Тази пролет министър-председателят на Обединеното кралство Риши Сунак се оказа

Тази пролет министър-председателят на Обединеното кралство Риши Сунак се оказа подложен на удари от страна на непокорната и нетърпелива политика в страната си, написа „ Politico “. Изправен пред все по-тежко политическо бъдеще , той взе решение да свика парламентарни избори на 4 юли .

В Съединените щати президентът Джо Байдън се сблъска със личната си неподходяща политика и имаше сходна незабавна потребност да раздруса конкуренцията си с някогашния президент Доналд Тръмп . Резултатът е най-ранният в историята спор за общите избори, плануван за 27 юни.

Във Франция президентът Еманюел Макрон в неделя вечерта се оказа унизен на изборите за Европейски парламент от мощното показване на дясната партия „ Национален общ брой “ на Марин Льо Пен . С неочакван ход, който шокира Париж и отеква в понеделник на целия континент, той реши да свика предварителни избори за френски парламент, като призове гласоподавателите до урните в границите на два дни на 30 юни и 7 юли.

Логиката и в трите случая се оказва една и съща. Всеки водач стигна до извода, че протакането и вярата за най-хубавото към този момент не правят работа . Вместо това те възприеха една обща позиция: Започваме .

Изчисленията и на тримата се сплотиха, с цел да основат изумителен опит: Само след няколко седмици ще има бърза поредност от събития, които ще ревизират жизнеността на обичайните политици в миг, в който огромна част от гласоподавателите очевидно са настроени за разтърсвания.

Макрон най-ясно изрази решимостта си да се възползва от самодейността, като съобщи пред страната, че ръководството на този миг е въпрос на народен темперамент , до момента в който призоваваше за нови избори . Той посочи решително:

„ Да бъдеш французин в същността си значи да избереш да пишеш историята, а не да се ръководиш от нея. “

Сунак и Байдън сигурно се надяват същото да се окаже правилно и за британството и американството. И тримата водачи са изправени пред самостоятелно разнообразни условия . Байдън е разграничен от десетилетия във възрастта от Макрон и Сунак. И двамата по-млади мъже са имали сполучливи бизнес кариери и при встъпването си в служба са били възприемани като свежи фигури, представляващи промяната на поколенията – преди бързо да станат непопулярни.

Макрон и Байдън съставляват борещи се центристки и лявоцентристки партии. Сунак е от дясноцентристката Консервативна партия, която държи властта от 14 години и очевидно е изчерпала опциите си. Но тези разлики единствено акцентират някои основни прилики . И тримата водачи допуснаха, че единственият им късмет да избегнат тежки и евентуално съдбовни политически проблеми е трагична смяна на замисъла при започване на това лято. И тримата се борят със сходни кисели електорати, като гласоподавателите от двете страни на Атлантическия океан са наранени от непрекъснатата инфлация , неконтролираната имиграция , цената на жилищата и други. И тримата също по този начин очевидно имат вяра, че техните съперници са фундаментално безотговорни, даже рискови фигури – и че колкото повече гласоподавателите се концентрират върху личностите и политиките на тези съперници, толкоз по-изкушаващо може да се окаже запазването на курса.

Това разбиране е в основата на цялото изпитание на Байдън за преизбиране : че гласоподавателите от средата на пътя, които обръщат внимание на Тръмп, са склонни да се оттеглен от него. Едно е раздразним сдържан гласоподавател да каже на анкетьор, че възнамерява да гласоподава за Тръмп; друго е да види по какъв начин Тръмп се разпростира и разгласява на сцената на дебатите и по-късно фактически да дръпне лоста за него.

През цялата година демократите акцентираха поредност от събития, които биха могли да повлияят на президентската конкуренция в тяхна изгода: Едно от тях е енергичното послание на Байдън „ За положението на съюза “ , а друго – седмиците на Тръмп, отдадени на секвестирането , в правосъдната зала в Ню Йорк. Но резултатите на Байдън съвсем не се трансформираха.

Демократите се надяват, че дебатът ще бъде друг . Представители на акцията на Байдън, които приказват анонимно, с цел да бъдат откровени, настояват, че конфликтът лице в лице с Тръмп би могъл да даде на електората скромния подтик, нужен, за да се върнат нещата в интерес на Байдън .

„ Трябваше да го вкараме още веднъж в хола на американците “ , съобщи консултант на Байдън.

„ Надпреварата е близка, нещата не би трябвало да се трансформират доста “ , сподели различен чиновник на Байдън и добави за дебата:

„ И това ще бъде един от най-хубавите ни моменти да го създадем. “

Рискът е, че може да се случи тъкмо противоположното – множеството гласоподаватели да се окажат или разчувствани от Тръмп , или изтръпнали от неговите дефекти , а вместо това един фокусиращ миг като дебата да изкристализира опасенията им по отношение на възрастта , идеологията и неразбираемите проекти за бъдещето на Байдън като водач . Именно това наподобява към този момент се е случило във Англия, където партията на Сунак единствено се разпадна още повече, откогато той разгласи избора си. Вместо да върнат инерцията на торите и да слагат водача на Лейбъристката партия Кийр Стармър в отбранителна позиция, първите седмици на акцията разкриха тромавите политически инстинкти на Сунак и раздраха нови разломи в английската десница .

Никой различен въпрос не е доминирал акцията до момента по този начин, както решението на Сунак от предходната седмица да напусне по-рано ритуалите по случай годишнината от Деня Д, с цел да се върне във Англия и да даде телевизионно изявление за акцията. Сега Сунак е подложен на блокада както от лейбъристите, по този начин и от надигащата се в личната му страна дясна мощ, водена от импресариото на Брекзит Найджъл Фараж .

Паникьосаните тори, които в този момент губят гласове отляво и отдясно, се опасяват от цялостно заличаване.

„ Те се самоубиха “ , безапелационен бе Фараж пред „ Politico “ този месец и добави:

„ Всичко свърши. “

Макрон може да се сблъска със същата орис, в случай че се окаже, че гневът , който гласоподавателите изляха на европейските избори , единствено ще нарасне през идващите седмици. От културна позиция обаче Макрон се намира в свои води, що се отнася до игрите с високи залози. Преди да стартира да се занимава с политика, Макрон работи като капиталов банкер и подписва големи съглашения за сливания , които могат да се разпаднат във всеки един миг. През 2016 година той възпламени огънче под целия политически естаблишмънт в страната си, като сътвори своя центристка партия и я изведе до изненадваща победа на изборите през 2017 година – победа, която на процедура унищожи историческите съществени партии в страната като жизнеспособни политически сили . Сега той счита, че може да направи този трик още веднъж.

В обкръжението на Макрон мислят по следния метод: Милиони гласоподаватели може да са се чувствали удобно, гласувайки за 28-годишния извънредно десен вундеркинд Джордан Бардела, тъй като европейските избори – съгласно тях – просто нямат толкоз огромно значение. Става дума за изпращане на депутати в Народното събрание в Брюксел, чието действие не се схваща добре, а не за ръководство на настоящи каузи като учебните заведения , опазването на здравето или полицията вкъщи.

Гласуването за назначението на Бардела за министър-председател на Франция , отговарящ за ежедневните каузи на страната, обаче е напълно друг въпрос, считат от лагера на Макрон. А самият Макрон е на мнение, че болшинството от французите няма да изберат съответната версия на смяната, която им се предлага. Той ще разбере това напълно скоро.

Както и сътрудниците му в Лондон и Вашингтон.

Александър Дунчев: Поне 60% от българите нямат срещу да гласоподават и то за зелена идея!