Тази история е стара, стара, колкото света, може да си

Тази история е остаряла, остаряла, колкото света, може да си попадал на нея, а може и да не си. Чуй я...

Имало едно време....

Имало едно време един остров. Това не бил елементарен остров, там живеели всички усеща, които човек познава. Щастието, Тъгата, Познанието и още доста, в това число и Любовта.

Един ден на възприятията било обявено, че островът ще потъне, по тази причина всички приготвили лодките си и отплували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния вероятен миг. Когато островът бил съвсем потопен, Любовта решила да помоли за помощ.
ImageFull

Богатството се качвало в своята лодка. Любовта споделила:

- Богатство, вземи ме със себе си.
- Не мога! – дало отговор Богатството...– На корабът ми има доста злато и няма място за теб.

Любовта решила да помоли Суетата, която също минала в хубав транспортен съд:

- Суета, апелирам те помогни ми.
- Не мога, Любов. Виж се каква си мокра може да повредиш кораба ми.

Тъгата била наоколо, по тази причина Любовта я помолила:

- Тъга, разреши ми да избягам с теб.
- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно... Искам да остана сама.

Щастието също минало около Любовта, само че било толкоз щастливо, че даже не чуло, когато Любовта го повикала.

Внезапно се чул глас:

- Ела, Любов! Аз ще те взема със себе си. - гласът бил на чужд възрастен.

Когато слезнали от кораба на сушата, той траял по пътя си. Любовта по този начин се развълнувала и летяла от благополучие, че не запомнила да попита за името му. Осъзнавайки какво е направил непознатия за нея тя попитала Познанието:

- Кой ми оказа помощ?

- Помогна ти Времето – дало отговор Познанието.

- Времето? – почудила се Любовта, - Но за какво Времето ми е помогнало?

Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост дало отговор:

- Защото единствено Времето е способно да разбере какъв брой велика е Любовта!