Тази история не е нова. за пръв път я чух

Тази история не е нова. за пръв път я чух преди 2 години, само че я помня до през днешния ден, а имам вяра, че ще я помня цялостен живот! 

Прочети и дай своето мнение: 

Здравейте! Аз съм бедна улична музикантка, без семейство и от 8 години изсвирвам из подлезите на Варна. Отказват да ме вземат на работа, тъй като нося перука.

Наемали са ме да изсвирвам само по курортите, и то когато изглеждах още добре и имах своя коса на главата си.

На 1 септември обаче сякаш ми излезе шансът – взеха ме като хигиенистка в един ресторант и аз доста се зарадвах.

Тъй като имах потребност от пари, помолих шефа да карам две смени. Така работех от 8 до 22 ч против 2.30 на час.

В една тетрадка тъкмо се записваха промените и аз бях спокойна, че наличието ми се води под доклад. Но на 10 септември шефът влетя гневен в ресторанта, като бълваше псувни и закани.

Чул ни с останалите от личния състав, че сме говорели зад тила му. Изгони ме, без да ми заплати, а сякаш беше доста удовлетворен от мен. Не ми дължал нищо, защото съм била на изпитателен период.

Изчислих, че съм работила 115 часа и би трябвало да ми даде 264 лева и 50 стотинки. Той обаче отхвърли.

Персоналът в това заведение непрестанно се върти – старите напущат, тъй като шефът се отнася неприятно с тях и ги лъже с надниците.

Но защото има доста хора без работа, все се намира някой да се излъже и да му слугува.

Малко преди този момент се пробвах да работя в един шивашки завод. Изкарах обаче единствено три дни.

Когато си желаех парите, началничката се развика. Не ме ли било позор да си желая надниците, и то като съм в експериментален период.

При тях имало хора, дето се задържали по за месец-два, и отново не им плащали, а аз съм желала пари за някакви си мизерни часове работа.

А баш притежателят пък едвам не ме наби, като му споделих, че има Господ, който всичко вижда, и един ден ще му се върне неприятното отношение към хората.

Разкрещя ми се да изчезвам, до момента в който не ме е изкарал с ритници от шивачницата.

Все отново ми дадоха 7 кирливи левчета за тия 3 дни, които им работих.

Тук е по този начин – джунгла, в която работиш, а не ти заплащат. Богатите са привикнали да употребяват безвъзмездни плебеи.

Затуй ще избягам и повече няма да се върна в България.

А на всички, които се отнасят с неуважение към служащите си и ги лъжат с парите, ще кажа – всеки ще пожъне, каквото си е посял.

Юлия

 

  novinibg