Единствената в света чумна крепост се намира в Русия
Тази цитадела с овъглени черни стени е трябвало да пази морските граници на Руската империя, само че се трансформира в лаборатория за проучване на рисковата болест. 
Getty Images
Руският форт „Бояр“ е най-разпространеното название на тази военноморска цитадела, която се намира на два километра от Кронщат (град покрай Санкт Петербург). Всъщност той е издигнат 20 години преди известната френска цитадела – през 1845 година – и в никакъв случай не е бил употребен като затвор. Той обаче не се прочува и като отбранителна конструкция. Съдбата на крепостта се оказва доста по-интересна.
Островна цитадела
Архивна фотография
Градът-крепост Кронщадт е ситуиран на остров Котлин, който самичък по себе си е заобиколен от цяла система от замъци на островите. Тези замъци са издигнати съвсем незабавно след основаването на Санкт Петербург, или по-скоро година по-късно – през 1704 година – и не престават да се строят до началото на ХХ век. Градът е предпазен от общо 21 замъци, 17 от които са ситуирани във Финския залив, а останалите – на сушата.
Архивна фотография
Крепостта, наречена на името на император Александър I, е издигната от 1838 до 1845 година на насипния остров. Крепостта може да побере гарнизон от до 1000 души и е оборудвана с над 100 най-нови едрокалибрени оръдия – в резюме, съветските моряци са въоръжени до зъби. Въпреки това по време на съществуването си крепостта е била в цялостна бойна подготвеност единствено три пъти: през 1855 година по време на Кримската война, през 1863 година, когато има опция за конфликт с Британската империя, и през 1877 година по време на Руско-турската война. Форт Александър I в никакъв случай не е взел участие във военни интервенции. През 1896 година е разформирован заради ненужност. Но не остава празен за дълго.
Чумна лаборатория
Архивна фотография
В края на XIX век светът е заплашен от чумна зараза. Тази смъртоносна болест нормално се свързва със Средновековието, само че точно тогава тя още веднъж става действителност. С развиването на влаковете и параходите чумата стартира да се популяризира от азиатските страни в Югоизточна Русия и управляващите се притесняват от по-нататъшно разпространяване в Европа. През 1897 година император Николай II основава специфична комисия „за попречване на внасянето на чумна зараза“, ръководена от херцог Александър Олденбургски.
Архивна фотография
Като просветен човек той поддържа преписка с френския микробиолог Луи Пастьор и немския доктор Роберт Кох и основава Императорския институт по пробна медицина, който е претрупан със задачата да сътвори ваксина против чума и противочумен серум. За серума е употребена конска кръв с антитела против чумния микроб. Производството на препаратите е рисково и Олденбург съумява да съобщи празния и, което е по-важно, изолиран форт Александър I за прилагане. Казематите са снабдени с течаща вода, електричество, парно отопление и канализация. Постепенно крепостта е наречена „чумна“, макар че там са изследвани и холера, и тетанус, и тиф.
Алексей Даничев/Sputnik
Годишно лабораторията подготвя до половин милион дози серум, които се доставят както в Азия, по този начин и в Европа (например през 1900 година няколко хиляди дози са изпратени в Глазгоу, където е открита чума).
Алексей Даничев/Sputnik
В крепостта живеят към 40 служащи. Товарите от „континента“ се докарват с дребен транспортен съд, наименуван „Микроб“, и се оставят на кея. Учените не напущат острова, защото това би могло да докара до разпространяване на рисковата болест. Известно е, че двама медици са умряли след заразяване с заболяването по време на работа през 1904 и 1907 година.
Алексей Даничев/Sputnik
Изследванията не престават до Първата международна война, защото множеството учени са призовани в армията. След Февруарската гражданска война през 1917 година херцогът Олденбургски би трябвало да се отдръпна от поста си и да напусне страната. Новото управление на института реалокира лабораторията в Саратов (южната част на Поволжието), където през 1918 година е основан Противочумният институт „Микроб“.
Алексей Даничев/Sputnik
От занемаряване до музей
Витолд Муратов (CC BY-SA 3.0)
От 1923 година фортът се употребява като склад за съоръжение за неутрализиране на мини, само че при започване на 1980-те години е съвсем зарязан. Самият Кронщат е затворен боен град до 1996 година, като е направено изключение за кино екип от студио „Ленфилм“.https://www.youtube.com/embed/dpfCrDlQZso
В средата на 1980-те години тук е сниман филмът „Барут“, отдаден на времето на Великата отечествена война, и са употребявани същински реквизити. В резултат на това пожарът във кино лентата е изключително реален, крепостта е мощно опожарена, а овъглените ѝ стени се трансформират в нейна „визитна картичка“.
Виктор Аристов/Ленфилм, 1985
В края на 1990-те години тук се организират летни рейв нощни заведения, а по-късно в крепостта се провеждат екскурзии за туристи. През 2017 година крепостта изгаря за повторно. Причината за пожара е отпадък.
В момента крепостта се реставрира, а през 2025 година в нея ще бъде открит музей на историята ѝ.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Getty Images Руският форт „Бояр“ е най-разпространеното название на тази военноморска цитадела, която се намира на два километра от Кронщат (град покрай Санкт Петербург). Всъщност той е издигнат 20 години преди известната френска цитадела – през 1845 година – и в никакъв случай не е бил употребен като затвор. Той обаче не се прочува и като отбранителна конструкция. Съдбата на крепостта се оказва доста по-интересна.
Островна цитадела
Архивна фотография Градът-крепост Кронщадт е ситуиран на остров Котлин, който самичък по себе си е заобиколен от цяла система от замъци на островите. Тези замъци са издигнати съвсем незабавно след основаването на Санкт Петербург, или по-скоро година по-късно – през 1704 година – и не престават да се строят до началото на ХХ век. Градът е предпазен от общо 21 замъци, 17 от които са ситуирани във Финския залив, а останалите – на сушата.
Архивна фотография Крепостта, наречена на името на император Александър I, е издигната от 1838 до 1845 година на насипния остров. Крепостта може да побере гарнизон от до 1000 души и е оборудвана с над 100 най-нови едрокалибрени оръдия – в резюме, съветските моряци са въоръжени до зъби. Въпреки това по време на съществуването си крепостта е била в цялостна бойна подготвеност единствено три пъти: през 1855 година по време на Кримската война, през 1863 година, когато има опция за конфликт с Британската империя, и през 1877 година по време на Руско-турската война. Форт Александър I в никакъв случай не е взел участие във военни интервенции. През 1896 година е разформирован заради ненужност. Но не остава празен за дълго.
Чумна лаборатория
Архивна фотография В края на XIX век светът е заплашен от чумна зараза. Тази смъртоносна болест нормално се свързва със Средновековието, само че точно тогава тя още веднъж става действителност. С развиването на влаковете и параходите чумата стартира да се популяризира от азиатските страни в Югоизточна Русия и управляващите се притесняват от по-нататъшно разпространяване в Европа. През 1897 година император Николай II основава специфична комисия „за попречване на внасянето на чумна зараза“, ръководена от херцог Александър Олденбургски.
Архивна фотография Като просветен човек той поддържа преписка с френския микробиолог Луи Пастьор и немския доктор Роберт Кох и основава Императорския институт по пробна медицина, който е претрупан със задачата да сътвори ваксина против чума и противочумен серум. За серума е употребена конска кръв с антитела против чумния микроб. Производството на препаратите е рисково и Олденбург съумява да съобщи празния и, което е по-важно, изолиран форт Александър I за прилагане. Казематите са снабдени с течаща вода, електричество, парно отопление и канализация. Постепенно крепостта е наречена „чумна“, макар че там са изследвани и холера, и тетанус, и тиф.
Алексей Даничев/Sputnik Годишно лабораторията подготвя до половин милион дози серум, които се доставят както в Азия, по този начин и в Европа (например през 1900 година няколко хиляди дози са изпратени в Глазгоу, където е открита чума).
Алексей Даничев/Sputnik В крепостта живеят към 40 служащи. Товарите от „континента“ се докарват с дребен транспортен съд, наименуван „Микроб“, и се оставят на кея. Учените не напущат острова, защото това би могло да докара до разпространяване на рисковата болест. Известно е, че двама медици са умряли след заразяване с заболяването по време на работа през 1904 и 1907 година.
Алексей Даничев/Sputnik Изследванията не престават до Първата международна война, защото множеството учени са призовани в армията. След Февруарската гражданска война през 1917 година херцогът Олденбургски би трябвало да се отдръпна от поста си и да напусне страната. Новото управление на института реалокира лабораторията в Саратов (южната част на Поволжието), където през 1918 година е основан Противочумният институт „Микроб“.
Алексей Даничев/Sputnik От занемаряване до музей
Витолд Муратов (CC BY-SA 3.0) От 1923 година фортът се употребява като склад за съоръжение за неутрализиране на мини, само че при започване на 1980-те години е съвсем зарязан. Самият Кронщат е затворен боен град до 1996 година, като е направено изключение за кино екип от студио „Ленфилм“.https://www.youtube.com/embed/dpfCrDlQZso
В средата на 1980-те години тук е сниман филмът „Барут“, отдаден на времето на Великата отечествена война, и са употребявани същински реквизити. В резултат на това пожарът във кино лентата е изключително реален, крепостта е мощно опожарена, а овъглените ѝ стени се трансформират в нейна „визитна картичка“.
Виктор Аристов/Ленфилм, 1985 В края на 1990-те години тук се организират летни рейв нощни заведения, а по-късно в крепостта се провеждат екскурзии за туристи. През 2017 година крепостта изгаря за повторно. Причината за пожара е отпадък.
В момента крепостта се реставрира, а през 2025 година в нея ще бъде открит музей на историята ѝ.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ