Телняшката: втората кожа на руските моряци
Тази раирана памучна фланелка е станала визитна картичка на съветските моряци от въздушно-десантните войски и даже на креативно придвижване. Защо тя е толкоз значима?
„ Телняшка е единствено дреха. Ако обаче се опиташ най-малко един път да я облечеш, незабавно ще изпъчиш плещи. Сините райета на гърдите са цветът на океанските талази. Между тях – бели коне с пенещи се гребени на вълните… Морето е на гърдите! “
Claude TRUONG-NGOC (CC BY-SA 3.0)
Това са думите на Василий Зайцев, известния руски снайперист и воин от борбата при Сталинград. Преди Втората международна война той служи в руския флот, само че по-късно непринудено се трансферира на фронтовата линия. Зайцев става снайперист, само че резервира моряшката си телняшка като знак на моряшката горделивост и жестокост в борбата. Защо телняшката е толкоз значима за съветските моряци и бойци?
Бретонската риза става телняшка
Свободни източници
Още през XVII в. френските моряци носят памучна риза с дълги ръкави с хоризонтални сини и бели райета, която се нарича мариниер, с цел да се отличават от други мореплаватели. Наричат я и бретонска риза, тъй като доста моряци във френската флота са били от Бретон.
Райетата се появяват по явна причина – да се виждат. В тъмнината, мъглата или по време на морски стихии и проливни дъждове в морето мъж с раирана риза се е виждал ясно даже измежду разбиващите се с тътнеж талази. Нали си спомняш си, че и първият бански костюм също е бил на райета и то по същата причина. Освен това матросът в раирана риза се откроява на фона на платната, когато ги ръководи.
Свободни източници
Ризата толкоз тясно се асоциира французите, че става част от стереотипния облик на французина. От 1858 година бретонската риза е публична униформа за френски моряци. Много скоро тя е въведена и в съветския флот (1874), и в холандския (1877).
За „ рожден ден “ на съветската телняшката се приема 19 август 1874 година, тъй като на този ден съветският император Александър II подписва закона за военноморската униформа. Името телняшката идва от съветската дума „ тело “ („ тяло “), защото това е дрехата, която е най-близо до тялото.
Свободни източници
Телняшката от тези дни към момента не се е наричала по този начин и е изглеждала друго от днешната. Тя е имала сини райета с широчина 11,11 мм, отделени от бели линии с широчина 44,45 мм и е била 50% памук и 50 %вълна. Синьото и бялото са цветовете на флага на св. Андрей, а това е главното съветско военноморско знаме от времето на Петър Велики. Някои формирования на съветския имперски флот са имали телняшки в други цветове, да вземем за пример червен.
През 1912 година съветската телняшка придобива класическата си форма – сини и бели линии с идентична широчина. Броят на линиите варира според от размера на ризата.
Съветска телняшка
Архивна фотография
Телняшката придобива ново значение по време на Февруарската и Октомврийската гражданска война от 1917 година, когато моряците от балтийския флот стават един от главните врагове на царското държавно управление. По-късно на голям брой болшевишки пропагандни плакати моряците с райета на гърдите въплъщават облика на свирепи революционери.
Преди и по време на Втората международна война в Съюз на съветските социалистически републики се появява нов тип първокласен боен жанр въздушно-десанти войски. Тези елементи за бързо реагиране, в които влизат най-силните физически воини, способни да подхващат комплицирани и рискови интервенции, включващи десант с парашут, са заплашителната мощ на руската войска. След Втората международна война развиването на ВДВ се дължи главно на военачалник Василий Маргелов (1908-1990).
В. Кисельов/Sputnik
Маргелов употребява умна агитация, когато през 1969 година разпространява телняшката като публична дреха за въздушно-десантния корпус, като незабавно ги дефинира като герои и им дава отличителна униформа. Тя откроява ВДВ измежду всички други пехотни елементи в руската войска. Важното разграничаване е, че телняшката на въздушно-десантните войски има небесносини райета.
Според традицията на руския въздушно-десантен корпус обаче новобранецът получава правото да носи телняшка, единствено откакто е направил първото си кацане с парашут на вода.
Днешните четири цвята и „ Митки “
В актуалната съветска войска телняшките са с друг цвят за другите войскови елементи. Моряците, в това число и подводничарите, носят класическа бяло-синя телняшка. Членовете на Кремълския полк носят мрачно синя. Бреговата защита на Граничната работа на ФСБ са със ярко зелени райета на телняшките си, мрачно розовото е цветът на райетата за телняшките на Росгвардия, а сътрудниците на Министерството на изключителните обстановки носят фланелки с оранжеви райета.
Владимир Меншов/Мосфильм,1995
Телняшката обаче не е запазена марка единствено за военните. Тя е и постоянно е била знак на свободата и даже на беззаконието – дан на почитание към непокорността на балтийските моряци през революционните години. Това е повода доста руски и съветски бунтовници и нарушители в киното и художествената литература постоянно да носят телняшки.
Телняшката става знак и на петербургската креативна група „ Митки “, нарекла се по този начин в чест на създателя и ръководителя си Дмитрий „ Митя “ Шагин. Санкт Петербург е и постоянно е бил военноморски град, учреден от Петър Велики като база на Балтийския флот, по тази причина в Санкт Петербург телняшката е непогрешим знак на „ нашето момче “, знак, който необятно употребяват членовете на „ Митки “ в техните примитивистични и проникновени картини.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
„ Телняшка е единствено дреха. Ако обаче се опиташ най-малко един път да я облечеш, незабавно ще изпъчиш плещи. Сините райета на гърдите са цветът на океанските талази. Между тях – бели коне с пенещи се гребени на вълните… Морето е на гърдите! “
Claude TRUONG-NGOC (CC BY-SA 3.0)
Това са думите на Василий Зайцев, известния руски снайперист и воин от борбата при Сталинград. Преди Втората международна война той служи в руския флот, само че по-късно непринудено се трансферира на фронтовата линия. Зайцев става снайперист, само че резервира моряшката си телняшка като знак на моряшката горделивост и жестокост в борбата. Защо телняшката е толкоз значима за съветските моряци и бойци?
Бретонската риза става телняшка
Свободни източници
Още през XVII в. френските моряци носят памучна риза с дълги ръкави с хоризонтални сини и бели райета, която се нарича мариниер, с цел да се отличават от други мореплаватели. Наричат я и бретонска риза, тъй като доста моряци във френската флота са били от Бретон.
Райетата се появяват по явна причина – да се виждат. В тъмнината, мъглата или по време на морски стихии и проливни дъждове в морето мъж с раирана риза се е виждал ясно даже измежду разбиващите се с тътнеж талази. Нали си спомняш си, че и първият бански костюм също е бил на райета и то по същата причина. Освен това матросът в раирана риза се откроява на фона на платната, когато ги ръководи.
Свободни източници
Ризата толкоз тясно се асоциира французите, че става част от стереотипния облик на французина. От 1858 година бретонската риза е публична униформа за френски моряци. Много скоро тя е въведена и в съветския флот (1874), и в холандския (1877).
За „ рожден ден “ на съветската телняшката се приема 19 август 1874 година, тъй като на този ден съветският император Александър II подписва закона за военноморската униформа. Името телняшката идва от съветската дума „ тело “ („ тяло “), защото това е дрехата, която е най-близо до тялото.
Свободни източници
Телняшката от тези дни към момента не се е наричала по този начин и е изглеждала друго от днешната. Тя е имала сини райета с широчина 11,11 мм, отделени от бели линии с широчина 44,45 мм и е била 50% памук и 50 %вълна. Синьото и бялото са цветовете на флага на св. Андрей, а това е главното съветско военноморско знаме от времето на Петър Велики. Някои формирования на съветския имперски флот са имали телняшки в други цветове, да вземем за пример червен.
През 1912 година съветската телняшка придобива класическата си форма – сини и бели линии с идентична широчина. Броят на линиите варира според от размера на ризата.
Съветска телняшка
Архивна фотография
Телняшката придобива ново значение по време на Февруарската и Октомврийската гражданска война от 1917 година, когато моряците от балтийския флот стават един от главните врагове на царското държавно управление. По-късно на голям брой болшевишки пропагандни плакати моряците с райета на гърдите въплъщават облика на свирепи революционери.
Преди и по време на Втората международна война в Съюз на съветските социалистически републики се появява нов тип първокласен боен жанр въздушно-десанти войски. Тези елементи за бързо реагиране, в които влизат най-силните физически воини, способни да подхващат комплицирани и рискови интервенции, включващи десант с парашут, са заплашителната мощ на руската войска. След Втората международна война развиването на ВДВ се дължи главно на военачалник Василий Маргелов (1908-1990).
В. Кисельов/Sputnik
Маргелов употребява умна агитация, когато през 1969 година разпространява телняшката като публична дреха за въздушно-десантния корпус, като незабавно ги дефинира като герои и им дава отличителна униформа. Тя откроява ВДВ измежду всички други пехотни елементи в руската войска. Важното разграничаване е, че телняшката на въздушно-десантните войски има небесносини райета.
Според традицията на руския въздушно-десантен корпус обаче новобранецът получава правото да носи телняшка, единствено откакто е направил първото си кацане с парашут на вода.
Днешните четири цвята и „ Митки “
В актуалната съветска войска телняшките са с друг цвят за другите войскови елементи. Моряците, в това число и подводничарите, носят класическа бяло-синя телняшка. Членовете на Кремълския полк носят мрачно синя. Бреговата защита на Граничната работа на ФСБ са със ярко зелени райета на телняшките си, мрачно розовото е цветът на райетата за телняшките на Росгвардия, а сътрудниците на Министерството на изключителните обстановки носят фланелки с оранжеви райета.
Владимир Меншов/Мосфильм,1995
Телняшката обаче не е запазена марка единствено за военните. Тя е и постоянно е била знак на свободата и даже на беззаконието – дан на почитание към непокорността на балтийските моряци през революционните години. Това е повода доста руски и съветски бунтовници и нарушители в киното и художествената литература постоянно да носят телняшки.
Телняшката става знак и на петербургската креативна група „ Митки “, нарекла се по този начин в чест на създателя и ръководителя си Дмитрий „ Митя “ Шагин. Санкт Петербург е и постоянно е бил военноморски град, учреден от Петър Велики като база на Балтийския флот, по тази причина в Санкт Петербург телняшката е непогрешим знак на „ нашето момче “, знак, който необятно употребяват членовете на „ Митки “ в техните примитивистични и проникновени картини.
създател: ГЕОРГИ МАНАЕВ
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ