Тази година се навършват 110 години от смъртта на родения

...
Тази година се навършват 110 години от смъртта на родения
Коментари Харесай

Представиха романа „Дълбините на въображението“

Тази година се навършват 110 години от гибелта на родения в Пловдив турски публицист   Ахмед Хилми Филибелията (1865 – 2014).

По този мотив в библиотеката на Джумаята, която прочее е на негово име, пред пловдивска публика беше показан и магнум опусът му „ Дълбините на въображението “. Романът е преведен за първи път от османо-турски на български език от Азиз Шакир-Таш, който присъстваше персонално на срещата.

Представянето на книгата на Филибелията беше инициирана от известните пловдивски читалища „ Възраждане “ и „ Мустафа Кемал Ататюрк “. Домакини бяха Генерално консулство на Р. Турция в Пловдив и Българско-турски книжовен клуб. Събитието протече под вещото модераторство на секретаря на читалище „ Възраждане “ поетесата Елена Диварова.

Срещата стартира с приветствената тирада на Генералния консул година Корхан Кюнгерю, последвана от изявлението му, въодушевено от персоналните му читателски усещания. Господин Кюнгерю, който по всяка възможност е добър ценител на турската литература концентрира вниманието на слушателите върху „ парадоксалното  развлечение на романовия воин от летеното му на гърба на птицата Феникс, в това време търсейки, трудно дирейки самопознанието. “

Преводачът Азиз Таш съобщи в резюме биографията и ориста на Ахмед Хилми, по този начин и на „ многострадалната “ му книга. (За упоменатата многострадалност можете да прочетете повече в предговора на „ Дълбините на въображението “, издателство „ Парадокс “, София, 2021). Кратък, само че въодушевен и прочувствено кондензиран беше отчетът на  доцент доктор Йорданка Бибина. Тя се спря на жанровите особености на творбата и прочете литературно-критическите си бележки, които като всяка добра литература бяха познавателни, аргументативни  и увлекателни.



Ето част от думите й: „ Нашият необикновен създател освен е предвестител на жанра на фантастиката или фентъзито, само че съумява да украси мъдростта на философията с духа на приказките от “1001 нощ “, да завладее въображението ни със света на чудното и чудесата, една неповторима „ Мирабилия “, да я облече в иносказание, да ни въвлече нас, неговите читатели след повече от столетие – единствено по себе си знамение, като имаме поради актуалната динамичност, от която от време на време ни се вие свят, а от време на време се задъхваме безпомощно в устрема си да догоним времето. “

Проф. доктор Евдокия Борисова от ШУ „ Епископ Константни Преславски “ се включи онлайн с малко ревю за мястото и ролята на Ахмед Хилми Филибелията в литературния подтекст на модерния 20 век:

„ Романът на Ахмед Хилми Филибели в превод на Азис Таш е, въпреки и закъсняло с появяването си, забележитено събитие в българския книжовен подтекст. Самият създател с прозвището Филибелията – Ахмед Хилми, свързва своята биография с България, той е роден в Пловдив и емигрира още като дете със фамилията си в бурните години на Руско-турската освободителна война. Авторът е част от младотурското придвижване, т.е., той е измежду основателите на модерната турска страна. И, въпреки че не е професионален публицист (все още сме в края на 19 век / междувековието и това разбиране, физиономично за епохата на позитивизма, е валидно), той основава един незабравим текст, който нестабилно ще определим като „ разказ “ – „ Дълбините на въображението “. Ако тази творба беше преведена незабавно на български, още в първата четвърт на 20 век, с шеметните темпове, с които в българското пространство навлизат „ Тъй рече Заратурстра “ на Ницше и „ Залезът на запада “ на  Шпенглер, щяхме да я възприемаме като съвременен разказ, част от стилистиката и поетиката на декоративизма и сецесиона. Но, по тази причина пък, тя носи толкоз доста и разнопосочни послания, формалната и стилистичната й идея (по-скоро органична и интуитивна, в сравнение с литературно осъзната) е толкоз богата, странна, разнобойна (в положителния смисъл на думата), че безапелационни констатации като „ това е класически/ съвременен разказ “, „ това е реторическо/ философско съчинение “, „ това е алманах с притчи “, „ това е имитация на Платоновите диалози/ на Ницшевите афоризми и парадокси “ и така нататък, и така нататък са прекомерно несигурни. Да, „ Дълбините на въображението “ е всичко това, само че не в чист тип. (…) “



„ Човек не желае кафе, нито кафене; Човек за мухаббет е жаден, единствено мотивът е кафе. “ (турска поговорка).

Проявата в библиотека „ Ахмед Хилми Филибелията “ се състоя на 7 декември или единствено два дни след 5 декември – Световния ден на турското кафе. Това бе и мотивът Генералното консулство на Турция в Пловдив в лицето на господин Корхан Кюнгерю и госпожа Синем Кюнгерю да почерпят присъстващите с ароматно турско кафе и розов локум. Предвид значимото място и значимостта на напитката в турската битова и културна традиция, тя се приема за част от международното нематериално културно завещание и през 2013 година ЮНЕСКО афишира 5 декември за Международен ден на турското кафе.

Турското кафе е основен знак за мухабет, обич, сладка приказка, почерпка и първа стъпка при запознаване на родителите на младоженците, неизменима почерпка при искане на ръката на девойките, метод и мотив за сдобряване при специфични случаи, със специален  наложителен обред на подготвяне и поднасяне. Известна е турската сентенция: Изпитото в приятна компания кафе се помни за хатър, с респект 40 години.

Почетният ръководител на Българско-турския книжовен клуб госпожа Синем Кюнгерю показа образно  приготвянето на многовековната обичайната турска напитка в медно кафениче.

Присъстващите в залата пробваха аромата и усета й със сладки  приказки и лаф мухаббет. Модераторът Елена Диварова закри срещата с думите:

„ Мисля, че дълго ще помним тази среща с философския разказ „ Дълбините на въображението “, съчетал мистичност, научни възгледи и даже малко комизъм. Среща със ориста на създателя, самичък нарекъл себе си Филибели. Среща с доста другари, с доста каймаклии кафета и доста нови другари.

Среща, осъществена благодарение на превода – този културен феномен, без който нямаше да има цивилизация. “

Накратко за романа „ Дълбините на въображението “ и неговия създател Ахмед Хилми Филибелията (1865-1914)

Ахмед Хилми, наименуван Филибелията , се ражда през 1865 година в Пловдив (тогава гр. Филибе), в фамилията на османския консул Сюлейман бей. Суфист, мъдрец, публицист и издател на богат набор от периодически издания, Филибелията е измежду най-видните мислители на късната Османска империя, положили основите на интелектуалния живот в модерна Турция.  Творчеството му включва десетки исторически, метафизичен, богословски и политически творби, както и романи, стихотворения и пиеси. Всички те са основани в границите на шест години, сред Младотурската гражданска война от 1908 година (чиито хрумвания той подкрепя) и гибелта му през 1914 година, и съчетават модернистични възгледи и еднаквост, от една страна, със суфистка благочестивост и твърдото отменяне на материализма и позитивизма, от друга.

Философският роман  „ Дълбините на въображението “ , който може да се преглежда и като алманах със  суфийски разкази , е най-известното произведение на Ахмед Хилми. В него създателят изпраща своя лирически воин Раджи – млад мъж, отчаян от науката, философията, религията и от живота подобен, какъвто го познава – на вълшебно странствуване в търсене на тайната на личното му битие. С помощта на своя наставник, Айналъ Баба, Раджи съумява да промени усещанията си и да съзре рестриктивните мерки на елементарните човешки качества, а духовната му промяна е отразена в поредност от сънища нескрито, които го срещат с Буда Гаутама, Заратустра, Брахма, Авраам, Мойсей, Конфуций, Платон, Аристотел, Иисус и Мохамед.

„ Дълбините на въображението “ събира в едно очарованието на „ Сидхарта “ на Хесе, хумора на Вонегът и визионерската мъдрост на Кастанеда от поредицата за Дон Хуан и е уважаван и до през днешния ден от редица суфийски кръгове като основополагащ алманах с притчи.

Източник: plovdiv-online.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР