Тази любов е грозна. Нашата, имам предвид. Нали така е

Тази обич е грозна. Нашата, имам поради. Нали по този начин е безвредно да се споделя?

На 6 години съм и ме заобикалят всевъзможни баби, приказват против мен с мокрите си, беззъби усти и слушам да повтарят какъв брой съм грозна и черна. Веднага се насълзявам. Що за отношение е това? Тичам с мокро лице, диря майка ми из двора, запитвам я по този начин ли е. И със лични очи мога да видя млечнобялата си кожа, само че това към този момент не е задоволително. Наистина ли съм черна? Не, че е неприятно, само че в детските ми, неопитни уши, звучи като проклинание. Мама пробва да ме успокои и споделя, че такава била традицията и в действителност съм хубава, само че бабите не желали да ме урочасат.

За следващ път не разбирам света на възрастните. Нещо е хубаво и ти казваш, че е неприятно? В това няма никакъв смисъл, само че не е изненадващо – огромните постоянно са ми се коствали алогични. Връщам се при бабите по насила и те стартират да се суетят към мен. Разказват ми същото, което доскоро чух от мама, успокояват засегнатото ми его. Ако кажат, че съм хубава и бяла, ще ме урочасат, ще се разболея, може и да погрознея този път фактически. Затова.

View this post on Instagram