Проф. Стоянович: Да отдадем почит, но да действаме като българи
Тази Руско-турска война е наречена Освободителна единствено у нас и в подтекст и в Русия, по отношение на тяхното присъединяване. Ние обичаме имаме навика да гледаме на историята като нация и страна, която е неповторима и нищо сходно не се е случило на тоя свят на никой различен. Затова считаме, че Руско-турската война е единствено една и тя е единствено нашата.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria историкът проф. Петър Стоянович.
Това бих споделил е част от огромните пропуски на българската национална просветителна система през годините.
Под окупация (думата употребена в Санстефанския прелиминарен кротичък контракт - бел. ред.) по това време се е разбирало трайно наличие. От днешна позиция не трябва с смут да го разясняваме. От друга страна си е малко или доста окупация, или първа стъпка към една все по-голяма присъственост на Русия в България. И колкото и да е парадоксално не Санстефанският, а Берлинският контракт лимитира периода за наличие на съветските войски в България на 9 месеца. Фактически кримизацията на България е избегната по този метод. От 18 век насам Русия има интерес към топлите морета и Цариград, Босфора и Дарданелите.
Трябва ли да се радваме, че сме били освободени от османската власт - повече от ясно. В този случай 3 март е един от най-светлите държавни празници.
Опълчението е крайъгълен камък за присъединяване ни в тази война. Това присъединяване взема решение багра на Шипка по един доста незабравим метод. Ако не бяхме съумели да разбием обсадата на Плевен и да запазим Шипка, тази война може би щеше да се развие по напълно друг метод.
При състояние, че има над 14 000 заровени съветски бойци у нас, няма по какъв начин да не почитаме този ден. От друга страна няма по какъв начин да не изтъкнем присъединяване на българското опълчение, мизериите и загубите, които понася българското население, само че в края на краищата там свършва поклонението и стартира българският народен интерес. Хубаво е да можем да овладеем страстта и в едното, и въпреки това да отдадем божието-Богу и касарото - кесарю. В момента, в който свалим това напрежение от този държавен празник, считам, че този огромен диалог ще престане и ще стартираме да го одобряваме напълно обикновено.
Съвременните учебници по история не отделят толкоз основно значение на секретните контракти сред Русия, Австро-Унгария и Англия, съгласно които на територията на Османската империя, населявана от българи да не се образува огромна славянска страна, а те са доста значими. Тази война е част от огромната съветска агресия на юг. Но тя приключва със основаването на новата българска страна, правилно орязана, само че това няма по какъв начин да го пропуснем.
Доколкото чух и посланика на Руската федерация в София загатна 200 000 жертви, което на фона на тяхната подготовка не може да е въпрос на непросветеност, а съгласно мен е въпрос на нещо друго. Цялата съветска войска на двата фронта е към 200 000 индивида. Падналите в пердах на наша територия са към 14 000 индивида.
Жертвите са толкоз доста поради ред други неща, общително пропускани да бъдат споменавани - изключителна неопитност на самото командване, доста неприятна тилова работа, доста неприятна работа по здравно обезпечаване и обслужване на ранените. Жертвите, които не са паднали непосредствено в пердах са 3 или 4 пъти повече, в сравнение с тези, които са паднали в стълкновение. Това единствено по себе си приказва задоволително. Въпреки това ние няма по какъв начин, дори отчитайки националните си ползи и подтекста на днешното време, не можем да избегнем това обвързване - не към непознатите хора, а към нас самите. Човек, който не може да бъде признателен губи връзката с Бога, с висшия морал. Но ние сме задължени да разбираем на идващите генерации и за неромантичната част на тази война.
В цялото си развиване Руската империя продължава поредната си политика за това да трансформира Българското княжество в южен фланг на съветската войска и в челен пост на съветската политика. Още със основаването на българската войска са се надявали, дружно със сръбската да сме южния фланг в огромната война против Австро-Унгария. Княз Александър, който ни е извънредно приветлив в края на своето малко ръководство е морално погубен от освободителите, че не е склонен да съобщи България. Но това не пречи да отдадем своята респект и все пак да продължим да действаме като българи.
Вижте цялото изявление във видеото.
Това сподели в студиото на Euronews Bulgaria историкът проф. Петър Стоянович.
Това бих споделил е част от огромните пропуски на българската национална просветителна система през годините.
Под окупация (думата употребена в Санстефанския прелиминарен кротичък контракт - бел. ред.) по това време се е разбирало трайно наличие. От днешна позиция не трябва с смут да го разясняваме. От друга страна си е малко или доста окупация, или първа стъпка към една все по-голяма присъственост на Русия в България. И колкото и да е парадоксално не Санстефанският, а Берлинският контракт лимитира периода за наличие на съветските войски в България на 9 месеца. Фактически кримизацията на България е избегната по този метод. От 18 век насам Русия има интерес към топлите морета и Цариград, Босфора и Дарданелите.
Трябва ли да се радваме, че сме били освободени от османската власт - повече от ясно. В този случай 3 март е един от най-светлите държавни празници.
Опълчението е крайъгълен камък за присъединяване ни в тази война. Това присъединяване взема решение багра на Шипка по един доста незабравим метод. Ако не бяхме съумели да разбием обсадата на Плевен и да запазим Шипка, тази война може би щеше да се развие по напълно друг метод.
При състояние, че има над 14 000 заровени съветски бойци у нас, няма по какъв начин да не почитаме този ден. От друга страна няма по какъв начин да не изтъкнем присъединяване на българското опълчение, мизериите и загубите, които понася българското население, само че в края на краищата там свършва поклонението и стартира българският народен интерес. Хубаво е да можем да овладеем страстта и в едното, и въпреки това да отдадем божието-Богу и касарото - кесарю. В момента, в който свалим това напрежение от този държавен празник, считам, че този огромен диалог ще престане и ще стартираме да го одобряваме напълно обикновено.
Съвременните учебници по история не отделят толкоз основно значение на секретните контракти сред Русия, Австро-Унгария и Англия, съгласно които на територията на Османската империя, населявана от българи да не се образува огромна славянска страна, а те са доста значими. Тази война е част от огромната съветска агресия на юг. Но тя приключва със основаването на новата българска страна, правилно орязана, само че това няма по какъв начин да го пропуснем.
Доколкото чух и посланика на Руската федерация в София загатна 200 000 жертви, което на фона на тяхната подготовка не може да е въпрос на непросветеност, а съгласно мен е въпрос на нещо друго. Цялата съветска войска на двата фронта е към 200 000 индивида. Падналите в пердах на наша територия са към 14 000 индивида.
Жертвите са толкоз доста поради ред други неща, общително пропускани да бъдат споменавани - изключителна неопитност на самото командване, доста неприятна тилова работа, доста неприятна работа по здравно обезпечаване и обслужване на ранените. Жертвите, които не са паднали непосредствено в пердах са 3 или 4 пъти повече, в сравнение с тези, които са паднали в стълкновение. Това единствено по себе си приказва задоволително. Въпреки това ние няма по какъв начин, дори отчитайки националните си ползи и подтекста на днешното време, не можем да избегнем това обвързване - не към непознатите хора, а към нас самите. Човек, който не може да бъде признателен губи връзката с Бога, с висшия морал. Но ние сме задължени да разбираем на идващите генерации и за неромантичната част на тази война.
В цялото си развиване Руската империя продължава поредната си политика за това да трансформира Българското княжество в южен фланг на съветската войска и в челен пост на съветската политика. Още със основаването на българската войска са се надявали, дружно със сръбската да сме южния фланг в огромната война против Австро-Унгария. Княз Александър, който ни е извънредно приветлив в края на своето малко ръководство е морално погубен от освободителите, че не е склонен да съобщи България. Но това не пречи да отдадем своята респект и все пак да продължим да действаме като българи.
Вижте цялото изявление във видеото.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ