Учените предупреждават, че „изкуственото затъмняване на Слънцето“ е твърде опасно. Ето защо
Тази седмица Асамблеята на Организация на обединените нации по околната среда прегледа резолюция по отношение на модифицирането на слънчевото лъчение. Тя касае противоречивите технологии, които имат за цел да лимитират топлинния резултат на парниковите газове посредством отразяване на част от слънчевата светлина назад в космоса.
Поддръжниците на тази концепция настояват, че тези технологии ще лимитират последствията от изменението на климата. В реалност този тип „ геоинженерство “ рискува да дестабилизира още повече така и така мощно нарушената климатична система. Нещо повече, цялостното му влияние може да се разбере много след неговото внедряване.
Първоначално проекторезолюцията призоваваше за привикване на експертна група, която да изследва изгодите и рисковете от модифицирането на слънчевото лъчение. Предложението беше оттеглено в четвъртък, откакто не беше реализиран консенсус по противоречивата тематика.
Едно значимо достижение беше апелът на някои страни от световния юг за „ неизползване “ на модификацията на слънчевото лъчение. Те изрично поддържат тази позиция. Причиненото от индивида изменение на климата към този момент е един прекомерно огромен опит в планетарен мащаб. Нямаме потребност от още един.
Рисковано начинание
В някои среди слънчевото геоинженерство придобива все по-голяма известност като отговор на климатичната рецесия. Въпреки това, новите проучвания непрестанно разкриват евентуалните опасности, свързани с тези технологии, като да вземем за пример:
непредсказуемото влияние върху климата и метеорологичните модели. загуба на биологичното многообразие, изключително в случай че потреблението на технологията бъде ненадейно преустановено подкопаване на продоволствената сигурност, да вземем за пример посредством понижаване на светлината и увеличение на солеността на земята нарушаване на човешките права на поколенията. В това число, само че и освен – прекачване на големи опасности на поколенията след нас.Тук ще разгледаме няколко образеца за модифициране на слънчевото лъчение, които илюстрират заканите, подбудени от тези технологии. Те са изобразени и на графиката по-долу.
Инфографика, показваща резултатите от методите на слънчевите техники. 
Инфографика, показваща резултатите от методите на слънчевите техники. 
Инфографика, показваща резултатите от методите на слънчевите техники. Горещият въздух
През месец април 2022 година американска започваща компания пусна във въздуха два метеорологични балона от Мексико. Експериментът е извършен без утвърждението на мексиканските управляващи.
Целта е била да се охлади атмосферата посредством отразяване на слънчевата светлина. Полученото вследствие на това понижаване на стоплянето щяло да бъде продавано за облага като „ заеми за изстудяване “ на тези, които желаят да компенсират замърсяването с парникови газове.
В реалност за сензитивно изстудяване на климата ще е належащо да се впръскат милиони метрични тонове аерозоли в стратосферата, като се употребява особено основана флотилия от самолети на огромна височина. Подобно начинание би трансформирало световните модели напразно и преваляванията, което би довело до повече суши и циклони, до усилване на киселинните превалявания и закъснение на възобновяване на озона.
Веднъж почнало, това впръскване на аерозоли в стратосферата ще би трябвало да се прави непрестанно в продължение на най-малко един век, с цел да се реализира мечтаният охлаждащ резултат. Преждевременното му прекъсване би довело до невиждано повишение на световните температури, което надалеч надвишава сюжетите за рискови климатични промени.
Облаците
Обезцветяването на коралите в Големия бариерен риф през 2016 година е най-лошото в историята Друга технология за слънчево геоинженерство, известна като „ изсветляване на морските облаци„, има за цел да направи ниско разположените облаци по-добре отразяващи слънчевата светлина посредством разпространяване на микроскопични капки морска вода във въздуха. От 2017 година насам се организират тествания на Големия бариерен риф.
Проектът е дребен по мащаб и включва изпомпване на морската вода благодарение на транспортен съд и разпръскването ѝ от дюзи към небето. Ръководителят на плана споделя, че машината за генериране на мъгла ще би трябвало да се усили 10 пъти до към 3000 дюзи, с цел да се просветлят околните облаци с 30%.
След години на тествания планът към момента не е дал рецензирани емпирични доказателства, че изсветляването на облаците може да понижи температурата на морската повърхнина или да защищити коралите от обезцветяване.
По време на полеви тествания турбината генерира облаци от капки морска вода, които се издигат в небето. Снимка: Brendan Kelaher/SCU Големият бариерен риф е с размерите на Италия. За разширение на опитите за изсветляване на облаците ще са нужни до 1000 машини на лодки, които ще изпомпват и разпръскват големи количества морска вода в продължение на месеци през лятото. Дори и да проработи, интервенцията надали е, както настояват нейните поддръжници, „ екологично чиста “.
Ефектът от технологията остава неразбираем. За Големия бариерен риф по-малкото слънчева светлина и по-ниските температури могат да трансформират придвижването и смесването на водата, което да навреди на морските жители. Морските организми могат също да бъдат унищожени от помпите или да бъдат отрицателно наранени от спомагателното шумово замърсяване. На сушата пък изсветляването на морските облаци може да докара до смяна в режима на преваляванията и повишение на солеността, което да навреди на селското стопанство.
В по-общ проект предходната година 101 държавни управления се съгласиха да одобряват декларация, в която се разказва, че морското геоинженерство, в това число изсветляването на облаците, има „ капацитет за нездравословни последствия, които могат да бъдат публикувани в огромен мащаб, да бъдат дълготрайни и тежки “.
Топчета, мехурчета и пяна
Проектът „ Арктически лед “ включва разпространяване на пласт от дребни стъклени сфери върху огромни райони от морския лед, с цел да се изсветли повърхността му и да се спре загубата на лед.
Опитите са извършени върху замръзнали езера в Северна Америка. Наскоро учените демонстрираха, че сферите в действителност гълтам част от слънчевата светлина, което форсира загубата на морски лед при някои условия.
Друга препоръчана мярка е разпръскването на микромехурчета или морска пяна в океана, с цел да се усъвършенства отразяването на повърхността. Това би довело до въвеждане на огромни концентрации на химикали за стабилизиране на мехурчетата или пяната на морската повърхнина, което съставлява забележителен риск за морския живот, функционалностите на екосистемите и рибарството.
Без повече отразяване и разпръскване
Някои учени, които изследват слънчевото геоинженерство, разискват нуждата от „ изходни рампи “ – преустановяване на проучванията, откакто препоръчаната намеса се окаже механически неосъществима, прекомерно рискована или обществено неприемлива. Счита се, че тази точка към този момент е достигната.
От 2022 година насам над 500 учени от 61 страни подписаха отворено писмо, в което приканват за подписване на интернационално съглашение за неупотреба на слънчевото геоинженерство. Освен типовете опасности, прегледани нагоре, в писмото се споделя, че спекулативните технологии омаловажават незабавната нужда от понижаване на световните излъчвания и че не съществува световна система за ръководство, която заслужено и дейно да контролира тяхното внедряване.
Изменението на климата е най-голямото предизвикателство, пред което е изправено човечеството, а световните отговори са извънредно незадоволителни. Човечеството не би трябвало да се стреми към рискови разсейвания на слънчевата светлина, които не способстват за справяне с първопричините за изменението на климата, носят несметен риск и евентуално ще забавят в допълнение дейностите в региона на климата.
Бил Гейтс
Няма по какъв начин да не споменем, че милиардерът
Бил Гейтс поддържа финансово развиването на технология за затъмняване на слънцето. Идеята е евентуално да се отрази слънчева светлина отвън атмосферата, което от своя страна да подкрепи охлаждането на Земята.
Проектът се назовава опит с следено стратосферно възбуждане (SCoPEx).
В основата на този план са учени от Харвард, които преглеждат опцията за разпространяване на нетоксичния калциев карбонат (CaCO3) във тип на прахуляк непосредствено в атмосферата на Земята. Това е аерозол, който може да отразява слънчевите лъчи. Надеждата им е, че това може да помогне в битката против световното стопляне.
Но от ден на ден учени смятат, че е чиста полуда е светът да разчита само на сходни неща за решаването на своите проблеми.
