Тази история започва през далечната 1935 година, когато по искане

Тази история стартира през далечната 1935 година, когато по искане на цар Борис III Висшият медицински съвет назначава комисия за търсене на уместно място за създаване на нов санаториум за лекуване на туберкулоза. Проучванията не престават 20 месеца. Строежът стартира напролет на 1939-та, само че санаториумът е публично открит на 1-ви ноември 1955 година, поради спиране по време на Втората международна война. Намиращ се измежду зелените скатове на южната част на Тревненска Стара планина на 670 метра надморска височина в най-хубавите си времена комплексът е разполагал с кино-салон, сцена и гримьорни, богата библиотека, ателиета и образователни зали. Там са работили висококвалифицирани експерти. Лекувани са хора освен от цялата страна, само че и от чужбина. През годините се разкриват голям брой отделения и лечебното заведението последователно трансформира своя статут. Първо е категоризирано като туберкулозна болница, по-късно като Държавна белодробна, а през септември 2000г. е преобразувано в Търговско сдружение – „ Специализирана болница за долекуване и дълготрайно лекуване на белодробни заболявания – Радунци “ ЕООД с потенциал от 300 кревати. През юни 2015г. болничното заведение е оповестена в разпродажба, поради неплатени задължения. Оттогава постройката не действа. Днес постройката в село Радунци тъне в съсипия и давност. Малкото останали движимости са обгърнати в прахуляк и паяжини. Повечето прозорци са счупени, само че в стаите към момента стоят част от леглата, старите матраци и престилките на лекарите. По пода са разпилени кашони, документи и стъкла. В мрачните коридори към момента мирише на медикаменти и това е единственото, което припомня за лечебно заведение, а не за филм на ужасите по Стивън Кинг.