Концертмайсторът Иво Станков пред Фрог: Промяната е многопластова. Всички я искаме
Тази смяната е многопластова. Всички я желаеме, само че я желаеме и в Англия и във Франция, в Европа. Искаме една Европа, която да е по-добра. Искаме я и в Щатите. Тя е едно чувство на индивида по отношение на това да не се случват нередности. У нас това чувство е ужасно доста напластено и доста неща би трябвало да се трансформират.
Това сподели пред Фрог международно приетия музикан Иво Станков. Ето какво още показа той с екипа ни:
Г-н Станков, потърсихме ви първо поради един ваш пост /б.а.- в края на интервюто/, свързани с мнението Ви за протестите* в България, който в напълно малко време беше последван от различен, много прочувствен, за неприятна преживелица у нас. Всички тези страсти от митингите ли са предизвикани?
До известна степен. Като че ли в действителност знаем, че митингите не са нещо, което се случва внезапно и би трябвало да сме доста сюрпризирани. Те не идват от на никое място, просто нещата се натрупват с години и с страстите, през които всички минаваме и не е изненадващо. Всички, които живеят тук, аз не пребивавам в България, само че чувствам всички тук имаме неприятни страсти свързани с всекидневието, с неща, които ни се случват. Има неща с които не сме съгласни. Всички споделяме „ би трябвало да живеем в естествена страна “, питаме се тези неща естествени и са, които се случват тук, доколко и на какви равнища биха били естествени, дали е единствено в България или в целия свят се случват е по този начин. Според мен това са едни доста общи човешки условия и претенции, особено за митингите приказвам, и не са свързани единствено с България. Това е персоналното ми мнение. Протести има на всички места, митинги има за доста неща. Хората тук споделят, че техните митинги са доста значими, екзистенциално значими, тъй като се отнасят за това дали живеем в правова страна или не, което също е безусловно правилно и доколко страната ни е правова също е доста сериозен спор. Не мисля, че всичко това би трябвало да бъде въпрос на страст. Взимайки и моите няколко случки тук, неприятната преживелица, която ми се случи през вчерашния ден, поражда страст, тъй като всичко неприятно за човек има някакъв отзив в неговата прочувствена система и той отговоря по някакъв метод. Моят отговор е многопластов. Аз персонално мисля за нещата в страната, че би трябвало да се случи един спор в обществото, който сега се случва на улицата. Той не е тъкмо за това кой ръководи сега. Това че доста хора желаят доста нещо от държавното управление, не мисля, че самото държавно управление може да им го даде. Независимо дали е едно или друго.
В последна сметка подкрепяте ли митингите и настояванията на хората, които са на улицата? Мислите ли, че метода, по който се случват нещата ще докара до позитивна смяна?
Разбирам хората, само че отново споделям, че отговора не е еднопосочен и може да се даде в едно изречение с „ аз поддържам “ или „ аз не поддържам “. Първото, което е хората дават отговор прочувствено на това което се случва. Това е обикновено, само че не е най-правилното, тъй като страстта не може да докара до един безусловно прецизен и верен отговор в най-голямо отношение по отношение на това, което нас ни вълнува. Емоцията е това, което нас ни вълнува, споделяме си нашето мнение, само че дали това е най-правилното мнение. Ще ви дам за образец Англия, където аз пребивавам – доста хора има за Брекзит и срещу. Кое е вярното? Брекзит верен ли е и може ли да дадем еднопосочен отговор на това, което се случва. Защото ме питате дали съм за или срещу митингите. По принцип не съм за, само че разбирам доста то нещата, които хората споделят, те са безусловно на 90% правилни. Но това ли е метода. Аз не мога да отговоря на този въпрос.
Как се виждат нещата, които се случват в България, от отдалечено място като Англия, където живеете. Предполагам и от работата Ви, и от средата в която сте, че поддържате връзка с хора от най-различни националности. Коментират ли се събитията в България, има ли някаква реакция към тях, въобще това тематика ли е във Вашето всекидневие там? Питат тъй като вие работите в областта на културата и изкуството, което е надалеч от тематиките за политика.
По принцип хората с които приказвам не знаят какво се случва в България и това не е тематика на диалог. Нещата, които ни се случват на нас не се отразяват в чужбина. За страдание във Англия има наклонност нещата да се отразяват единствено, когато нещо отрицателно стане. Тогава се изважда на първа страница. Такива са съвсем всички сведения за България, което е за мое най-огромно страдание, тъй като аз съм работил на първо място за пропагандирането на страната ни и българската просвета като шеф на Лондонския фестивал на българската просвета, дълги години. Над 15 години това сме го правили дружно с посолството и с културния институт. Винаги сме се стараели позитивни вести да се отразяват, само че това не е по този начин. Повечето от новините са отрицателни. Ако е имало някакви, напълно минимални отразявания на новините за България, те още веднъж са отрицателни. Аз най-малко съм забелязал една или две такива. Винаги са свързани с корупция, постоянно са свързани с това, че сме най-изостаналата страна в Европа и това са определенията за нас. Това е извънредно отрицателно и не ме радва, само че това е действителността.
Вашият апел е да имаме по-реален взор към нещата и действителна преценка какво е допустимо да се промени. Мислите ли, че желаните оставки са стъпка в посока да стартира някаква смяна, с цел да не е обликът на България като най-корумпирана страна и страна с проблеми на управително равнище?
Мисля, че тези неща са съвсем неизбежни, т.е. дали оставка ще има и в какво време е въпросът - дали ще е една седмица, един месец или два месеца. При това напрежение, което се усеща в обществото няма по какъв начин това да не се случи. Дори и да не се случи незабавно, то ще се случи естествено след изборите. Промяна ще има. Това, че хората в този момент желаят смяна е също разбираемо. Има доста младежи на митинга. Аз персонално разговарях с няколко от тях, които са част от моето семейство и които желаят смяна. Всички това желаят, не е допустимо без нея. Както написах и в коментара си 30 години след смяната нещата все се случват по този метод. Моето персонално мнение е, че това не е единствено въпрос на политика, а по-скоро е въпрос на нрав и въпрос на това по какъв начин всеки един от нас дава отговор на тази смяна. Защото всички желаеме смяна, само че когато смяна стартира от самите нас не ние напълно угодно, тъй като ни се съгласяваме доста пъти със статуквото. Не приказвам единствено за държавно управление и политика. Ние се съгласяваме с корупцията, която виждаме всеки ден, по един или различен метод, стига тя да не ни тормози персонално. Когато ни тормози персонално тогава корупцията е неприятна. Когато може да се облагодетелстваме, тогава корупцията просто е ОК.
Един безусловно прост образец мога да дам – това което на мен ми се случи. Надявам се да мога да извадя малко повече информация. Става въпрос за една компания за рент-а-кар. Когато го опиша евентуално доста хора ще кажат: „ Това се случва всеки ден и какво да създадем, няма нищо неправилно “. Има доста неправилни неща. Някой въпреки всичко би трябвало да подаде сигнал. Някой би трябвало да каже: “не съм склонен с това “. Трябва нещата би трябвало да се случват, както споделяме обикновено. Нещата би трябвало да се случват законно, да няма рекет, да няма някакви последствия от нещата, които са неправилни.
Тази смяната е многопластова. Всички я желаеме, само че я желаеме и в Англия и във Франция, в Европа. Искаме една Европа, която да е по-добра. Искаме я и в Щатите. Тя е едно чувство на индивида по отношение на това да не се случват нередности. У нас това чувство е ужасно доста напластено и доста неща би трябвало да се трансформират.
Да не ви запитвам и за сферата на културата и изкуствата, в която сте. Вероятно имате взор и за обстановката в България, знаете какво е ситуацията с музикантите, с артистите и създателите, изобщо с културната среда в страната ни. Мислите ли, че корупцията и проблемите в страната въздействат по гибелен метод тази част от живот ни, която построява полезности и отношение към света и изкуството?
Да, несъмнено, че има доста общо. Корупцията е част от нашия метод на живот и това се отразява в областта на културата. Погледа, който има аз, както и вие казахте е малко в профил. Това което проследявам е от постове на мои познати, посредством Facebook и в диалози, когато се връщам и вземам участие в събития с мои сътрудници тук в България. За страдание, постоянно нашата колегия постоянно остава последна. Когато има стопански проблем първото нещо, което се орязва постоянно е културата или се счита, че културата е нещо, от което обществото няма такава потребност, в случай че има толкоз доста други проблеми. В резултата на това има доста огромни проблеми, най-много с помощта на това, че редовно доста държавни управления, освен това, не отделят задоволително средства за просвета. Това е нещо, което е обвързвано и с нашето публично мнение. Самото общество не мисли, че трябват тези средства за културата. Тя е някъде там в ъгъла и да се оправя както може. Ако не може е неприятен шанс за нея и който оцелее – оцелее. А същина културните институти и културата е нещото, което изнася България по-най положителния метод в света.
Това, което ние можем да покажем пред света са тъкмо нашите културни достижения, тъй като са стойностни. Те са безусловно наедно място с всички най-хубави културни достижения по целия свят. Това не може да се каже за други сфери в България за в този момент. Следя и стопански вести, знам, че има доста нови компании, знам, че се случват доста нови неща, което е ужасно и похвално и ще става от ден на ден и повече. Но в случай че забелязвате, това което се изнася на вън като положително българско име е само културните ни достижения. Имена като Соня Йончева, които са поканени да пеят на най-големия празник на Франция преди няколко дни. Или някой български математик, който е получил някаква страхотна премия в чужбина. Това са нещата, които се чуват поединично и това би трябвало де се поддържа.
Интервю на Диана Йонкова
===
Иво Станков е един от надарените български реализатори с интернационално самопризнание. Музикалните критици във Англия и в редица други eвропейски страни го дефинират като „ ослепителен виртуоз”, който приковава вниманието на публиката със своя „ впечатляващ музикален жанр и въодушевени изпълнения”.
Професионалната му кариера включва изяви като солист, камерен реализатор, концертмайстор и учител във Англия и в други европейски страни. Свири като солист с Английски камерен оркестър, с камерните оркестри „ Софийски солисти” и „ Моцарт оркестър” – Лондон, Симфониета „ София”, Симфоничния оркестър на Южна Аризона (САЩ), Симфоничния оркестър на Бруклин (Ню Йорк, САЩ), Симфоничния оркестър на Рио Гранде (Бразилия), Камерния оркестър на Сардиния (Италия) и оркестрите във Варна, Бургас и Пазарджик, под диригентството на Григор Паликаров, Йордан Камджалов, Йордан Дафов, Пламен Джуров, Мартин Георгиев, Джузепе Ланцета и други
Концертира неведнъж в фамозните лондонски зали Royal Albert Hall, The Barbican Centre, Cadogan Hall, King’s Place, The Southbank Centre и Wigmore Hall.
Артистичен шеф е на Лондонския фестивал на българската просвета.
За заслуги за популяризирането на българската просвета във Англия е почетен със златен орден „ Борис Христов” и медал „ Сребърен почетен знак” от Министерството на външните работи на Република България.
Концертмайстор е на Оркестъра на Уестминстър в Лондон и професор по цигулка в учебните заведения „ Гилдхол” и „ Уитгифт”.
Това сподели пред Фрог международно приетия музикан Иво Станков. Ето какво още показа той с екипа ни:
Г-н Станков, потърсихме ви първо поради един ваш пост /б.а.- в края на интервюто/, свързани с мнението Ви за протестите* в България, който в напълно малко време беше последван от различен, много прочувствен, за неприятна преживелица у нас. Всички тези страсти от митингите ли са предизвикани?
До известна степен. Като че ли в действителност знаем, че митингите не са нещо, което се случва внезапно и би трябвало да сме доста сюрпризирани. Те не идват от на никое място, просто нещата се натрупват с години и с страстите, през които всички минаваме и не е изненадващо. Всички, които живеят тук, аз не пребивавам в България, само че чувствам всички тук имаме неприятни страсти свързани с всекидневието, с неща, които ни се случват. Има неща с които не сме съгласни. Всички споделяме „ би трябвало да живеем в естествена страна “, питаме се тези неща естествени и са, които се случват тук, доколко и на какви равнища биха били естествени, дали е единствено в България или в целия свят се случват е по този начин. Според мен това са едни доста общи човешки условия и претенции, особено за митингите приказвам, и не са свързани единствено с България. Това е персоналното ми мнение. Протести има на всички места, митинги има за доста неща. Хората тук споделят, че техните митинги са доста значими, екзистенциално значими, тъй като се отнасят за това дали живеем в правова страна или не, което също е безусловно правилно и доколко страната ни е правова също е доста сериозен спор. Не мисля, че всичко това би трябвало да бъде въпрос на страст. Взимайки и моите няколко случки тук, неприятната преживелица, която ми се случи през вчерашния ден, поражда страст, тъй като всичко неприятно за човек има някакъв отзив в неговата прочувствена система и той отговоря по някакъв метод. Моят отговор е многопластов. Аз персонално мисля за нещата в страната, че би трябвало да се случи един спор в обществото, който сега се случва на улицата. Той не е тъкмо за това кой ръководи сега. Това че доста хора желаят доста нещо от държавното управление, не мисля, че самото държавно управление може да им го даде. Независимо дали е едно или друго.
В последна сметка подкрепяте ли митингите и настояванията на хората, които са на улицата? Мислите ли, че метода, по който се случват нещата ще докара до позитивна смяна?
Разбирам хората, само че отново споделям, че отговора не е еднопосочен и може да се даде в едно изречение с „ аз поддържам “ или „ аз не поддържам “. Първото, което е хората дават отговор прочувствено на това което се случва. Това е обикновено, само че не е най-правилното, тъй като страстта не може да докара до един безусловно прецизен и верен отговор в най-голямо отношение по отношение на това, което нас ни вълнува. Емоцията е това, което нас ни вълнува, споделяме си нашето мнение, само че дали това е най-правилното мнение. Ще ви дам за образец Англия, където аз пребивавам – доста хора има за Брекзит и срещу. Кое е вярното? Брекзит верен ли е и може ли да дадем еднопосочен отговор на това, което се случва. Защото ме питате дали съм за или срещу митингите. По принцип не съм за, само че разбирам доста то нещата, които хората споделят, те са безусловно на 90% правилни. Но това ли е метода. Аз не мога да отговоря на този въпрос.
Как се виждат нещата, които се случват в България, от отдалечено място като Англия, където живеете. Предполагам и от работата Ви, и от средата в която сте, че поддържате връзка с хора от най-различни националности. Коментират ли се събитията в България, има ли някаква реакция към тях, въобще това тематика ли е във Вашето всекидневие там? Питат тъй като вие работите в областта на културата и изкуството, което е надалеч от тематиките за политика.
По принцип хората с които приказвам не знаят какво се случва в България и това не е тематика на диалог. Нещата, които ни се случват на нас не се отразяват в чужбина. За страдание във Англия има наклонност нещата да се отразяват единствено, когато нещо отрицателно стане. Тогава се изважда на първа страница. Такива са съвсем всички сведения за България, което е за мое най-огромно страдание, тъй като аз съм работил на първо място за пропагандирането на страната ни и българската просвета като шеф на Лондонския фестивал на българската просвета, дълги години. Над 15 години това сме го правили дружно с посолството и с културния институт. Винаги сме се стараели позитивни вести да се отразяват, само че това не е по този начин. Повечето от новините са отрицателни. Ако е имало някакви, напълно минимални отразявания на новините за България, те още веднъж са отрицателни. Аз най-малко съм забелязал една или две такива. Винаги са свързани с корупция, постоянно са свързани с това, че сме най-изостаналата страна в Европа и това са определенията за нас. Това е извънредно отрицателно и не ме радва, само че това е действителността.
Вашият апел е да имаме по-реален взор към нещата и действителна преценка какво е допустимо да се промени. Мислите ли, че желаните оставки са стъпка в посока да стартира някаква смяна, с цел да не е обликът на България като най-корумпирана страна и страна с проблеми на управително равнище?
Мисля, че тези неща са съвсем неизбежни, т.е. дали оставка ще има и в какво време е въпросът - дали ще е една седмица, един месец или два месеца. При това напрежение, което се усеща в обществото няма по какъв начин това да не се случи. Дори и да не се случи незабавно, то ще се случи естествено след изборите. Промяна ще има. Това, че хората в този момент желаят смяна е също разбираемо. Има доста младежи на митинга. Аз персонално разговарях с няколко от тях, които са част от моето семейство и които желаят смяна. Всички това желаят, не е допустимо без нея. Както написах и в коментара си 30 години след смяната нещата все се случват по този метод. Моето персонално мнение е, че това не е единствено въпрос на политика, а по-скоро е въпрос на нрав и въпрос на това по какъв начин всеки един от нас дава отговор на тази смяна. Защото всички желаеме смяна, само че когато смяна стартира от самите нас не ние напълно угодно, тъй като ни се съгласяваме доста пъти със статуквото. Не приказвам единствено за държавно управление и политика. Ние се съгласяваме с корупцията, която виждаме всеки ден, по един или различен метод, стига тя да не ни тормози персонално. Когато ни тормози персонално тогава корупцията е неприятна. Когато може да се облагодетелстваме, тогава корупцията просто е ОК.
Един безусловно прост образец мога да дам – това което на мен ми се случи. Надявам се да мога да извадя малко повече информация. Става въпрос за една компания за рент-а-кар. Когато го опиша евентуално доста хора ще кажат: „ Това се случва всеки ден и какво да създадем, няма нищо неправилно “. Има доста неправилни неща. Някой въпреки всичко би трябвало да подаде сигнал. Някой би трябвало да каже: “не съм склонен с това “. Трябва нещата би трябвало да се случват, както споделяме обикновено. Нещата би трябвало да се случват законно, да няма рекет, да няма някакви последствия от нещата, които са неправилни.
Тази смяната е многопластова. Всички я желаеме, само че я желаеме и в Англия и във Франция, в Европа. Искаме една Европа, която да е по-добра. Искаме я и в Щатите. Тя е едно чувство на индивида по отношение на това да не се случват нередности. У нас това чувство е ужасно доста напластено и доста неща би трябвало да се трансформират.
Да не ви запитвам и за сферата на културата и изкуствата, в която сте. Вероятно имате взор и за обстановката в България, знаете какво е ситуацията с музикантите, с артистите и създателите, изобщо с културната среда в страната ни. Мислите ли, че корупцията и проблемите в страната въздействат по гибелен метод тази част от живот ни, която построява полезности и отношение към света и изкуството?
Да, несъмнено, че има доста общо. Корупцията е част от нашия метод на живот и това се отразява в областта на културата. Погледа, който има аз, както и вие казахте е малко в профил. Това което проследявам е от постове на мои познати, посредством Facebook и в диалози, когато се връщам и вземам участие в събития с мои сътрудници тук в България. За страдание, постоянно нашата колегия постоянно остава последна. Когато има стопански проблем първото нещо, което се орязва постоянно е културата или се счита, че културата е нещо, от което обществото няма такава потребност, в случай че има толкоз доста други проблеми. В резултата на това има доста огромни проблеми, най-много с помощта на това, че редовно доста държавни управления, освен това, не отделят задоволително средства за просвета. Това е нещо, което е обвързвано и с нашето публично мнение. Самото общество не мисли, че трябват тези средства за културата. Тя е някъде там в ъгъла и да се оправя както може. Ако не може е неприятен шанс за нея и който оцелее – оцелее. А същина културните институти и културата е нещото, което изнася България по-най положителния метод в света.
Това, което ние можем да покажем пред света са тъкмо нашите културни достижения, тъй като са стойностни. Те са безусловно наедно място с всички най-хубави културни достижения по целия свят. Това не може да се каже за други сфери в България за в този момент. Следя и стопански вести, знам, че има доста нови компании, знам, че се случват доста нови неща, което е ужасно и похвално и ще става от ден на ден и повече. Но в случай че забелязвате, това което се изнася на вън като положително българско име е само културните ни достижения. Имена като Соня Йончева, които са поканени да пеят на най-големия празник на Франция преди няколко дни. Или някой български математик, който е получил някаква страхотна премия в чужбина. Това са нещата, които се чуват поединично и това би трябвало де се поддържа.
Интервю на Диана Йонкова
===
Иво Станков е един от надарените български реализатори с интернационално самопризнание. Музикалните критици във Англия и в редица други eвропейски страни го дефинират като „ ослепителен виртуоз”, който приковава вниманието на публиката със своя „ впечатляващ музикален жанр и въодушевени изпълнения”.
Професионалната му кариера включва изяви като солист, камерен реализатор, концертмайстор и учител във Англия и в други европейски страни. Свири като солист с Английски камерен оркестър, с камерните оркестри „ Софийски солисти” и „ Моцарт оркестър” – Лондон, Симфониета „ София”, Симфоничния оркестър на Южна Аризона (САЩ), Симфоничния оркестър на Бруклин (Ню Йорк, САЩ), Симфоничния оркестър на Рио Гранде (Бразилия), Камерния оркестър на Сардиния (Италия) и оркестрите във Варна, Бургас и Пазарджик, под диригентството на Григор Паликаров, Йордан Камджалов, Йордан Дафов, Пламен Джуров, Мартин Георгиев, Джузепе Ланцета и други
Концертира неведнъж в фамозните лондонски зали Royal Albert Hall, The Barbican Centre, Cadogan Hall, King’s Place, The Southbank Centre и Wigmore Hall.
Артистичен шеф е на Лондонския фестивал на българската просвета.
За заслуги за популяризирането на българската просвета във Англия е почетен със златен орден „ Борис Христов” и медал „ Сребърен почетен знак” от Министерството на външните работи на Република България.
Концертмайстор е на Оркестъра на Уестминстър в Лондон и професор по цигулка в учебните заведения „ Гилдхол” и „ Уитгифт”.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ