Събитията в Западните покрайнини и Моравско през 1917 година не са добре отразени в българската историография! Това е опасно, каза…
Тази седмица публичната телевизия на Сърбия РТС излъчи репортаж от Сурдулица за първото честване на по този начин наречените Сурдулички мъченици, оповестени за такива преди година от Сръбската православна черква, съобщи БНР.
На фона на печатни материали от сръбския църковен списък, измежду които проличава огромно заглавие за “Бугарски зверства” по време на Първата международна война, репортерката на малкия екран разказваше за над хиляда жертви, измежду които дами и деца. Това провокира отвращение у босилеградските българи, както и у някои български политици, изключително откакто сръбските управляващи попречиха на слагането на паметни плочи за жертвите от мирното население в Босилеградско, дадени по време на войната.
Тъжният и абсурден извод е, че повече от век към този момент събитията от 1917 година остават отворена рана в българо-сръбските връзки. В дълг за това са историците, само че и медиите, които вършат прекомерно малко за популяризирането на истината. Един от немногото български учени, които се интересуват от тази мъчителна тематика е Ангел Джонев от Регионалния исторически музей в Кюстендил. В изявление за предаването “Събота 150” той изясни:
“Събитието се случва на 15-16 май 1917 година. Една сръбска паравоенна групировка, предвождана от Коста Печанац, нахлува в региона на Босилеградско и подлага няколко обитаеми места на огън и на нож. Вследстие на придвижването на тази чета, с живота си се простят 35 души, унищожено е имуществото на 317 семейства. Нанесени са вреди в границите на 2,5 млн. лв..
Това е следващият сръбско-български конфликт на терена на Босилеградско. През 1913 година, когато през юни месец сръбската войска унищожава освен българската бойна част, пленява и избива няколко български офицери, само че подлага на убийства и мародерство локалните българи”.
Джонев беше безапелационен, че събитията в Западните околности и Моравско през 1917 година не са добре отразени в българската историография:
“Не са добре отразени. Има какво още да се каже. Не би трябвало да забравяме, че значително сръбската и българската общност, някои политически и управнически кръгове най-вече в западната ни съседка, към момента не са излезли от окопите на Първата международна война, към момента се претоплят някои остарели идеологеми, постановки, които не са издържали инспекцията на времето и прекомерно мощно се преекспонират.
Това не е някакво скимване, а се работи по един добре съгласуван проект, вследствие, на който се цели дискредитирането на България в исторически проект, както пред самата сръбска общност, по този начин и в интернационален проект. Връх на тази активност са по този начин известните “Сурдурлишките мъченици” – предходната година канонизирани и тази година за първи път регистрирани в Сръбската православна черква, без едно задълбочено познаване на цялостното събитие, попадаме в зоната на пропагандата, която е доста рискова както за сегашното на региона, по този начин и за вероятностите на българо-сръбските връзки.”
На фона на печатни материали от сръбския църковен списък, измежду които проличава огромно заглавие за “Бугарски зверства” по време на Първата международна война, репортерката на малкия екран разказваше за над хиляда жертви, измежду които дами и деца. Това провокира отвращение у босилеградските българи, както и у някои български политици, изключително откакто сръбските управляващи попречиха на слагането на паметни плочи за жертвите от мирното население в Босилеградско, дадени по време на войната.
Тъжният и абсурден извод е, че повече от век към този момент събитията от 1917 година остават отворена рана в българо-сръбските връзки. В дълг за това са историците, само че и медиите, които вършат прекомерно малко за популяризирането на истината. Един от немногото български учени, които се интересуват от тази мъчителна тематика е Ангел Джонев от Регионалния исторически музей в Кюстендил. В изявление за предаването “Събота 150” той изясни:
“Събитието се случва на 15-16 май 1917 година. Една сръбска паравоенна групировка, предвождана от Коста Печанац, нахлува в региона на Босилеградско и подлага няколко обитаеми места на огън и на нож. Вследстие на придвижването на тази чета, с живота си се простят 35 души, унищожено е имуществото на 317 семейства. Нанесени са вреди в границите на 2,5 млн. лв..
Това е следващият сръбско-български конфликт на терена на Босилеградско. През 1913 година, когато през юни месец сръбската войска унищожава освен българската бойна част, пленява и избива няколко български офицери, само че подлага на убийства и мародерство локалните българи”.
Джонев беше безапелационен, че събитията в Западните околности и Моравско през 1917 година не са добре отразени в българската историография:
“Не са добре отразени. Има какво още да се каже. Не би трябвало да забравяме, че значително сръбската и българската общност, някои политически и управнически кръгове най-вече в западната ни съседка, към момента не са излезли от окопите на Първата международна война, към момента се претоплят някои остарели идеологеми, постановки, които не са издържали инспекцията на времето и прекомерно мощно се преекспонират.
Това не е някакво скимване, а се работи по един добре съгласуван проект, вследствие, на който се цели дискредитирането на България в исторически проект, както пред самата сръбска общност, по този начин и в интернационален проект. Връх на тази активност са по този начин известните “Сурдурлишките мъченици” – предходната година канонизирани и тази година за първи път регистрирани в Сръбската православна черква, без едно задълбочено познаване на цялостното събитие, попадаме в зоната на пропагандата, която е доста рискова както за сегашното на региона, по този начин и за вероятностите на българо-сръбските връзки.”
Източник: 7dnisofia.bg
КОМЕНТАРИ