Тази седмица предаването ни Радиоприемница“ е посветено на всички дами,

Тази седмица предаването ни „ Радиоприемница “ е отдадено на всички дами, а през днешния ден взехме решение да разберем повече за присъщите черти, които носи българката от предишното до наши дни. Гост в предаването ни бе Ерина Кръстева от Регионалния исторически музей - София. С нея разговаряхме за българката от Средновековието, та чак до наши дни. Заедно разгърнахме и страниците на емблематичното за времето си списание „ Лада “, с цел да разберем какви препоръки са давали неговите редактори на нашите майки и баби.
Тъй като мотивът на тематичната ни седмица е 8-ми март, Ерина Кръстева изясни, че празникът датира от средата на XIX век. През 1857 година в Ню Йорк, навръх 8-март, се състои първата всеобща проява на тогавашните служителки на шивашки ателиета, които не са предостатъчно от изискванията на труд и от ниското възнаграждение. Това е една преживелица, която маркира исторически и хронологически събитията, с цел да може дамите да се борят за своите права, да са равноправни, да имат естествени условия на труд, съответстващо възнаграждение и по този начин нататък.

Ние обаче взехме решение да се върнем още по-назад и да разберем какво разкриват артефактите за облика на българската жена през Средновековието. Ерина Кръстева ни описа, че стенописите в църквите най-добре демонстрират образа на българката през тези далечни времена.

Един подобен стенна живопис, за благополучие напълно непокътнат, е стенописът в Боянската черква от 1259 година, където имаме ктиторите севастократор Калоян със брачната половинка си Десислава и цар Константин Тих с кралица Ирина. Тогава можем да забележим какъв брой приятно са облечени и кралица Ирина и Десислава.

Имаме и много податки за XIV век и виждаме тези прелестни облекла, които се състоят от туника, която е долната дреха, в следствие от горната страна има далматика – това са византийски вид дрехи, които са извънредно обилни. Обособяват се както ежедневни, по този начин и тържествени дрехи, които са от византийски вид, само че можем да съдим за пищността, за хубостта, за естествената настройка на българката още тогава.

След Освобождението пък в България доста младежи отпътуват за Западна Европа и Русия, с цел да се образоват и привнасят друга просвета и жанр на обличане. В интервала 1885 – 1900 година в Западна Европа господства стилът сецесион. Той се постанова в архитектурата, модата, поезията и други аспекти на изкуството. В България идва към 1900 година, като от една страна имаме нахлуване на европейска мода, само че малко по-късно, тъкмо в сецесиона имаме и така наречен национален жанр.

Ерина уточни, че младежите, които се връщат в България, художници, поети, писатели, архитекти, инженери, въпреки и представители на стила сецесион, в това време са радетели на българския националния жанр. Така роклите са били типични за новото време като кройка и материя, само че в това време в тези съвременни композиции са се влагали български национални шевици. Дамите са били прелестни, нежни, ефирни и красиви, разхождайки се в градските градини със своите кавалери, добави Ерина. 

Тя разяснява, че въпреки да битува мнението за чуждопоклонничество, българското надвива. Надделява националният жанр, стремежът към националното и завръщането към корените.
И по този начин, стигнахме до напълно близкото минало, когато можем да почерпим информация непосредствено от сп. " Лада ". Впечатляващо е оформянето на кориците, а до самото заглавие постоянно стои подзааглавието: " Списание за мода, естетическо образование, просвета за бита, дома и фамилията ". То не анонсира единствено модата и трендовете, а е изключителко сложно.

Ерина ни описа и за публикацията " Деликатно равновесие ", която поучава дамите по какъв начин да бъдат женствени, артистични и да притеглят вниманието на своите кавалетри ", а какви са козметичните и фешън предписанията към дамите от тази ера - вижте във видеото.