Унищожаването на природата - истинската причина за пандемиите
Тази седмица, по случай Международния ден на Земята на 22 април, WWF разгласява отчет, в който преглежда връзката сред унищожаването на природата и възхода на пандемиите . Двете тематики, които са доста настоящи, се оказаха и много свързани между тях.
Голяма част от епидемиите, които застигнаха човечеството в последните десетилетия, са с потвърден скотски генезис . А това навежда учените на мисълта, че прекомерното взаимоотношение сред хората и природата е един от главните фактори за тяхното елементарно разпространяване по света. Незаконната и неконтролирана търговия с диви животни също има своя принос.
Човешката активност съумя да промени доста 3/4 от земята и 2/3 от океана. Промяната е толкоз осезаема, че даже се заприказва за нова ера - антропоцена ( " епохата на индивида " ). А здравето на хората и това на планетата са тясно свързани.
Вирусите, бактериите и останалите микроорганизми имат жизненоважна роля за съществуването на земята към този момент 3.8 милиарда години. И множеството от тях са безусловно безобидни. Някои микроорганизми обаче, като патогенни бактерии, вируси и паразити , могат да имат отрицателен резултат върху човешкото здраве.
Патогените се трансформират бързо, което им разрешава да минават от диви животни върху хора. Шансовете това да се случи се усилват и с унищожаването на естествените екосистеми .
Унищожаването им подкрепя развиването и разпространяването на инфекциозни болести, тъй като се трансферират патогени, случват се генетични промени и се усилват местата за разпространяване на заболяванията . Затова познанието за екосистемите и зоонозните болести би трябвало да бъде основополагащо при планирането на потреблението на земни запаси.
Промяната в потреблението на земята, в това число обезлесяване и смяна на естествените местообитания , е виновна за съвсем половината от нововъзникващите зоонози, тъй като излага хората на контакт с нови микроорганизми. Най-добре изразено е това в тропическите гори, които са дом на милиони типове вируси, бактерии, гъбички и паразити, огромна част от тях непознати на науката.
Човешкото държание, демографските фактори и бързото и елементарно напредване също подкрепят разпространяването на болестите. А съхраняването и поддържането на природата такава, каквато е , е от значително значение за нашето здраве и битие.
Коронавирусите да вземем за пример са огромно семейство от вируси, публикувани както при животните, по този начин и при хората. COVID-19 е нов техен вариант. Смята се, че се е появил за пръв път на животинския пазар в китайския град Ухан. Но това може да се дефинира по-скоро като " преместване " на новия ковид към неговия нов гостоприемник. Преди това той е циркулирал единствено в животинския свят. Това не е първият сходен случай.
Застрашава ли ни коронавирусът от международен апетит
Организация на обединените нации не са оптимисти по въпроса
Зоонозните болести, които се предават от животни на хора, са една от най-големите закани за човечеството. Те са над 200 типа и включват най-различни инфекции, включително малария, жълта тресчица, бяс, ебола, ТОРС, бубонна чума и други. Всяка година тези болести предизвикват милиони смъртни случаи и имат тежко социално-икономическо влияние в някои райони. И в случай че не преосмислим държанието си към природата, това няма да спре.
Голяма част от епидемиите, които застигнаха човечеството в последните десетилетия, са с потвърден скотски генезис . А това навежда учените на мисълта, че прекомерното взаимоотношение сред хората и природата е един от главните фактори за тяхното елементарно разпространяване по света. Незаконната и неконтролирана търговия с диви животни също има своя принос.
Човешката активност съумя да промени доста 3/4 от земята и 2/3 от океана. Промяната е толкоз осезаема, че даже се заприказва за нова ера - антропоцена ( " епохата на индивида " ). А здравето на хората и това на планетата са тясно свързани.
Вирусите, бактериите и останалите микроорганизми имат жизненоважна роля за съществуването на земята към този момент 3.8 милиарда години. И множеството от тях са безусловно безобидни. Някои микроорганизми обаче, като патогенни бактерии, вируси и паразити , могат да имат отрицателен резултат върху човешкото здраве.
Патогените се трансформират бързо, което им разрешава да минават от диви животни върху хора. Шансовете това да се случи се усилват и с унищожаването на естествените екосистеми .
Унищожаването им подкрепя развиването и разпространяването на инфекциозни болести, тъй като се трансферират патогени, случват се генетични промени и се усилват местата за разпространяване на заболяванията . Затова познанието за екосистемите и зоонозните болести би трябвало да бъде основополагащо при планирането на потреблението на земни запаси.
Промяната в потреблението на земята, в това число обезлесяване и смяна на естествените местообитания , е виновна за съвсем половината от нововъзникващите зоонози, тъй като излага хората на контакт с нови микроорганизми. Най-добре изразено е това в тропическите гори, които са дом на милиони типове вируси, бактерии, гъбички и паразити, огромна част от тях непознати на науката.
Човешкото държание, демографските фактори и бързото и елементарно напредване също подкрепят разпространяването на болестите. А съхраняването и поддържането на природата такава, каквато е , е от значително значение за нашето здраве и битие.
Коронавирусите да вземем за пример са огромно семейство от вируси, публикувани както при животните, по този начин и при хората. COVID-19 е нов техен вариант. Смята се, че се е появил за пръв път на животинския пазар в китайския град Ухан. Но това може да се дефинира по-скоро като " преместване " на новия ковид към неговия нов гостоприемник. Преди това той е циркулирал единствено в животинския свят. Това не е първият сходен случай.
Застрашава ли ни коронавирусът от международен апетит
Организация на обединените нации не са оптимисти по въпроса
Зоонозните болести, които се предават от животни на хора, са една от най-големите закани за човечеството. Те са над 200 типа и включват най-различни инфекции, включително малария, жълта тресчица, бяс, ебола, ТОРС, бубонна чума и други. Всяка година тези болести предизвикват милиони смъртни случаи и имат тежко социално-икономическо влияние в някои райони. И в случай че не преосмислим държанието си към природата, това няма да спре.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ