Как супервулканът Тоба ни е накарал да поумнеем
Тази приказка за неволята е толкоз остаряла и страшна, че за написването й учени от целия свят няколко десетилетия водят същинско следствие, почтено за перото на Реймънд Чандлър, Артър Конан Дойл, че и Андрей Гуляшки, взети дружно.
Преди близо четвърт век американският климатолог Грег Зиелински открива нещо доста необичайно в Гренландия. В проба от хилядолетните ледове той намира слой, който, за разлика от съвсем чистия различен лед, доста добре организира електрически ток. Причината е съществуването на сярна киселина, която постоянно се свързва с вулканична активност, при която в атмосферата се изхвърля доста сероводород. Но гренландската проба е невероятна – тя демонстрира толкоз високо наличие на сярна киселина, което би могло да е вследствие единствено на същински вулканичен прелом. Учените изключват удар на метеорит - той не би изхвърлил сероводород във въздуха. Пробата подхожда на къс интервал, далечен на 75 хил. години обратно във времето.
Друга диря идва от геолози, сондирали океанското дъно. Те проучват количествата кислородни изотопи, запечатани в черупките на микроскопичните морски организми фораминифера. Оказва се, че по същото време в продължение на няколко хилядолетия
междинната температура на океаните внезапно се намалява с към 5 ºС.
Откривателят Майкъл Рампино просто не има вяра на очите си – нормалните климатични фактори не могат да причинят такава внезапна смяна.
Учените към този момент знаят, че нещо в действителност страховито и вулканично се е случило преди 750 века, само че към момента не са сигурни за точното място.
В началото на 90-те години Джон Уестгейт от Университета на Торонто изследва огромен брой проби вулканична пепел, която му изпращат сътрудници от най-различни краища на света. За негова огромна изненада доста от пробите се оказват прекомерно сходни по химическия си състав – а дистанциите сред местата на събирането им са големи – 5 до 7 хиляди километра. Но анализите настойчиво настояват, че те са от един и същи източник. Датирането на пробите единствено удостоверява извода на химията – по едно и също време раждане преди 75 хиляди години.
Уестгейт решително стартира диренето на виновника –
на първо време е оправдан исландският вулкан Лаки, обвинен поради близостта си до електропроводимите гренландски проби. Неговата пепел се оказва с различен състав. През 1994 година геологът Крейг Чеснър изпраща на Уестгейт проба от региона на вулканичното езеро Тоба в Индонезия. И тя е с точната химия!
