Британският бежанец: Тайният музей в София
Тази седмица, любопитната и забавна графа – Британският емигрант, ни споделя, за чара и тайните на един специфичен музей в София.
Hi guys!
Знаете, че не съм огромен обожател на визитите на музеи. Има, обаче музеи, които би трябвало да се видят непременно. Има и такива, за които има печати от 100-те национални туристически обекта на България. И множеството от must see музеите са имено с печати т 100-те НТО. Well, има обаче и музеи, които не считам за изключително впечатляващи, само че си имат независим щемпел и в случай че желая (а аз доста искам) да събера всички печати от сбирката би трябвало все в миналото да ги посетя.
Това „ все в миналото “ беше точно last weekend, когато взех решение, че отвратителното време не може по никакъв метод да накара моето семейство да се насочи на някое странствуване из българските забележителности.
Fortunately, за тази цел има музеи. Трябва да призная, обаче че при избора на дестинация за последното ни странствуване се водих напълно от мързела. Тъй като имам вяра, че към този момент сме видели най-важните музеи в София – Националния исторически, Археологическия и Природо-научния, всички останали от листата с печатите на мен са ми идентични. Затова избрах по чисто географски принцип. Един музей, който не се намира в центъра на града и няма да се чудя къде да паркирам на солена цена и след това да обикаляме из студените софийски улици, до момента в който стигнем до него.
Това mate беше първата от поредицата неточности, които направих в този ден.
Реших да се разходим до Националния политехнически музей. Това е обект с щемпел 68а и съгласно интернет се намира на ул. Опълченска 66 в софийския квартал..хм..това е много комплициран въпрос. В София mate, има подробна информация за всички региони, квартали, вилни зони, махали, че даже и историческите имена на местностите в града. Има, обаче една магическа околност, където на процедура е първата посока, в която е почнал да се развива града откакто е разгласен за столица. За тази околност и до през днешния ден не мога да намеря информация по какъв начин се споделя.
Става въпрос за тази част от града, която е прекомерно надалеч на запад от Женския пазар, с цел да я наречеш център и не толкоз покрай Владайската река или бул. „ Ал. Стамболийски “, с цел да я причислиш към някоя от „ зоните “. В същото време се пада на юг от бул. „ Сливница “ и definitely не се брои за „ Банишора “.
От историческите текстове, които съм чел за София знам, че в миналото този квартал се е наричал Ючбунар (на турски Три кладенеца) и след Освобождението тук са се формирали първите работен квартали в урбанизиращата се София.
Как се назовава този квартал през днешния ден, нямам bloody концепция.
Впоследствие се оказа и, че навигацията в гугъл пък няма точна визия къде се намира Политехническият музей, тъй като ме накара да отида до гърба на постройката на прилежащата пресечка. Тези неуредици, обаче по никакъв метод не тормозят общинската компания „ Паркинги и гаражи “. Макар и да не си е дала труда да измисли име на квартала, общинската администрация няма никакви угризения да събира такса за платено паркиране. При това на двойна цена за „ Синя зона “.
Дотук неверните ми прогнози бяха станали толкоз доста, че ускоряваха още повече първичната – че в това гадно време няма смисъл да се пътува отвън София. Напук на упованията ми, топлото и изсъхнало време ме караше да се усещам още по-тъпо по тази причина, че в този миг заплащам 2,4 лева на час, с цел да се намирам на мръсна изкъртена уличка в квартал, на който дори не му знам името и да търся музей, за който даже вездесъщия гугъл не си е направил труда да събере информация.
Намерихме основният вход на музея. Оказа се дребна железна врата намираща се сред магазин за алуминиева дограма и подобен за сгъваеми стълби.
Ако ви би трябвало сгъваеми стълба mate, към този момент знам къде да ви насоча – тъкмо до Политехническия музей в София. Ха-ха.
Когато влязохме в Политехническия музей, пък се сблъсках с предната си неверна прогноза. Оказа се, че толкоз време безусловно несправедливо съм пренебрегнал съществуването на тази забележителност. Музеят демонстрира достиженията на човешкия напредък и в не чак толкоз огромната си повърхност от 1000 кв. м. събира непрекъсната експозиция от над 1000 експоната.
Първото, което виждаме на входа е първообраз на махалото на Фуко и пъклен забавна механична машина за чекиране на служащи по време на промяна.
Истината е, обаче че тези неща ги вижда единствено досадник като мен. Всеки естествен човек с влизането в музея ще забележи първо красивия близо 100-годишен автомобил Форд модел-А, който е пъклен впечатляващ.
Около него са експонатите от първата колекция отдадена на часовниковите механизми. Можете да видите макети на часовниковата кула в Трявна, джобни часовници на по 300 години, както и забавни модели взети от Царския замък. Като приказваме за макети, можете да видите и подобен на кораба „ Радецки “, както и пресъздаден първият велосипед в България.
По-нататък има макет на летателния уред на Леонардо Да Винчи и същ по този начин напълно същински модели на битови електроуреди от началото на предишния век като ютии, смесителни акумулатори, кафеварки и перални.
Actually, тъкмо тези експонати като ги гледа човек стартира да подозира, че когато е измислял дизайна на андроидите във филмите от Star Wars, Джордж Лукас доста евентуално да е бил на посещаване в Политехническия музей.
Тук могат да се видят и първия български компютър ИМКО, първият калкулатор ЕЛКА основан в България, киноапарати, фотоапарати, и разнообразни любопитни машини, за които доста не съумях да схвана защо са се употребявали.
Трябва да призна mate, че за тригодишната ми щерка това беше най-интересният музей, в който е стъпвала. Аз бях не по-малко впечатлен, защото видях онлайн същинска галактическа инсталация и също по този начин прословутата храна за космонавти, за която знам, че България е един от международните производители.
Бонус при визитата ни беше, че уцелихме галерия на лего модели и аз на равно с дребната Ева прекарах несъмнено половин час с изплезен език пред супер яките конструктори.
Като цяло прекарахме близо 2 часа в Музея на политехниката и нито аз, нито детето, нито даже брачната половинка ми, не съжелихме нито за секунда, че предпочетохме тази съботна разходка пред, която и да е друга забележителност от безкрайния ни лист.
На излизане от музея, обаче научих най-впечатляващата информация за този музей. А точно, че в двора му е имало различен музей.
Още, до момента в който търсехме по какъв начин да влезем на идване ми направи усещане, че до входа има пъклен разрушена схлупена остаряла къща. А на фасадната й стена имаше барелеф с надпис, че някой прочут човек probably е живял тук. Когато към този момент бяхме се наситили на всички забавни джаджи и се припичахме на последните следобедни лъчи на пейката в двора, прословутото ми любознание надви и попитах общителната дама, която продаваше билетите за музея.
Оказа се, че тази в тази къща, преди повече от век е живял именитият комунистически водач Георги Димитров. Десетилетия по-късно тя е била музей отдаден на „ Вожда и учителя “, както са го наричали по времето на комунизма в България. И в действителност Политехническият музей е издигнат в двора на къщата на Георги Димитров, а не противоположното – в двора на музея да има схлупена колиба.
Само, че през последните 30 години, откогато Георги Димитров не е чак толкоз на мода, внезапно е намалял и ползата към неговият дом-музей и по тази причина е бил затворен. По-интересното е, че разпредителката в Политехническия музей, не можа да се сети кой стопанисва в този момент постройката и за какво тя е оставена да се унищожава по този начин. Не стана ясно дали е държавна, дали е частна или пък в действителност от Българската социалистическа партия, която се показва за правоприемник на Българска комунистическа партия (ама единствено на парцелите, не на трудовите лагери for example) са взели постройката.
Ако си мислите, че не е нищо изключително, че съм видял къщата на един oт най-влиятелните в интернационален проект българи от XX в. Чакайте да ви кажа кой също е живял в тази съборетина – различен от най-влиятелните в международен мащаб българи от XX в. Учителя Петър Дънов.
Ако Димитров е бил началник на Коминтерна и задоволително известен, с цел да изнервя даже Сталин, то Дънов със своето Бяло приятелство притегля интереса на милиони хора по света със своето духовно обучение. Well, и двамата са живели едновременно при започване на предишния век в тази полуразрушена през днешния ден къщичка.
Тя е била благосъстоятелност на майката на Димитров и нейната сестра. Впоследствие сестрата прoдава свoетo крило, а новият притежател кани Дънов да живее там и да изнася своите прословути сказки, до момента в който по същото време в другия завършек на парцела младият профсъюзен деятел Димитров, провежда стачки, прави протести и от време на време се крие от полицейски хайки.
Не е ясно каква е била връзката на Петър Дънов с Георги Димитров. Има много клюки и митове. Факт е, обаче, че когато основателят на паневритмията умира, неговият някогашен комшия, който по това време е в действителност началник на страната дава разрешение учениците му да го погребат в местността „ Изгрева “. И по време на целия социалистически режим, който не е прочут с любовта си към религиите, камо ли към окултните течения, дъновистите резервират своята градинка и си правят ритуалите необезпокоявано единствено на метри от издигналото се в следствие съветско псолство.
Also, забавен факт е, че и Петър Дънов и Георги Димитров са били протестанти.
И по този начин излиза, че в един от най-скритите музеи в София actually има забележителност, която може да ви опише за две от най-влиятелните персони в новата българска история. Друг е въпросът, че като видях по какъв начин наподобява тази забележителност напълно скоро тя надали ще съществува.
Други истории за забавни места, които съм посещавал в България можете да видите на Фейсбук-страницата ми:
Hi guys!
Знаете, че не съм огромен обожател на визитите на музеи. Има, обаче музеи, които би трябвало да се видят непременно. Има и такива, за които има печати от 100-те национални туристически обекта на България. И множеството от must see музеите са имено с печати т 100-те НТО. Well, има обаче и музеи, които не считам за изключително впечатляващи, само че си имат независим щемпел и в случай че желая (а аз доста искам) да събера всички печати от сбирката би трябвало все в миналото да ги посетя.
Това „ все в миналото “ беше точно last weekend, когато взех решение, че отвратителното време не може по никакъв метод да накара моето семейство да се насочи на някое странствуване из българските забележителности.
Fortunately, за тази цел има музеи. Трябва да призная, обаче че при избора на дестинация за последното ни странствуване се водих напълно от мързела. Тъй като имам вяра, че към този момент сме видели най-важните музеи в София – Националния исторически, Археологическия и Природо-научния, всички останали от листата с печатите на мен са ми идентични. Затова избрах по чисто географски принцип. Един музей, който не се намира в центъра на града и няма да се чудя къде да паркирам на солена цена и след това да обикаляме из студените софийски улици, до момента в който стигнем до него.
Това mate беше първата от поредицата неточности, които направих в този ден.
Реших да се разходим до Националния политехнически музей. Това е обект с щемпел 68а и съгласно интернет се намира на ул. Опълченска 66 в софийския квартал..хм..това е много комплициран въпрос. В София mate, има подробна информация за всички региони, квартали, вилни зони, махали, че даже и историческите имена на местностите в града. Има, обаче една магическа околност, където на процедура е първата посока, в която е почнал да се развива града откакто е разгласен за столица. За тази околност и до през днешния ден не мога да намеря информация по какъв начин се споделя.
Става въпрос за тази част от града, която е прекомерно надалеч на запад от Женския пазар, с цел да я наречеш център и не толкоз покрай Владайската река или бул. „ Ал. Стамболийски “, с цел да я причислиш към някоя от „ зоните “. В същото време се пада на юг от бул. „ Сливница “ и definitely не се брои за „ Банишора “.
От историческите текстове, които съм чел за София знам, че в миналото този квартал се е наричал Ючбунар (на турски Три кладенеца) и след Освобождението тук са се формирали първите работен квартали в урбанизиращата се София.
Как се назовава този квартал през днешния ден, нямам bloody концепция.
Впоследствие се оказа и, че навигацията в гугъл пък няма точна визия къде се намира Политехническият музей, тъй като ме накара да отида до гърба на постройката на прилежащата пресечка. Тези неуредици, обаче по никакъв метод не тормозят общинската компания „ Паркинги и гаражи “. Макар и да не си е дала труда да измисли име на квартала, общинската администрация няма никакви угризения да събира такса за платено паркиране. При това на двойна цена за „ Синя зона “.
Дотук неверните ми прогнози бяха станали толкоз доста, че ускоряваха още повече първичната – че в това гадно време няма смисъл да се пътува отвън София. Напук на упованията ми, топлото и изсъхнало време ме караше да се усещам още по-тъпо по тази причина, че в този миг заплащам 2,4 лева на час, с цел да се намирам на мръсна изкъртена уличка в квартал, на който дори не му знам името и да търся музей, за който даже вездесъщия гугъл не си е направил труда да събере информация.
Намерихме основният вход на музея. Оказа се дребна железна врата намираща се сред магазин за алуминиева дограма и подобен за сгъваеми стълби.
Ако ви би трябвало сгъваеми стълба mate, към този момент знам къде да ви насоча – тъкмо до Политехническия музей в София. Ха-ха.
Когато влязохме в Политехническия музей, пък се сблъсках с предната си неверна прогноза. Оказа се, че толкоз време безусловно несправедливо съм пренебрегнал съществуването на тази забележителност. Музеят демонстрира достиженията на човешкия напредък и в не чак толкоз огромната си повърхност от 1000 кв. м. събира непрекъсната експозиция от над 1000 експоната.
Първото, което виждаме на входа е първообраз на махалото на Фуко и пъклен забавна механична машина за чекиране на служащи по време на промяна.
Истината е, обаче че тези неща ги вижда единствено досадник като мен. Всеки естествен човек с влизането в музея ще забележи първо красивия близо 100-годишен автомобил Форд модел-А, който е пъклен впечатляващ.
Около него са експонатите от първата колекция отдадена на часовниковите механизми. Можете да видите макети на часовниковата кула в Трявна, джобни часовници на по 300 години, както и забавни модели взети от Царския замък. Като приказваме за макети, можете да видите и подобен на кораба „ Радецки “, както и пресъздаден първият велосипед в България.
По-нататък има макет на летателния уред на Леонардо Да Винчи и същ по този начин напълно същински модели на битови електроуреди от началото на предишния век като ютии, смесителни акумулатори, кафеварки и перални.
Actually, тъкмо тези експонати като ги гледа човек стартира да подозира, че когато е измислял дизайна на андроидите във филмите от Star Wars, Джордж Лукас доста евентуално да е бил на посещаване в Политехническия музей.
Тук могат да се видят и първия български компютър ИМКО, първият калкулатор ЕЛКА основан в България, киноапарати, фотоапарати, и разнообразни любопитни машини, за които доста не съумях да схвана защо са се употребявали.
Трябва да призна mate, че за тригодишната ми щерка това беше най-интересният музей, в който е стъпвала. Аз бях не по-малко впечатлен, защото видях онлайн същинска галактическа инсталация и също по този начин прословутата храна за космонавти, за която знам, че България е един от международните производители.
Бонус при визитата ни беше, че уцелихме галерия на лего модели и аз на равно с дребната Ева прекарах несъмнено половин час с изплезен език пред супер яките конструктори.
Като цяло прекарахме близо 2 часа в Музея на политехниката и нито аз, нито детето, нито даже брачната половинка ми, не съжелихме нито за секунда, че предпочетохме тази съботна разходка пред, която и да е друга забележителност от безкрайния ни лист.
На излизане от музея, обаче научих най-впечатляващата информация за този музей. А точно, че в двора му е имало различен музей.
Още, до момента в който търсехме по какъв начин да влезем на идване ми направи усещане, че до входа има пъклен разрушена схлупена остаряла къща. А на фасадната й стена имаше барелеф с надпис, че някой прочут човек probably е живял тук. Когато към този момент бяхме се наситили на всички забавни джаджи и се припичахме на последните следобедни лъчи на пейката в двора, прословутото ми любознание надви и попитах общителната дама, която продаваше билетите за музея.
Оказа се, че тази в тази къща, преди повече от век е живял именитият комунистически водач Георги Димитров. Десетилетия по-късно тя е била музей отдаден на „ Вожда и учителя “, както са го наричали по времето на комунизма в България. И в действителност Политехническият музей е издигнат в двора на къщата на Георги Димитров, а не противоположното – в двора на музея да има схлупена колиба.
Само, че през последните 30 години, откогато Георги Димитров не е чак толкоз на мода, внезапно е намалял и ползата към неговият дом-музей и по тази причина е бил затворен. По-интересното е, че разпредителката в Политехническия музей, не можа да се сети кой стопанисва в този момент постройката и за какво тя е оставена да се унищожава по този начин. Не стана ясно дали е държавна, дали е частна или пък в действителност от Българската социалистическа партия, която се показва за правоприемник на Българска комунистическа партия (ама единствено на парцелите, не на трудовите лагери for example) са взели постройката.
Ако си мислите, че не е нищо изключително, че съм видял къщата на един oт най-влиятелните в интернационален проект българи от XX в. Чакайте да ви кажа кой също е живял в тази съборетина – различен от най-влиятелните в международен мащаб българи от XX в. Учителя Петър Дънов.
Ако Димитров е бил началник на Коминтерна и задоволително известен, с цел да изнервя даже Сталин, то Дънов със своето Бяло приятелство притегля интереса на милиони хора по света със своето духовно обучение. Well, и двамата са живели едновременно при започване на предишния век в тази полуразрушена през днешния ден къщичка.
Тя е била благосъстоятелност на майката на Димитров и нейната сестра. Впоследствие сестрата прoдава свoетo крило, а новият притежател кани Дънов да живее там и да изнася своите прословути сказки, до момента в който по същото време в другия завършек на парцела младият профсъюзен деятел Димитров, провежда стачки, прави протести и от време на време се крие от полицейски хайки.
Не е ясно каква е била връзката на Петър Дънов с Георги Димитров. Има много клюки и митове. Факт е, обаче, че когато основателят на паневритмията умира, неговият някогашен комшия, който по това време е в действителност началник на страната дава разрешение учениците му да го погребат в местността „ Изгрева “. И по време на целия социалистически режим, който не е прочут с любовта си към религиите, камо ли към окултните течения, дъновистите резервират своята градинка и си правят ритуалите необезпокоявано единствено на метри от издигналото се в следствие съветско псолство.
Also, забавен факт е, че и Петър Дънов и Георги Димитров са били протестанти.
И по този начин излиза, че в един от най-скритите музеи в София actually има забележителност, която може да ви опише за две от най-влиятелните персони в новата българска история. Друг е въпросът, че като видях по какъв начин наподобява тази забележителност напълно скоро тя надали ще съществува.
Други истории за забавни места, които съм посещавал в България можете да видите на Фейсбук-страницата ми:
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ