Тази неделя – седмица преди Великден, е Цветница, известна още

Тази неделя – седмица преди Великден, е Цветница, известна още като Връбница.

Това е денят, в който Исус влиза в Йерусалим на бяло магаре, празнично посрещнат от хората с палмови клончета.

Цветница е постоянно в неделята след Лазаровден и е един от най-хубавите пролетни празници.

В църквата се отслужва молитва и се освещават върбови клончета.

Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве.

За здраве се окичват с върбови клончета портите и се сплита венче от осветената в църквата върба.

Върбовите клончета символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
Според фолклорната традиция през днешния ден приключва цикълът на моминските пролетни игри.

Привечер на Връбница на площада моми и ергени за финален път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е подписано.

На Връбница участвалите в лазаруването моми отиват на реката (на чешма или кладенец) и пускат по течението на водата приготвените венчета от върба.

Имен ден имат всички, носещи имена цветя – Иглика, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергина, Грозданка, Далия, Дафина, Делия, Делян /а/, Дилян/а/, Детелин/а/, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюла, Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфила, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Невена, Петуния, Ралица, Смилян/а/, Теменуга, Теменужка, Трендафила, Фидана, Цвета, Цветан/а/, Цветанка, Цветелин/а/, Цветомир/а/, Цветослав/а/, Цвятко, Череша, Явор/а/, Ягода, Ясен/а/, Ясмина.

Цветница*

                               Днес ангелите ликуват!

                                              Йоан Екзарх

С стръкче от маслина ще закича голото ти тяло!

Като хиацинти са косите ти по раменете,

безоблачен лъч се спуска по гърдите – тези маргарити

бели със златисти кръгове в средата, така ухаеш,

като че ли Бог те е изкъпал и намазал с миро, блага,

с цел да те подари за празника на своя Син, обичам те,

ето – вървя измежду полето ти от макове и лилии,

без да ги наближавам (казват, влюбените вървят тъй),

скоро иде моят час да бъда съден и наказан

в името на любовта, одобрявам го с усмивка, единствено

с стръкче от маслина ще закича голото ти тяло,

замаян от хиацинтите по раменете обли,

ще прислоня глава измежду двете маргарити бели

със златисти кръгове и дано да ме окове

златният бръшлян сред бедрата ти завинаги…

Завинаги!

__________________________________

* Антон Баев, Даровете на света. Нови апокрифи. София: Издателско ателие Аб, 2004.