Как дискусия за спасяването на българските евреи беше отменена с националистически аргументи
Тази седмица една полемика в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ за спасяването на българските евреи докара до обвинявания в „ антибългарска агитация “ и историческа „ имитация “. Причината е, че събитието не приказва единствено за спасяването на огромна част от евреите в България през Втората международна война, само че и за обстоятелството, че страната е провеждала и антисемитската политика по същото време.
Медии и депутати разкритикуваха СУ, че позволява такова събитие на територията си. Председателят на „ Възраждане “ Костадин Костадинов видя в него „ замяна на историята “ и прикани ректора на университета проф. Георги Вълчев да се разграничи от полемиката.
В резултат уредниците я анулираха, а ректорът сподели, че тя е била планувана по „ погрешен метод “. Вълчев добави, че като обществена институция СУ би трябвало да пази „ формалната държавна позиция “ за България и евреите.
Това се случва месец откакто България на огромна част от българските евреи през 1943 година И няколко седмици откакто депутатът от „ Продължаваме промяната - Демократична България “ (ПП-ДБ) Даниел Лорер .
Ето по какъв начин се разви историята.
За какво е тази полемика
На 25 март Културният център на СУ разгласи във Facebook събитие със заглавие „ Патология на едно честване “ . Става дума за полемика „ във връзка злоупотребите към 80-ата годишнина от „ спасяването на българските евреи “ по време на Втората международна война.
Участници са историците Стефан Дечев и Александър Везенков , икономистът Румен Аврамов , архивистката Иванка Гезенко , журналистката Еми Барух и философът Стилиян Йотов .
Организаторите на полемиката са сериозни към честванията на годишнините от спасяването на българските евреи, които се организират от 2003 година насам. Те означават обстоятелството, че на 10 март 1943 година , след мощен публичен напън, са прекратени проектите за депортиране на еврейското население на България към нацистките концлагери. Така са избавени близо 50 000 евреи от днешните граници на България.
В нацистките лагери обаче са депортирани други 11 343 евреи от териториите, които тогава са под българско ръководство - Беломорска Тракия , Вардарска Македония и Пирот .
Идеята на полемиката е да разиска актуалните исторически изследвания, които преглеждат българската антисемитска политика и депортацията на евреи от „ новите български земи “, а освен възхваляват обстоятелството, че огромна част от българските евреи са избавени.
Според уредниците е неправилно България едностранчиво да се оневинява, откакто е имала и антиеврейско законодателство.
Кой стачкува против събитието
Тази позиция обаче провокира рецензии и обвинявания в „ антибългарска агитация “. В дните след оповестяването на събитието се появиха медийни изявления и изявления на политици по тематиката.
На 3 април водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов прочете декларацията от парламентарната естрада, в която подлага на критика събитието и сподели, че то цели „ имитация на българската история “. Костадинов прикани управлението на СУ да се разграничи от полемиката и насочи обвинявания към нейните уредници.
„ Историята на България е свещена. Тя не трябва да се пипа с мръсни пръсти “, сподели още Костадинов.
Евродепутатът от ГЕРБ Александър Йорданов пък назова в текст за „ 168 часа “ „ просташка демократична теза “ изказванието, че българската страна е водила антисемитска политика. Йорданов сподели, че казусът е единодушието на СУ да допусне на негова територия да се организира „ едно антибългарско псевдонаучно мероприятие “.
В същия дух беше обява в осведомителната организация БГНЕС с незнаен създател, озаглавена „ Ректоратът на Софийския университет приема антибългарско мероприятие “. Този текст също зададе въпроса за какво СУ е разрешил провеждането на такова събитие.
Кой провежда полемиката
Всъщност уредник на събитието не е СУ, а Културният център към него. Този център има собствен личен устав на утвърждение и дейностите му не минават за утвърждение през университетския съвет на университета.
Директор на Културния център е културологът проф. Александър Кьосев . Той на рецензиите към полемиката, като сподели, че „ академичната автономност [трябва] да бъде предпазена и от заканите за принуждение, които получихме, и от опитите за напън “.
На обвиняванията, че събитието показва едностранна позиция, Кьосев отговори, че Културният център на СУ е отворен и към текстове с разнообразни отзиви по същата тематика, стига те да съблюдават положителния научен звук и да са аргументирани.
От организацията на евреите в България „ Шалом “ също опазиха полемиката, само че споделиха, че „ има късмет тя да бъде употребена в политически аспект в идната предизборна акция “ и е по-добре да се отсрочи за по-късна дата.
Трябва ли университетът да повтаря държавни позиции
В последна сметка събитието беше анулирано „ от съображения за сигурност “. „ Те бяха подбудени от манипулативни и насъскващи изявления, от закани по интернет, само че и от гневни телефонни позвънявания на авторитетни хора в страната “, написаха участниците в полемиката.
Те със свободен достъп текстове по тематиките, по които щяха да приказват:
" Държавата против истината " на Румен Аврамов; " Академичният негационизъм " на Александър Везенков; " Медии и посредници Памет и амнезия " на Еми Барух; " Депортациите от Македония и тяхното място в българо-македонските връзки (2011-2023) " на Стефан Дечев; " Герои, плебеи и бойци на труда " на Стилиян Йотов.
В деня, в който полемиката трябваше да се организира, ректорът на СУ проф. Георги Вълчев последва апела на водача на " Възраждане " Костадинов и, че събитието е било планувано погрешно и е представяло единствено една позиция. Според Вълчев, откакто България има „ държавна позиция “ във връзка с българските евреи, тя би трябвало да бъде следвана и от университета.
„ Имаме преди години призната декларация на Народното събрание, където тези проблеми са дискутирани. Като обществена институция, несъмнено, ние сме в обстановката да пазиме формалната държавна позиция “, сподели още Вълчев.
През 2013 година Народното събрание одобри, в която дефинира спасяването на българските евреи през 1943 година като " удивително събитие, показващо човещина и толерантността на българския народ ".
В нея обаче с няколко фрази беше упоменато и депортирането на евреи от част от следените от България територии. Там се споделя, че " през днешния ден не може да се оспорва фактът, че 11 343-ма евреи са депортирани от Северна Гърция и Кралство Югославия, които са под немска пълномощия ".
" Като осъждаме този незаконен акт, подхванат от хитлеристкото командване, показваме страдание, че не е било във опциите на българската локална администрация да го спре ", написа още в декларацията.
В изказването си в този момент ректорът на СУ добави, че през идващите месеци управлението на университета ще направи промени в правилника за ръководство, с цел да може събитията на Културния център да минават през научен съвет, с цел да бъдат утвърдени за осъществяване. В обществените мрежи преподаватели дефинираха тази концепция като притеснителна.
Медии и депутати разкритикуваха СУ, че позволява такова събитие на територията си. Председателят на „ Възраждане “ Костадин Костадинов видя в него „ замяна на историята “ и прикани ректора на университета проф. Георги Вълчев да се разграничи от полемиката.
В резултат уредниците я анулираха, а ректорът сподели, че тя е била планувана по „ погрешен метод “. Вълчев добави, че като обществена институция СУ би трябвало да пази „ формалната държавна позиция “ за България и евреите.
Това се случва месец откакто България на огромна част от българските евреи през 1943 година И няколко седмици откакто депутатът от „ Продължаваме промяната - Демократична България “ (ПП-ДБ) Даниел Лорер .
Ето по какъв начин се разви историята.
За какво е тази полемика
На 25 март Културният център на СУ разгласи във Facebook събитие със заглавие „ Патология на едно честване “ . Става дума за полемика „ във връзка злоупотребите към 80-ата годишнина от „ спасяването на българските евреи “ по време на Втората международна война.
Участници са историците Стефан Дечев и Александър Везенков , икономистът Румен Аврамов , архивистката Иванка Гезенко , журналистката Еми Барух и философът Стилиян Йотов .
Организаторите на полемиката са сериозни към честванията на годишнините от спасяването на българските евреи, които се организират от 2003 година насам. Те означават обстоятелството, че на 10 март 1943 година , след мощен публичен напън, са прекратени проектите за депортиране на еврейското население на България към нацистките концлагери. Така са избавени близо 50 000 евреи от днешните граници на България.
В нацистките лагери обаче са депортирани други 11 343 евреи от териториите, които тогава са под българско ръководство - Беломорска Тракия , Вардарска Македония и Пирот .
Идеята на полемиката е да разиска актуалните исторически изследвания, които преглеждат българската антисемитска политика и депортацията на евреи от „ новите български земи “, а освен възхваляват обстоятелството, че огромна част от българските евреи са избавени.
Според уредниците е неправилно България едностранчиво да се оневинява, откакто е имала и антиеврейско законодателство.
Кой стачкува против събитието
Тази позиция обаче провокира рецензии и обвинявания в „ антибългарска агитация “. В дните след оповестяването на събитието се появиха медийни изявления и изявления на политици по тематиката.
На 3 април водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов прочете декларацията от парламентарната естрада, в която подлага на критика събитието и сподели, че то цели „ имитация на българската история “. Костадинов прикани управлението на СУ да се разграничи от полемиката и насочи обвинявания към нейните уредници.
„ Историята на България е свещена. Тя не трябва да се пипа с мръсни пръсти “, сподели още Костадинов.
Евродепутатът от ГЕРБ Александър Йорданов пък назова в текст за „ 168 часа “ „ просташка демократична теза “ изказванието, че българската страна е водила антисемитска политика. Йорданов сподели, че казусът е единодушието на СУ да допусне на негова територия да се организира „ едно антибългарско псевдонаучно мероприятие “.
В същия дух беше обява в осведомителната организация БГНЕС с незнаен създател, озаглавена „ Ректоратът на Софийския университет приема антибългарско мероприятие “. Този текст също зададе въпроса за какво СУ е разрешил провеждането на такова събитие.
Кой провежда полемиката
Всъщност уредник на събитието не е СУ, а Културният център към него. Този център има собствен личен устав на утвърждение и дейностите му не минават за утвърждение през университетския съвет на университета.
Директор на Културния център е културологът проф. Александър Кьосев . Той на рецензиите към полемиката, като сподели, че „ академичната автономност [трябва] да бъде предпазена и от заканите за принуждение, които получихме, и от опитите за напън “.
На обвиняванията, че събитието показва едностранна позиция, Кьосев отговори, че Културният център на СУ е отворен и към текстове с разнообразни отзиви по същата тематика, стига те да съблюдават положителния научен звук и да са аргументирани.
От организацията на евреите в България „ Шалом “ също опазиха полемиката, само че споделиха, че „ има късмет тя да бъде употребена в политически аспект в идната предизборна акция “ и е по-добре да се отсрочи за по-късна дата.
Трябва ли университетът да повтаря държавни позиции
В последна сметка събитието беше анулирано „ от съображения за сигурност “. „ Те бяха подбудени от манипулативни и насъскващи изявления, от закани по интернет, само че и от гневни телефонни позвънявания на авторитетни хора в страната “, написаха участниците в полемиката.
Те със свободен достъп текстове по тематиките, по които щяха да приказват:
" Държавата против истината " на Румен Аврамов; " Академичният негационизъм " на Александър Везенков; " Медии и посредници Памет и амнезия " на Еми Барух; " Депортациите от Македония и тяхното място в българо-македонските връзки (2011-2023) " на Стефан Дечев; " Герои, плебеи и бойци на труда " на Стилиян Йотов.
В деня, в който полемиката трябваше да се организира, ректорът на СУ проф. Георги Вълчев последва апела на водача на " Възраждане " Костадинов и, че събитието е било планувано погрешно и е представяло единствено една позиция. Според Вълчев, откакто България има „ държавна позиция “ във връзка с българските евреи, тя би трябвало да бъде следвана и от университета.
„ Имаме преди години призната декларация на Народното събрание, където тези проблеми са дискутирани. Като обществена институция, несъмнено, ние сме в обстановката да пазиме формалната държавна позиция “, сподели още Вълчев.
През 2013 година Народното събрание одобри, в която дефинира спасяването на българските евреи през 1943 година като " удивително събитие, показващо човещина и толерантността на българския народ ".
В нея обаче с няколко фрази беше упоменато и депортирането на евреи от част от следените от България територии. Там се споделя, че " през днешния ден не може да се оспорва фактът, че 11 343-ма евреи са депортирани от Северна Гърция и Кралство Югославия, които са под немска пълномощия ".
" Като осъждаме този незаконен акт, подхванат от хитлеристкото командване, показваме страдание, че не е било във опциите на българската локална администрация да го спре ", написа още в декларацията.
В изказването си в този момент ректорът на СУ добави, че през идващите месеци управлението на университета ще направи промени в правилника за ръководство, с цел да може събитията на Културния център да минават през научен съвет, с цел да бъдат утвърдени за осъществяване. В обществените мрежи преподаватели дефинираха тази концепция като притеснителна.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ