Мистериозните събития след смъртта на един мъж
Тази история се случи с мен. Не знам по какъв начин да я дефинира, дали имам подарък или дарба, само че от време на време мога да видя всичко по друг метод и от това не се усещам радостно.
Самата история: бащата (Сергей) на братовчедка ми Светла умира. През целия си живот той бил зад кормилото, само че не умрял от злополука, а от болест. Преди гибелта си той споделил на Светла: „ Воланът, който е в мазето, погребете го с мене “.
Както се случва, не поискахме да повярваме в най-лошото и не потърсихме кормилото, само че след седмица бащата на Светла си отиде. Почнахме да търсим кормилото, само че по този начин и не го открихме… Решихме просто да купим един волан… Но не било писано… В деня на погребението ми се присъни сън.
Дядо Сергей говореше сърдит: „ Трябва ми моя! Не го ли намерите, няма да те оставя на мира!!! “ Събудих се мигновено. Звъннах на Светла, описах всичко, което сънувах. Казах: „ Правете каквото желаете, само че намерете кормилото “. Приготвих се и тичешком към Светла. Добре че не живее надалеч.
Отивам, тя търси кормилото в мазето. Плаче, че не може да го откри (боклукът вътре беше повече в сравнение с депо). Започнахме да търсим дружно. От отмалялост ми бе пристигнало до гуша. Започнах да апелирам дядо Сергей да даде някакъв знак. Изведнъж в ляво нещо падна, там намерихме и кормилото. Но, за мое страдание, това бе единствено началото…
През всичките 40 дни живях у Светла. В първия ден започнах да виждам нещо необичайно. Както стана ясно, братовчедка ми също е виждала странни работи. Виждали сме по принцип едно и също, аз по мой метод – тя по неин.
Започвам с това, че бях сама в стаята, на масата лежеше тетрадка с химикал и химикалката се търкулна на пода. Нямаше течение, прозорците бяха затворени. После забелязах някакви напредвания. Някаква трептяща сянка, а по пода като че ли локва от живак. Стори ми се, че се шашардисвам. Не споделих на братовчедка си, опасявах се.
А както се оказа, и тя бе видяла. Първа не устоях аз. Попитах я: „ Нищо необичайно ли не виждаш? “ Тя отвърна, че вижда и на мен ми стана по-леко, че не съм си изгубила разсъдъка. Когато пушехме към портрета на покойника, тя се разгаряше блестящо, а по-късно избледняваше.
Виденията ни продължиха 40 дни.
През нощта на първите 40 дни не можехме дълго да заспим, върху стената светеше слаба светлина, в стаята беше топло. Със Светла разговаряхме за всичко и за нейния татко. Когато тематиките за диалог бяха изчерпани, се приготвихме да спим и тук нощната лампа засвети по-силно, като че ли някой се махна от нея, а в стаята повя студ. Стори ни се, че това беше Светия дух.
На идващия ден след гробището, когато се върнахме у дома, почувствахме пустота…
Вероятно е истина, че душата отлита на небето след 40 дни.
