100 години от Ньойския мирен договор: Българските села обезлюдяват
Тази седмицата се навършиха 100 години от подписването на Ньойския кротичък контракт, който поставя завършек на присъединяване на България в Първата международна война. Това е един от най-пагубните контракти в българската история, който безусловно разделя фамилии от двете страни на границата.
През 1918 година България излиза от първата международна война, само че на страната на победените. Сключен е кротичък контракт в Ньой сюр Сен, Франция, вследствие на който страната ни губи територия над 11 000 кв. км., а близо 2 милиона българи остават зад граница. Семействата от към 25 български села от западните околности остават разграничени. Едно от раздраните села е Стрезимировци – днешният контролно пропускателен пункт сред България и Сърбия, предава Би Ти Ви. 100 години от Ньойския кротичък контракт: Българските села обезлюдяват
„ В мое дясно и леко нагоре е къщата, която е останала – нейната съществена част, постройката на територията на България, а дворът и стопанските пространства, които са зад мен и леко в дясно са останали на територията на Сърбия. Границата е прокарана по подобен неестествен метод, че не се преценява ни минимум със спецификите на даденото обитаемо място, с територията, където е основано това обитаемо място, с парцелите, с нивите, със собствеността върху гори, върху пасища, върху ливади ”, изясни Ангел Динев шеф на Общински исторически музей – Трън.
Получава се, че къщата и двора са на две разнообразни територии.
„ Хората имат къща, обаче дворното място им остава в другата страна – те според тогавашните контракти им би трябвало виза, с цел да отидат в другата страна да си обработват двора. Сами разбирате какво безумство се основава и какво тотално комплициране. Оттук насетне се основава и по този начин наречения проблем с двувластниците, тъй като тази равнища и тези икономически пространства, които остават в Сърбия – те са благосъстоятелност на нашите българи, които си остават тук и къщата им остава тук, само че те би трябвало да заплащат налози за тези парцели и за тая равнища, останали в Сърбия на новата страна, макар че не могат да ги обработват, тъй като им би трябвало виза, с цел да преминат граница. В същото време те би трябвало да заплащат и на нашия фиск налог за същата равнища, тъй като по отношение на българското законодателство те се водят притежатели на равнищата, която остава там и отсам поражда по този начин наречения проблем с двувластниците по сръбски ”, разясни още Динев.
Той добави, че това не е елементарен контракт:
„ Няма свободно договаряне и свободно преговаряне сред българската делегация и делегациите на страните победителки, в противен случай – договорът е показан на българската делегация като приключен факт и тя е трябвало да го подпише, тъй като в противоположен случай пред опасността да остане за неопределен срок окупирана от непознати военни сили ”, сподели той.
Отнетите земи не са единствената причина за страданията на българите по това време. Съгласно клаузите на България е наложено да изплаща парично обезщетение в размер на съвсем 2 млр. и половина златни франка. Наложени са и тежки репарации в натура.
„ България се задължава да съобщи избран брой наедрял рогат добитък в продължение на 10-20 години по 50 000 тона черни каменни въглища с високо качество, добивани тук в Пернишка област и други. Най-тежките клаузи, най-унизителните - касаят положението на българските въоръжени сили и положението на българската войска след Ньойския кротичък контракт. На България й е неразрешено да има наложителна наборна военна работа. На процедура тя е лишена от опцията да построява въоръжение сили по лично предпочитание и убеждение. Налага се на България с Ньойския контракт доброволческа система за набиране на войска и то в размер на 20 000 души. Забранено е на България е да развива каквито й да е за времето съвременни за времето си военни технологии ”, изясни още шефът на Общински исторически музей – Трън. 100 години от Ньойския кротичък контракт: Българските села обезлюдяват
Ньойският кротичък контракт е измежду главните аргументи обитаемоте места в региона на сръбско-българска граница последователно да се обезлюдяват.
„ С тази изкуствена граница и дребното стопански благоприятни условия, които хората са имали до 1919 година в този момент ги губят. Почти на 100%, а що се отнася до западните околности, тъй като въпреки всичко това се отнася до тези, които остават на Сърбохърватското кралство – там те злополуката не е икономическа, а филантропична ”, изясни Ангел Динев.
Четири от селата в Трънско и до през днешния ден пазят загатна на разделянето, тъй като границата минава на една ръка разстояние.
В тези села през днешния ден има приблизително по 5-ма поданици, а в някои от тях даже към този момент няма никого.
Местните в региона описват, че в миналото границата минавала безусловно през стаите на къщата. Заради ужаса на фамилията, което живеело по това време там, със специфичното позволение на френския дипломат у нас границата била преместена с един метър и по този начин през днешния ден тя минава по стената на къщата. /БТВ
През 1918 година България излиза от първата международна война, само че на страната на победените. Сключен е кротичък контракт в Ньой сюр Сен, Франция, вследствие на който страната ни губи територия над 11 000 кв. км., а близо 2 милиона българи остават зад граница. Семействата от към 25 български села от западните околности остават разграничени. Едно от раздраните села е Стрезимировци – днешният контролно пропускателен пункт сред България и Сърбия, предава Би Ти Ви. 100 години от Ньойския кротичък контракт: Българските села обезлюдяват
„ В мое дясно и леко нагоре е къщата, която е останала – нейната съществена част, постройката на територията на България, а дворът и стопанските пространства, които са зад мен и леко в дясно са останали на територията на Сърбия. Границата е прокарана по подобен неестествен метод, че не се преценява ни минимум със спецификите на даденото обитаемо място, с територията, където е основано това обитаемо място, с парцелите, с нивите, със собствеността върху гори, върху пасища, върху ливади ”, изясни Ангел Динев шеф на Общински исторически музей – Трън.
Получава се, че къщата и двора са на две разнообразни територии.
„ Хората имат къща, обаче дворното място им остава в другата страна – те според тогавашните контракти им би трябвало виза, с цел да отидат в другата страна да си обработват двора. Сами разбирате какво безумство се основава и какво тотално комплициране. Оттук насетне се основава и по този начин наречения проблем с двувластниците, тъй като тази равнища и тези икономически пространства, които остават в Сърбия – те са благосъстоятелност на нашите българи, които си остават тук и къщата им остава тук, само че те би трябвало да заплащат налози за тези парцели и за тая равнища, останали в Сърбия на новата страна, макар че не могат да ги обработват, тъй като им би трябвало виза, с цел да преминат граница. В същото време те би трябвало да заплащат и на нашия фиск налог за същата равнища, тъй като по отношение на българското законодателство те се водят притежатели на равнищата, която остава там и отсам поражда по този начин наречения проблем с двувластниците по сръбски ”, разясни още Динев.
Той добави, че това не е елементарен контракт:
„ Няма свободно договаряне и свободно преговаряне сред българската делегация и делегациите на страните победителки, в противен случай – договорът е показан на българската делегация като приключен факт и тя е трябвало да го подпише, тъй като в противоположен случай пред опасността да остане за неопределен срок окупирана от непознати военни сили ”, сподели той.
Отнетите земи не са единствената причина за страданията на българите по това време. Съгласно клаузите на България е наложено да изплаща парично обезщетение в размер на съвсем 2 млр. и половина златни франка. Наложени са и тежки репарации в натура.
„ България се задължава да съобщи избран брой наедрял рогат добитък в продължение на 10-20 години по 50 000 тона черни каменни въглища с високо качество, добивани тук в Пернишка област и други. Най-тежките клаузи, най-унизителните - касаят положението на българските въоръжени сили и положението на българската войска след Ньойския кротичък контракт. На България й е неразрешено да има наложителна наборна военна работа. На процедура тя е лишена от опцията да построява въоръжение сили по лично предпочитание и убеждение. Налага се на България с Ньойския контракт доброволческа система за набиране на войска и то в размер на 20 000 души. Забранено е на България е да развива каквито й да е за времето съвременни за времето си военни технологии ”, изясни още шефът на Общински исторически музей – Трън. 100 години от Ньойския кротичък контракт: Българските села обезлюдяват
Ньойският кротичък контракт е измежду главните аргументи обитаемоте места в региона на сръбско-българска граница последователно да се обезлюдяват.
„ С тази изкуствена граница и дребното стопански благоприятни условия, които хората са имали до 1919 година в този момент ги губят. Почти на 100%, а що се отнася до западните околности, тъй като въпреки всичко това се отнася до тези, които остават на Сърбохърватското кралство – там те злополуката не е икономическа, а филантропична ”, изясни Ангел Динев.
Четири от селата в Трънско и до през днешния ден пазят загатна на разделянето, тъй като границата минава на една ръка разстояние.
В тези села през днешния ден има приблизително по 5-ма поданици, а в някои от тях даже към този момент няма никого.
Местните в региона описват, че в миналото границата минавала безусловно през стаите на къщата. Заради ужаса на фамилията, което живеело по това време там, със специфичното позволение на френския дипломат у нас границата била преместена с един метър и по този начин през днешния ден тя минава по стената на къщата. /БТВ
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ