Ботевите чествания в историята
Тази година се навършват 144 години от саможертвения поход на Христо Ботев и неговата чета от козлодуйския бряг до Врачанския балкан. Споменът за историческите събития, прераснал в проведени възпоменателни тържества, от дълго време е неразделна част от публичния живот в селищата по пътя на Ботевата популярност във врачанския край. Тази година обаче поради разпространяването на Covid-19 обичайните прояви бяха отсрочени. Засега е оповестено единствено, че на 2 юни ще има спортна щафета по маршрута на обичайния поход от Козлодуй до връх Околчица.
Ежегодни Ботеви празнувания е имало даже във времето на двете международни войни, а началото им, въпреки и неофициално, е още преди Освобождението.
За първите Ботеви празнувания след Освобождението на България се знае доста малко. В пресата няма данни, само че събитията са факт. Свещеникът на село Мраморен Никола Петров твърди, че е сложил дървения кръст на Милин камък още по времето на Руско-турската война. През 1879 година учителят Тома Младенов приканва за празнувания на козлодуйския бряг и по този начин през 1882 година на брега е подложен комитският оброк.
" През 1884 година се правят първите документирани Ботеви празнувания на козлодуйския бряг и на Милин камък. По самодейност на черковното настоятелство на 17 май 1884 година в Козлодуй е отслужена панихида за Христо Ботев и неговата чета. През 1885 година във Враца, с присъединяване на Васил Кънчов, е направен и признат правилник за Ботевите празнувания, съгласно който те се приготвят от комитет под председателството на кмета на гр. Враца и стават годишни. Това са най-искрените и най-безкористните тържества, в които взе участие популацията от Врачанския район ", изяснява Мирослава Топалова, организатор в отдел " Нова история " в Регионалния исторически музей във Враца.
В зората си честванията са еднодневни, а по-късно стават двудневни и тридневни. Първият ден е тържественото посрещане на Ботевите поклонници, втория ден са тържествата, а на третия ден е изпращането на гостите, извозвани до 1912 година до Мездра с карети и каруци, а след тази година към този момент с железопътен превоз. Изключение във времево отношение съставляват юбилейните празнувания през 1926 и 1936 година, които са по-продължителни.
" Ежегодна традиция става присъединяване на студенти. За първи път на 20 май 1901 година се провеждат възпоменателни тържества във Врачанския балкан и първата публична комисия прави опит да откри Ботевото лобно място. Дотогава до мястото на най-голямото стълкновение на четата, където умира войводата, Ботевите поклонници не са отивали в труднодостъпните места на Врачанския Балкан ", акцентира Топалова.
Към края на Първата международна война над главния камък на Околчица е издигната табела, поддържана от два пилона.
" Над половин век, заради наслоилите се заблуждения и недоразумения, Ботевите поклонници са приканвани за празнувания на връх Вола, а в действителност са се провеждали все на връх Околчица. През 1937 година за увековечаване подвига на Ботев и неговата чета на връх Околчица е повдигнат 30-метров железобетонен монумент с опълченски кръст. Този връх е определен за паметника като място с най-голяма видимост отвред ", прецизира Мирослава Топалова.
През 1949 година връхната част на паметника е преустроена в петолъчна звезда, а през 1992 година още веднъж е възобновен първичният му тип. От 1946 година се провежда и националният туристически поход по пътя на Ботевата чета Козлодуй - Околчица.
През 1961 година скаличката, до която Христо Ботев е умрял, е превърната в незабравим знак с издълбан на нея текст: ”Сбъдна се пророчеството твое. Жив си ти.” От 1965 година Ботевите празнувания във Враца и Врачанския балкан стават десетдневни.
*Източник: https://bnr.bg/
Ежегодни Ботеви празнувания е имало даже във времето на двете международни войни, а началото им, въпреки и неофициално, е още преди Освобождението.
За първите Ботеви празнувания след Освобождението на България се знае доста малко. В пресата няма данни, само че събитията са факт. Свещеникът на село Мраморен Никола Петров твърди, че е сложил дървения кръст на Милин камък още по времето на Руско-турската война. През 1879 година учителят Тома Младенов приканва за празнувания на козлодуйския бряг и по този начин през 1882 година на брега е подложен комитският оброк.
" През 1884 година се правят първите документирани Ботеви празнувания на козлодуйския бряг и на Милин камък. По самодейност на черковното настоятелство на 17 май 1884 година в Козлодуй е отслужена панихида за Христо Ботев и неговата чета. През 1885 година във Враца, с присъединяване на Васил Кънчов, е направен и признат правилник за Ботевите празнувания, съгласно който те се приготвят от комитет под председателството на кмета на гр. Враца и стават годишни. Това са най-искрените и най-безкористните тържества, в които взе участие популацията от Врачанския район ", изяснява Мирослава Топалова, организатор в отдел " Нова история " в Регионалния исторически музей във Враца.
В зората си честванията са еднодневни, а по-късно стават двудневни и тридневни. Първият ден е тържественото посрещане на Ботевите поклонници, втория ден са тържествата, а на третия ден е изпращането на гостите, извозвани до 1912 година до Мездра с карети и каруци, а след тази година към този момент с железопътен превоз. Изключение във времево отношение съставляват юбилейните празнувания през 1926 и 1936 година, които са по-продължителни.
" Ежегодна традиция става присъединяване на студенти. За първи път на 20 май 1901 година се провеждат възпоменателни тържества във Врачанския балкан и първата публична комисия прави опит да откри Ботевото лобно място. Дотогава до мястото на най-голямото стълкновение на четата, където умира войводата, Ботевите поклонници не са отивали в труднодостъпните места на Врачанския Балкан ", акцентира Топалова.
Към края на Първата международна война над главния камък на Околчица е издигната табела, поддържана от два пилона.
" Над половин век, заради наслоилите се заблуждения и недоразумения, Ботевите поклонници са приканвани за празнувания на връх Вола, а в действителност са се провеждали все на връх Околчица. През 1937 година за увековечаване подвига на Ботев и неговата чета на връх Околчица е повдигнат 30-метров железобетонен монумент с опълченски кръст. Този връх е определен за паметника като място с най-голяма видимост отвред ", прецизира Мирослава Топалова.
През 1949 година връхната част на паметника е преустроена в петолъчна звезда, а през 1992 година още веднъж е възобновен първичният му тип. От 1946 година се провежда и националният туристически поход по пътя на Ботевата чета Козлодуй - Околчица.
През 1961 година скаличката, до която Христо Ботев е умрял, е превърната в незабравим знак с издълбан на нея текст: ”Сбъдна се пророчеството твое. Жив си ти.” От 1965 година Ботевите празнувания във Враца и Врачанския балкан стават десетдневни.
*Източник: https://bnr.bg/
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ