Тази сутрин, докато се оправях за работа, се замислих -

Тази заран, до момента в който се оправях за работа, се замислих - от време на време се нервирам, че съм жена и всички паники и страдания, отговорности и условия са част от моето всекидневие.

И в идната секунда се усмихнах - боготворя обстоятелството, че съм жена. Че всичко това ми се случва и имам опцията да видя света през най-мечтателните очи - моите.

Смятам всяко едно нещо за знамение и всеки ден за прелестен, точно заради обстоятелството, че съм се родила жена и съм построила съзнанието си като част от по-хубавата част от популацията.

****

Такава съм, тъй като съм жена –
променлива, влудяващо друга.
Понякога съм благ добра,
от време на време на дявол замязвам.

Недей да ме упрекваш, че безброй
любовни думи мога да дублирам,
а след това, по-студена и от лед,
с безмълвие от мраз да те горя.

Че може през днешния ден от яд да се взривя
и в мене да изригнат 100 вулкана,
а на следващия ден - кротка, блага и добра –
да легна аз до мъжкото ти рамо.

И зарад мен горкото ти сърце
без благосклонност и без жалост да е сломено,
а по-късно, с доверчивост на дете,
да рева за врабче с крило ранено.

Не ще ме схванеш, не ме вини!
И други преди теб не са съумели.
През вековете какъв брой ли дами
духа си избухлив в мойта кръв са влели!

И в лабиринтите на моята душа,
когато окончателно се изгубиш,
недей, не ме упреквай за това!
Ти самичък във мен изиска да се влюбиш! Мария Вергова