Тази година Велиден като вътрешно празнично изживяване пое по нова

Тази година Велиден като вътрешно празнично преживяване пое по нова посока за мен. В търсене на козунак попадах единствено на пакетирани, които имаха доста повече от главните съставки, в това число няколко стабилизатора и консерванта, а като извънредно преимущество бяха тези с " същински яйца и захар ", за млякото даже не виждам. От фурните към мен пробвах единствено глетлив козунак, който залепва на небцето. И по този начин взех решение да омеся за първа година домакински козунак. И подготовката с се получи превъзходна. Приех го като насърчителен знак.

После започнах да се оглеждам за бели яйца, тъй като желаех да опитам прословутия декупаж, обиколих околните магазини, не открих. Свършили за два часа, осведоми ме услужливо в магазина една баба, от тези, които са в час с всяка промоция и с всяка специфична оферта по Никулден, Великден и Коледа. Вкъщи ме чакаше изненада, която дефинитивно ме довърши и поради нея Великден се случи доста по-различен от други години.

Мъжът ми работи като търговски представител и имал този ден работа в едно село, клиентите били българи - етнически турци. След свършената работа и малко сладки приказки, го изпратили с 16 домашни яйца и думите:

“Християните нали боядисвате червени яйца за Великден, ето ти от нашите, да зарадваш дамата и да не купувате. ”

Като половината от тях събрала пред очите му от полозите на кокошките, да не се усъмнил, че са пресни. Той слисан благодарил и по този начин – 16 яйца, без печати, със всички недостатъци на домашното произвеждане, уютно прибрани в кутия от маратонки, гушнати в мек талаш се озоваха у нас. Дар от изцяло непознати, турци освен това. Същата вечер си говорехме с него, по какъв начин

“там, където политиката не се меси в главите на хората, има приемливост, Курбан Байрям и Великден се честват с идентична церемониалност и уважение. ”



И това е историята на нашите яйца за Великден. Предавам се пред неведомите случвания в подготовката, ще уважа до дъно тази необикновеност и ще подходя по друг метод към Великден. Малко по-смирено и добродушно, по-малко горделивост и показност.

Днес суетата и нашето его вземат превес и опорочават в известна степен смисъла на празника. А той е, че душата, голата човешка душа, се радва и благодари за това, че някой се е жертвал за нейното избавление. И го прави с обреди, които са тъкмо толкоз значими, едвам стъпи празникът върху делничната си основа, само че не повече. Със първични материали, които са били същински разкош, празник самобитен на трапезата. В опит да се върнем малко обратно в традицията, да си спомним простотата на същинското, взех решение да боядисам по-голямата част от яйцата си единствено в алено. Така, както баба правеше – тъкмо 40 червени яйца за всеки ден пътешествие на човешката душа след гибелта.

“Червени яйца с естествен цвят се реализират с люспи червен лук. ”

Ако желаете нюанси – сложете в разнообразни съдове и люспи кромид лук, по-възможност селски, от оня с по-сплесканите глави, който люти повече. Ако имате друг цвят яйца, изключително домашни, още веднъж ще има повече цветове.

Важно! Всички яйца, изключително домашните, се измиват доста деликатно с топла вода, сапун и гъба. Подсушават се и се оставят да се стоплят на стайна температура.

Единственото, което ви би трябвало за естествено червени яйца

Една шепа люспи червен лук за към 10 яйца, 2 с.л. ябълков оцет на 1 л вода.



Слагаме люспите и оцета да заврат във водата. По-добре е съдът да е с дебело дъно. Има значение след това.

Като прелом 5 минути, изключваме котлона и оставяме отварата изцяло да изстине. Целта е температурата на течността и на яйцата да се уеднакви изцяло, с цел да не се напукат яйцата.



Слагаме яйцата в тенджерата при люспите и слагаме още веднъж на котлона. Варим по разпоредбите срещу напукване – не на най-силна степен. Люспите ще изиграят ролята на тензуха при варенето и ще омекотят дъното на тенджерата.

Варим 10 минути за твърдо сварени яйца след завиране като гледаме доста да не бъркаме с лъжица и да ревизираме, тъй като тя издрасква боята по яйцата.



С варенето ще видим, че люспите към този момент са изцяло транспарантни, водата – наситено алена, а цветът последователно се предава на яйцата.



След като сварим, оставяме да се изцедят не в паница, може в кора за яйца, с цел да не останат овални петна. Стичането на боята прави дребни локвички, които оставят петна.

Цветът е наситено червен, моите яйца са в разнообразни естествени нюанси, само че в случай че са бели – ще е още по-ярък.



Оставих другата половина яйца за наслада на децата да ги шарят, само че и двете получиха първо малко алено кръстче по челото и майчина благословия. И колелото на поколенията се завъртя във безконечния кръг зима-пролет, смърт-живот, радост-скръб. Връзката сред долната и горната земя, сред лявото и дясното се начерта и направи другия заветен знак – кръста.