Скръбна вест! Почина известен поет от Враца /снимка/
Тази заран на 86 години след дълго и трудно боледуване в МБАЛ "Христо Ботев " във Враца е умрял известният врачански стихотворец Цветан Илиев. Погребението ще се извърши откакто в понеделник дойдат синовете му от Париж.
Цветан Иванов Илиев е роден на 23.04.1932 година в село Голинци, в този момент кв. „ Младеново” на Лом. Произхожда от извънредно оскъдно селско семейство. Основно обучение приключва в родното си село. Завършва Ломската мъжка гимназия (1949) и Българска лингвистика в Софийския университет (1955).
За първи път печата стихове във в. „ Народна младеж”. Учителства в град Кнежа и е сътрудник на окръжния вестник „ Отечествен зов”, сътрудничи на „ Учителско дело”, „ Народна младеж”, „ Отечествен фронт”, „ Работническо дело”, „ Поглед”, както и на вестниците в Лом, Плевен, Михайловград. Дълги години е нещатен сътрудник на в. „ Септемврийче”. После работи в Окръжния съвет за изкуство и просвета - Враца, като шеф отдел „ Професионални културни институти”, сътрудничи на разнообразни вестници и най-много на „ Отечествен зов”.
През 1980 година е назначен за шеф на „ Държавно стопанско предприятие Бюро Естрада”, след това е шеф отдел „ Литература” при Оперативна програма „ Книгоразпространение” - Враца. Завършва трудовия си стаж през 1992 година Автор на шестнадесет книги: „ Осветена тишина” (1991), „ Необяснима светлина” (1992), „ Двете торбички” (1994), „ Не мога да отмина” (1998), „ Човешка тревога” (1999), „ Милост и за тебе, Господи” (1999), „ Най-хубавата дума да намеря” (2001), „ Болка за България” (2001), „ За светлина орисан” (2002), „ Брезичка някъде на хълма” (2003), „ Под Борованското небе” (2006), „ Изповеди” (2006), „ Разгневено сърце” (2007), „ С ръка на сърцето” (2007), „ Като сълза на Богородица” (2010) и други, както и на книгата „ Загадката Осен - родното село на Христо Ботев”. Носител на националната премия „ Иван Нивянин” (2003) и премията на Враца за литература (2005). Член на Съюза на българските писатели (1999) - първият представител в Съюз на българските писатели от Враца. Негови стихове са предавани по малкия екран и радиото, превеждани са в Русия и Германия, включвани са доста сборници и алманаси - „ Околчица”, „ Мизия”- Плевен, „ Навеки с нас”, „ България вовек”, „ Поклон, Русия”, антологиите на Съюз на българските писатели от 2004 до 2007 година
По текстове на Цветан Илиев композиторката Милка Георгиева написа песни, издава касета и компак диск. Тези песни се пеят от Бони Милчева, Тодор Върбанов, Марио Лалчев и други Излъчват се постоянно по телевизия „ Скат” в предаването „ Ако зажалиш”, както и по радио София. Някои от песните са отличени с награди.
Сега е редактор във в. „ Слово плюс” - районен вестник на кметствата и общините във Северозападна България, сътрудник е на в. „ Словото днес”. Член е на художествения съвет на в.„ Моята вяра”. Редактор на доста стихосбирки на локални създатели.
Цветан Иванов Илиев е роден на 23.04.1932 година в село Голинци, в този момент кв. „ Младеново” на Лом. Произхожда от извънредно оскъдно селско семейство. Основно обучение приключва в родното си село. Завършва Ломската мъжка гимназия (1949) и Българска лингвистика в Софийския университет (1955).
За първи път печата стихове във в. „ Народна младеж”. Учителства в град Кнежа и е сътрудник на окръжния вестник „ Отечествен зов”, сътрудничи на „ Учителско дело”, „ Народна младеж”, „ Отечествен фронт”, „ Работническо дело”, „ Поглед”, както и на вестниците в Лом, Плевен, Михайловград. Дълги години е нещатен сътрудник на в. „ Септемврийче”. После работи в Окръжния съвет за изкуство и просвета - Враца, като шеф отдел „ Професионални културни институти”, сътрудничи на разнообразни вестници и най-много на „ Отечествен зов”.
През 1980 година е назначен за шеф на „ Държавно стопанско предприятие Бюро Естрада”, след това е шеф отдел „ Литература” при Оперативна програма „ Книгоразпространение” - Враца. Завършва трудовия си стаж през 1992 година Автор на шестнадесет книги: „ Осветена тишина” (1991), „ Необяснима светлина” (1992), „ Двете торбички” (1994), „ Не мога да отмина” (1998), „ Човешка тревога” (1999), „ Милост и за тебе, Господи” (1999), „ Най-хубавата дума да намеря” (2001), „ Болка за България” (2001), „ За светлина орисан” (2002), „ Брезичка някъде на хълма” (2003), „ Под Борованското небе” (2006), „ Изповеди” (2006), „ Разгневено сърце” (2007), „ С ръка на сърцето” (2007), „ Като сълза на Богородица” (2010) и други, както и на книгата „ Загадката Осен - родното село на Христо Ботев”. Носител на националната премия „ Иван Нивянин” (2003) и премията на Враца за литература (2005). Член на Съюза на българските писатели (1999) - първият представител в Съюз на българските писатели от Враца. Негови стихове са предавани по малкия екран и радиото, превеждани са в Русия и Германия, включвани са доста сборници и алманаси - „ Околчица”, „ Мизия”- Плевен, „ Навеки с нас”, „ България вовек”, „ Поклон, Русия”, антологиите на Съюз на българските писатели от 2004 до 2007 година
По текстове на Цветан Илиев композиторката Милка Георгиева написа песни, издава касета и компак диск. Тези песни се пеят от Бони Милчева, Тодор Върбанов, Марио Лалчев и други Излъчват се постоянно по телевизия „ Скат” в предаването „ Ако зажалиш”, както и по радио София. Някои от песните са отличени с награди.
Сега е редактор във в. „ Слово плюс” - районен вестник на кметствата и общините във Северозападна България, сътрудник е на в. „ Словото днес”. Член е на художествения съвет на в.„ Моята вяра”. Редактор на доста стихосбирки на локални създатели.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ