, тези 1200 км към Москва, по време на цялата тази спешна събота, фронтът остана изцяло резистентен, т.е. той не помръдна, което идва да покаже, че даже в такава спешна обстановка Русия си извършва задачите, които си е сложила. Даже и освен това, през целия ден, а и през вчерашния ден в неделния ден, продължиха комбинирани ракетни удари по актуалната територия на Украйна, което демонстрира, че в положение на световно опълчване задачата е над държавна и е над личностна по-точно. Тоест, това, което се случва е над Путин, макар, че Путин е главният мотор на това опълчване, само че самото опълчване е цивилизационно, това е в тази ситуация.
И съгласно вас, не можем да преглеждаме това като някакъв опит да бъде отклонено вниманието от Украйна и събитията, които се случват на бойното поле?
Това също е една от хипотезите, която е допустима, това даде, даже за това споделям, че може да е горчив, само че е нужен подарък.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ