Софийската духовна семинария чества 115 години от откриването си
Тази година Софийската духовна семинария празнува 115 години от откриването си. Десетилетия наред преподавателският състав насочва своите старания към образованието и възпитанието на младежите в духа и традициите на православните полезности. Освен дълбоките богословски познания, възпитаниците духовната школа получават умения и в другите църковни изкуства..
Следосвобожденският интервал е белязан от нуждата на българския народ към нравствен живот. Построена през 1903 година върху подарен от Столична община терен Софийската духовна семинария продължава делото на самоковското богословско учебно заведение. През своята 115-годишна история духовната школа се сблъсква с компликации по време на войните и земеделския режим на Български земеделски народен съюз, само че несъмнено най-тежкият интервал остава комунистическият режим. През 1950 година постройките на софийската семинария са предоставени за Дворец на пионерите. Духовната школа е преместена в Черепишкия манастир, където остава до 1990-та година, споделя ректорът на софийската духовна школа негово високо преподобие архимандрит Пахомий.
„ Всеки един, който отивал в Семинарията е бил един съдбоносен, тъй като той ще носи клеймото на това, че е приключил Духовната семинария. Властта е търсила метод незабавно да ги откъсне и по един или различен метод да заплаши техните родители, че ще останат без занаят, без работа, могат ли да бъдат в гонение, както са били доста хора… Но пък тези хора, които са отивали, те са имали същинското, откровено предпочитание да следват този път. От основаването на църквата до ден сегашен, колкото и да се пробват някой зли сили да се борят против Църквата, толкоз повече в действителност хората се преумножават и изповядват нашия Господ Иисус Христос
В съвремието стремежът към духовния живот понижава. Преподавателският колектив в Софийската семинария се стреми да разсъни интереса към вярата измежду своите възпитаници, както и да ги научи да съхраняват огъня на духовното в душите си.
„ Вярата е персонален избор - свещенодействие сред индивида и Бога. То се случва в сърцето! Ние тук можем да дадем знанието за Бога. Ние не можем да дадем вярата, не можем да я влеем по някакъв метод “.
Повече от столетие духовната школа съумява сполучливо да реализира нравственото и църковното образование на семинаристите. В духовната школа учат 100 момчета. През новата образователна година са записани едвам 15 възпитаници. Важно е те да бъдат водени от своето откровено и персонално предпочитание, без да усещат насила, отбелязва архимандрит Пахомий, който посочи, че децата са в Семинарията по 24 часа дневно 7 дни в седмицата и освен образованието, само че и възпитанието им е грижа на преподавателите.
Учениците Антон и Асен описват, че разполагат с задоволително свободно време. След уроците си те вървят на тренировки по футбол и даже постоянно се прибират по родните си места. В часовете по Нов завет семинаристите се срещат в детайли с писанието, което споделя за живота и делото на Спасителя. Преподавателят Йеромонах Мелетий добавя.
„ Зад тези проблеми, които непрекъснато слушаме за младежи - разнообразни компликации, зависимости от опиати и по този начин нататък - стои казусът, че няма смисъл в живота им. В Семинарията на първо място се опитваме да създадем връзка сред живота на всеки възпитаник и смисъла на живота, който за нас е Христос. Това дава огромни вероятности “.
Погрешно е схващането, че децата, приключили Семинарията наложително би трябвало да станат духовници. Учениците получават светско обучение и най-важното: положително и класическо образование, акцентира ректорът архимандрит Пахомий.
Следосвобожденският интервал е белязан от нуждата на българския народ към нравствен живот. Построена през 1903 година върху подарен от Столична община терен Софийската духовна семинария продължава делото на самоковското богословско учебно заведение. През своята 115-годишна история духовната школа се сблъсква с компликации по време на войните и земеделския режим на Български земеделски народен съюз, само че несъмнено най-тежкият интервал остава комунистическият режим. През 1950 година постройките на софийската семинария са предоставени за Дворец на пионерите. Духовната школа е преместена в Черепишкия манастир, където остава до 1990-та година, споделя ректорът на софийската духовна школа негово високо преподобие архимандрит Пахомий.
„ Всеки един, който отивал в Семинарията е бил един съдбоносен, тъй като той ще носи клеймото на това, че е приключил Духовната семинария. Властта е търсила метод незабавно да ги откъсне и по един или различен метод да заплаши техните родители, че ще останат без занаят, без работа, могат ли да бъдат в гонение, както са били доста хора… Но пък тези хора, които са отивали, те са имали същинското, откровено предпочитание да следват този път. От основаването на църквата до ден сегашен, колкото и да се пробват някой зли сили да се борят против Църквата, толкоз повече в действителност хората се преумножават и изповядват нашия Господ Иисус Христос
В съвремието стремежът към духовния живот понижава. Преподавателският колектив в Софийската семинария се стреми да разсъни интереса към вярата измежду своите възпитаници, както и да ги научи да съхраняват огъня на духовното в душите си.
„ Вярата е персонален избор - свещенодействие сред индивида и Бога. То се случва в сърцето! Ние тук можем да дадем знанието за Бога. Ние не можем да дадем вярата, не можем да я влеем по някакъв метод “.
Повече от столетие духовната школа съумява сполучливо да реализира нравственото и църковното образование на семинаристите. В духовната школа учат 100 момчета. През новата образователна година са записани едвам 15 възпитаници. Важно е те да бъдат водени от своето откровено и персонално предпочитание, без да усещат насила, отбелязва архимандрит Пахомий, който посочи, че децата са в Семинарията по 24 часа дневно 7 дни в седмицата и освен образованието, само че и възпитанието им е грижа на преподавателите.
Учениците Антон и Асен описват, че разполагат с задоволително свободно време. След уроците си те вървят на тренировки по футбол и даже постоянно се прибират по родните си места. В часовете по Нов завет семинаристите се срещат в детайли с писанието, което споделя за живота и делото на Спасителя. Преподавателят Йеромонах Мелетий добавя.
„ Зад тези проблеми, които непрекъснато слушаме за младежи - разнообразни компликации, зависимости от опиати и по този начин нататък - стои казусът, че няма смисъл в живота им. В Семинарията на първо място се опитваме да създадем връзка сред живота на всеки възпитаник и смисъла на живота, който за нас е Христос. Това дава огромни вероятности “.
Погрешно е схващането, че децата, приключили Семинарията наложително би трябвало да станат духовници. Учениците получават светско обучение и най-важното: положително и класическо образование, акцентира ректорът архимандрит Пахомий.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ