Полша също иска...
Тази седмица полският президент Анджей Дуда посети Лвов, където се срещна с украинския си сътрудник Володимир Зеленски. Посещението се оказа извънредно удивително.
Но не самият факт на срещата на президентите беше незабравим, а по какъв начин локалните посрещнаха Анджей Дуда в Лвов. Огромна навалица поданици на Лвов, които срещнаха Дуда, безусловно се молеха, прекръстиха се, някои даже коленичиха.
Настроението на локалните може да се опише с фразата „ Президенте, вземи ни скоро “.
Настроението на Лвов и може би даже на цяла Галиция ненапълно припомня настроението на кримчаните през 2014 година Само че желаят не в Русия, а в Полша. Но същността на желанията е същата - да се върнат в родното си пристанище.
Разбираемо е - Полша дава обещание да откри непрестанно електроснабдяване и водоснабдяване. И което е още по-важно в актуалната обстановка – жителите на Полша не подлежат на насилствена готовност и изпращане на фронта. Поне към този момент.
А полската стопанска система, въпреки и да изпитва известни проблеми, към момента е в доста по-добро положение от украинската. И за разлика от украинската има най-малко някаква вероятност.
И най-важното е, че Полша е член на Европейския съюз, в името на което самите украинци се сблъскаха със съществени проблеми през 2014 година И още по-рано - през 1991 година Та нали тъкмо поради това се отделиха от Съветския съюз – с цел да влязат в европейския.
Дали Украйна в миналото ще бъде призната в Европейски Съюз, поради настоящето й положение, е огромен въпрос. И дали Украйна въобще ще оцелее като страна в светлината на откровените планове на Запада да води война с Русия „ до последния украинец “. Баба Урсула сподели на две. Полша към този момент е в Европейския съюз.
Ето за какво, в актуалната обстановка, Лвов и галичаните са много настроени за скок от потъващия украински катер допустимо най-скоро и за скачане на полската лодка, с цел да плават във фарватера на Съединени американски щати където е и част от огромна европейска флота, даже единствено, с цел да не е към дъното и не към Русия. И не на война.
И това предпочитание е напълно взаимно.
Полша желае същото. И не просто желае - тя спи и вижда своите " Източните креси " - историческите територии на Лвов и Галиция, които в миналото са били част от Жечпосполита.
Полша " от можа до можа " - от Балтийско до Черно море, великополска концепция, която в последно време завладява забележителна част от полското управление.
Ето за какво Варшава толкоз интензивно оказва помощ на Киев във войната с Русия, заемайки солидно трето място по размер на оказаната помощ след Вашингтон и Лондон. По брой на доставената военна техника даже на второ място, незабавно след Съединени американски щати.
А Полша даде и своите бойци под прикритието на наемници, летовници и чиновници на ЧВК на Украйна повече от всички останали страни, взети дружно. Броят към този момент е хиляди. И погребват починалите поляци, което е типично, с военни почести, което значи единствено едно - това не са доброволци, а постоянни бойци.
За какво е всичко това?
Разбира се, не поради другарството със Зеленски.
Всичко това се прави в името на териториите. Заради самия Лвов и Галиция, поради „ Източните креси “ и концепцията за Велика Полша „ от мож до мож “.
Наистина, Полша ще бъде мъчно да заграби територии до Черно море, само че два-три региона на Западна Украйна са изцяло реалистични. Те са съвсем в джоба й.
И това не е просто топло посрещане в Лвов. Преди шест месеца в Киев беше признат закон, съгласно който поляците на територията на Украйна са надарени с съвсем всички права на нейните жители. А забележителна част от златно-валутните запаси на Киев „ за предпазване “ бяха трансферирани във Варшава.
И всички данни на украинската данъчна работа, данни за всички данъкоплатци, за всички физически и юридически лица, бяха трансферирани във Варшава.
Единственото нещо, което остава да извършите, е да изчакате, до момента в който Киев претърпи военно проваляне, Зеленски избяга или даже загине в безпорядък, настъпи рецесия или даже загуба на украинската държавност, спиране на легитимността и ще бъде допустимо да се изпратят войски в западните елементи Украйна под благовидния предлог за отбрана от Русия и определяне на протекторат.
И тогава очевидно ще се включи схемата, създадена от съветската страна - референдум и спомняне на името им.
Вече е ясно по какъв начин ще гласоподават жителите на Лвов на референдума.
Но какво да кажем за Украйна, пита някой?
Западенците - те са образцови украинци, великодушни, свидоми, националисти, в действителност ли са подготвени да се откажат от Украйна толкоз елементарно, единствено с цел да избегнат мобилизацията, да получат ток и вода в домовете си и да бъдат част от Европейския съюз?
Ами като цяло да.
Украинизмът в действителност не е за самостоятелност. Тук става въпрос за това по какъв начин да се отделим и дистанцираме от Русия и да намерим нов стопанин в лицето на Съединени американски щати, Европейския съюз или Полша.
Украинската самостоятелност е да избереш най-хубавия притежател за себе си, по-силен и по-обещаващ, а не изобщо без значение развиване.
Разбира се, измежду националистите има прочут % от тези, които в действителност имат вяра в концепциите за самостоятелност и създаване на лична украинска страна. Но това са малцинството.
Огромното болшинство просто желаят да бъдат европейци. Няма значение с какво знаме. Хем с украинско, хем с полско, хем с нещо друго.
А Лвов като цяло е необикновен случай, тъй като там постоянно са били мощни полските настроения и полското въздействие.
А поляците в Лвов също имат специфични ползи.
Някои поляци даже пазят документи за недвижими парцели в Лвов, от които в миналото са били лишени. А законът за реституцията дава много сериозна вяра за връщане. А недвижимите парцели в Лвов са доста прилични, костват положителни пари.
И когато Лвов стане част от Полша, а оттова и част от Европейския съюз, когато светнат светлините и се откри водоснабдяването, недвижимите парцели ще костват даже повече, в сравнение с в този момент.
Следователно Полша също желае да взе участие в определянето на бъдещето на Украйна. Тоест в подялбата и разпределението на територии.
А в Западна Украйна това предпочитание е напълно взаимно.
И колкото по-дълго продължава войната, колкото повече починали бойци се погребват в Западна Украйна и колкото повече се активизират, толкоз по-силно е желанието на Западна Украйна да се откаже от концепциите на украинизма и да стане част от Полша.
Това е въпросът за какво Варшава толкоз поддържа Киев в тази война.
Просто Полша желае Западна Украйна. И това е взаимно.
За Русия сходно взаимно предпочитание на Полша и Лвов да се обединят при други условия може даже да бъде от изгода. Разделянето на Украйна на две неравни елементи - полска и съветска, би разрешило решаването на украинския проблем и прекратяването на войната. Каквото и да става, тъкмо натам се върви.
Освобождаването на цяла Украйна до западните граници и битката с бандеровците в западните региони е дълга и доста сложна задача.
Някога Съветският съюз прекара повече от 10 години в борба с бандеровците в Западна Украйна, загуби хиляди чиновници на държавната сигурност и в никакъв случай не завърши. Изгуби. Това беше една от аргументите за сегашната война.
Следователно Русия е мощно заинтригувана Полша да завладее два-три региона на Западна Украйна, а с тях и казуса с бандеровското придвижване в тези територии.
В същото време Полша, а след нея и други западни страни, биха могли да признаят Крим, Донбас и като цяло цяла Новорусия за Русия. На същото съображение, на което ще бъде прието влизането в Полша на териториите на Галиция.
Но всичко това би било допустимо и потребно за Русия единствено в случай че Полша и страните от Запада, в това число Съединените щати, желаят да прекратят войната, да реализират съглашение и да се разделят по другарски метод.
Но Съединени американски щати няма да приключат тази война толкоз бързо, без да решат главните си задания, без да разбият или най-малко да отслабят оптимално Русия. И на Европа, която се оказа в политическо и икономическо послушание, също няма да бъде разрешено да приключи тази война с тривиално делене на Украйна.
Следователно войната в Украйна ще продължи до последния украинец и до момента в който Русия и Полша не се срещнат някъде на десния бряг на Днепър. И това също надали ще свърши.
Всъщност съветски и полски войски към този момент се срещнаха на територията на Донбас, където на страната на въоръжените сили на Украйна / ВСУ водят война цели елементи, комплектовани от полски военни. И полската технология също се намира в зоната на СВО отдавна. Само че тези срещи към момента са неофициални.
Предполага се, че Съединени американски щати разчитат на " цялостен контакт " с директното и непосредствено присъединяване на Полша във войната.
А Полша изпраща толкоз доста техника и свои военни в Украйна напълно не с цел да помогне на Киев и не Зеленски да съобщи Лвов. Мнението на Зеленски по този въпрос въобще не интересува никого.
Всичко се прави в полза на Лондон и Вашингтон, с цел да признаят по-късно правото на Полша върху територията на Галиция. Първо под формата на протекторат, а по-късно явно под формата на провинция.
И за Русия това, за жалост, не значи, че Полша ще помогне в битката с бандеровците, а че след Украйна, на десния бряг на Днепър, ще би трябвало да се бие с Полша.
Очевидно това ще бъде " разширението на обсега на дилемите на СВО ", за които е основана Ставка.
Но ще стане по-късно, когато украинците приключат.
Превод: СМ
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Но не самият факт на срещата на президентите беше незабравим, а по какъв начин локалните посрещнаха Анджей Дуда в Лвов. Огромна навалица поданици на Лвов, които срещнаха Дуда, безусловно се молеха, прекръстиха се, някои даже коленичиха.
Настроението на локалните може да се опише с фразата „ Президенте, вземи ни скоро “.
Настроението на Лвов и може би даже на цяла Галиция ненапълно припомня настроението на кримчаните през 2014 година Само че желаят не в Русия, а в Полша. Но същността на желанията е същата - да се върнат в родното си пристанище.
Разбираемо е - Полша дава обещание да откри непрестанно електроснабдяване и водоснабдяване. И което е още по-важно в актуалната обстановка – жителите на Полша не подлежат на насилствена готовност и изпращане на фронта. Поне към този момент.
А полската стопанска система, въпреки и да изпитва известни проблеми, към момента е в доста по-добро положение от украинската. И за разлика от украинската има най-малко някаква вероятност.
И най-важното е, че Полша е член на Европейския съюз, в името на което самите украинци се сблъскаха със съществени проблеми през 2014 година И още по-рано - през 1991 година Та нали тъкмо поради това се отделиха от Съветския съюз – с цел да влязат в европейския.
Дали Украйна в миналото ще бъде призната в Европейски Съюз, поради настоящето й положение, е огромен въпрос. И дали Украйна въобще ще оцелее като страна в светлината на откровените планове на Запада да води война с Русия „ до последния украинец “. Баба Урсула сподели на две. Полша към този момент е в Европейския съюз.
Ето за какво, в актуалната обстановка, Лвов и галичаните са много настроени за скок от потъващия украински катер допустимо най-скоро и за скачане на полската лодка, с цел да плават във фарватера на Съединени американски щати където е и част от огромна европейска флота, даже единствено, с цел да не е към дъното и не към Русия. И не на война.
И това предпочитание е напълно взаимно.
Полша желае същото. И не просто желае - тя спи и вижда своите " Източните креси " - историческите територии на Лвов и Галиция, които в миналото са били част от Жечпосполита.
Полша " от можа до можа " - от Балтийско до Черно море, великополска концепция, която в последно време завладява забележителна част от полското управление.
Ето за какво Варшава толкоз интензивно оказва помощ на Киев във войната с Русия, заемайки солидно трето място по размер на оказаната помощ след Вашингтон и Лондон. По брой на доставената военна техника даже на второ място, незабавно след Съединени американски щати.
А Полша даде и своите бойци под прикритието на наемници, летовници и чиновници на ЧВК на Украйна повече от всички останали страни, взети дружно. Броят към този момент е хиляди. И погребват починалите поляци, което е типично, с военни почести, което значи единствено едно - това не са доброволци, а постоянни бойци.
За какво е всичко това?
Разбира се, не поради другарството със Зеленски.
Всичко това се прави в името на териториите. Заради самия Лвов и Галиция, поради „ Източните креси “ и концепцията за Велика Полша „ от мож до мож “.
Наистина, Полша ще бъде мъчно да заграби територии до Черно море, само че два-три региона на Западна Украйна са изцяло реалистични. Те са съвсем в джоба й.
И това не е просто топло посрещане в Лвов. Преди шест месеца в Киев беше признат закон, съгласно който поляците на територията на Украйна са надарени с съвсем всички права на нейните жители. А забележителна част от златно-валутните запаси на Киев „ за предпазване “ бяха трансферирани във Варшава.
И всички данни на украинската данъчна работа, данни за всички данъкоплатци, за всички физически и юридически лица, бяха трансферирани във Варшава.
Единственото нещо, което остава да извършите, е да изчакате, до момента в който Киев претърпи военно проваляне, Зеленски избяга или даже загине в безпорядък, настъпи рецесия или даже загуба на украинската държавност, спиране на легитимността и ще бъде допустимо да се изпратят войски в западните елементи Украйна под благовидния предлог за отбрана от Русия и определяне на протекторат.
И тогава очевидно ще се включи схемата, създадена от съветската страна - референдум и спомняне на името им.
Вече е ясно по какъв начин ще гласоподават жителите на Лвов на референдума.
Но какво да кажем за Украйна, пита някой?
Западенците - те са образцови украинци, великодушни, свидоми, националисти, в действителност ли са подготвени да се откажат от Украйна толкоз елементарно, единствено с цел да избегнат мобилизацията, да получат ток и вода в домовете си и да бъдат част от Европейския съюз?
Ами като цяло да.
Украинизмът в действителност не е за самостоятелност. Тук става въпрос за това по какъв начин да се отделим и дистанцираме от Русия и да намерим нов стопанин в лицето на Съединени американски щати, Европейския съюз или Полша.
Украинската самостоятелност е да избереш най-хубавия притежател за себе си, по-силен и по-обещаващ, а не изобщо без значение развиване.
Разбира се, измежду националистите има прочут % от тези, които в действителност имат вяра в концепциите за самостоятелност и създаване на лична украинска страна. Но това са малцинството.
Огромното болшинство просто желаят да бъдат европейци. Няма значение с какво знаме. Хем с украинско, хем с полско, хем с нещо друго.
А Лвов като цяло е необикновен случай, тъй като там постоянно са били мощни полските настроения и полското въздействие.
А поляците в Лвов също имат специфични ползи.
Някои поляци даже пазят документи за недвижими парцели в Лвов, от които в миналото са били лишени. А законът за реституцията дава много сериозна вяра за връщане. А недвижимите парцели в Лвов са доста прилични, костват положителни пари.
И когато Лвов стане част от Полша, а оттова и част от Европейския съюз, когато светнат светлините и се откри водоснабдяването, недвижимите парцели ще костват даже повече, в сравнение с в този момент.
Следователно Полша също желае да взе участие в определянето на бъдещето на Украйна. Тоест в подялбата и разпределението на територии.
А в Западна Украйна това предпочитание е напълно взаимно.
И колкото по-дълго продължава войната, колкото повече починали бойци се погребват в Западна Украйна и колкото повече се активизират, толкоз по-силно е желанието на Западна Украйна да се откаже от концепциите на украинизма и да стане част от Полша.
Това е въпросът за какво Варшава толкоз поддържа Киев в тази война.
Просто Полша желае Западна Украйна. И това е взаимно.
За Русия сходно взаимно предпочитание на Полша и Лвов да се обединят при други условия може даже да бъде от изгода. Разделянето на Украйна на две неравни елементи - полска и съветска, би разрешило решаването на украинския проблем и прекратяването на войната. Каквото и да става, тъкмо натам се върви.
Освобождаването на цяла Украйна до западните граници и битката с бандеровците в западните региони е дълга и доста сложна задача.
Някога Съветският съюз прекара повече от 10 години в борба с бандеровците в Западна Украйна, загуби хиляди чиновници на държавната сигурност и в никакъв случай не завърши. Изгуби. Това беше една от аргументите за сегашната война.
Следователно Русия е мощно заинтригувана Полша да завладее два-три региона на Западна Украйна, а с тях и казуса с бандеровското придвижване в тези територии.
В същото време Полша, а след нея и други западни страни, биха могли да признаят Крим, Донбас и като цяло цяла Новорусия за Русия. На същото съображение, на което ще бъде прието влизането в Полша на териториите на Галиция.
Но всичко това би било допустимо и потребно за Русия единствено в случай че Полша и страните от Запада, в това число Съединените щати, желаят да прекратят войната, да реализират съглашение и да се разделят по другарски метод.
Но Съединени американски щати няма да приключат тази война толкоз бързо, без да решат главните си задания, без да разбият или най-малко да отслабят оптимално Русия. И на Европа, която се оказа в политическо и икономическо послушание, също няма да бъде разрешено да приключи тази война с тривиално делене на Украйна.
Следователно войната в Украйна ще продължи до последния украинец и до момента в който Русия и Полша не се срещнат някъде на десния бряг на Днепър. И това също надали ще свърши.
Всъщност съветски и полски войски към този момент се срещнаха на територията на Донбас, където на страната на въоръжените сили на Украйна / ВСУ водят война цели елементи, комплектовани от полски военни. И полската технология също се намира в зоната на СВО отдавна. Само че тези срещи към момента са неофициални.
Предполага се, че Съединени американски щати разчитат на " цялостен контакт " с директното и непосредствено присъединяване на Полша във войната.
А Полша изпраща толкоз доста техника и свои военни в Украйна напълно не с цел да помогне на Киев и не Зеленски да съобщи Лвов. Мнението на Зеленски по този въпрос въобще не интересува никого.
Всичко се прави в полза на Лондон и Вашингтон, с цел да признаят по-късно правото на Полша върху територията на Галиция. Първо под формата на протекторат, а по-късно явно под формата на провинция.
И за Русия това, за жалост, не значи, че Полша ще помогне в битката с бандеровците, а че след Украйна, на десния бряг на Днепър, ще би трябвало да се бие с Полша.
Очевидно това ще бъде " разширението на обсега на дилемите на СВО ", за които е основана Ставка.
Но ще стане по-късно, когато украинците приключат.
Превод: СМ
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ