Представиха романа „Дълбините на въображението“
Тази година се навършват 110 години от гибелта на родения в Пловдив турски публицист Ахмед Хилми Филибелията (1865 – 2014).
По този мотив в библиотеката на Джумаята, която прочее е на негово име, пред пловдивска публика беше показан и магнум опусът му „ Дълбините на въображението “. Романът е преведен за първи път от османо-турски на български език от Азиз Шакир-Таш, който присъстваше персонално на срещата.
Представянето на книгата на Филибелията беше инициирана от известните пловдивски читалища „ Възраждане “ и „ Мустафа Кемал Ататюрк “. Домакини бяха Генерално консулство на Р. Турция в Пловдив и Българско-турски книжовен клуб. Събитието протече под вещото модераторство на секретаря на читалище „ Възраждане “ поетесата Елена Диварова.
Срещата стартира с приветствената тирада на Генералния консул година Корхан Кюнгерю, последвана от изявлението му, въодушевено от персоналните му читателски усещания. Господин Кюнгерю, който по всяка възможност е добър ценител на турската литература концентрира вниманието на слушателите върху „ парадоксалното развлечение на романовия воин от летеното му на гърба на птицата Феникс, в това време търсейки, трудно дирейки самопознанието. “
Преводачът Азиз Таш съобщи в резюме биографията и ориста на Ахмед Хилми, по този начин и на „ многострадалната “ му книга. (За упоменатата многострадалност можете да прочетете повече в предговора на „ Дълбините на въображението “, издателство „ Парадокс “, София, 2021). Кратък, само че въодушевен и прочувствено кондензиран беше отчетът на доцент доктор Йорданка Бибина. Тя се спря на жанровите особености на творбата и прочете литературно-критическите си бележки, които като всяка добра литература бяха познавателни, аргументативни и увлекателни.
Ето част от думите й: „ Нашият необикновен създател освен е предвестител на жанра на фантастиката или фентъзито, само че съумява да украси мъдростта на философията с духа на приказките от “1001 нощ “, да завладее въображението ни със света на чудното и чудесата, една неповторима „ Мирабилия “, да я облече в иносказание, да ни въвлече нас, неговите читатели след повече от столетие – единствено по себе си знамение, като имаме поради актуалната динамичност, от която от време на време ни се вие свят, а от време на време се задъхваме безпомощно в устрема си да догоним времето. “
Проф. доктор Евдокия Борисова от ШУ „ Епископ Константни Преславски “ се включи онлайн с малко ревю за мястото и ролята на Ахмед Хилми Филибелията в литературния подтекст на модерния 20 век:
„ Романът на Ахмед Хилми Филибели в превод на Азис Таш е, въпреки и закъсняло с появяването си, забележитено събитие в българския книжовен подтекст. Самият създател с прозвището Филибелията – Ахмед Хилми, свързва своята биография с България, той е роден в Пловдив и емигрира още като дете със фамилията си в бурните години на Руско-турската освободителна война. Авторът е част от младотурското придвижване, т.е., той е измежду основателите на модерната турска страна. И, въпреки че не е професионален публицист (все още сме в края на 19 век / междувековието и това разбиране, физиономично за епохата на позитивизма, е валидно), той основава един незабравим текст, който нестабилно ще определим като „ разказ “ – „ Дълбините на въображението “. Ако тази творба беше преведена незабавно на български, още в първата четвърт на 20 век, с шеметните темпове, с които в българското пространство навлизат „ Тъй рече Заратурстра “ на Ницше и „ Залезът на запада “ на Шпенглер, щяхме да я възприемаме като съвременен разказ, част от стилистиката и поетиката на декоративизма и сецесиона. Но, по тази причина пък, тя носи толкоз доста и разнопосочни послания, формалната и стилистичната й идея (по-скоро органична и интуитивна, в сравнение с литературно осъзната) е толкоз богата, странна, разнобойна (в положителния смисъл на думата), че безапелационни констатации като „ това е класически/ съвременен разказ “, „ това е реторическо/ философско съчинение “, „ това е алманах с притчи “, „ това е имитация на Платоновите диалози/ на Ницшевите афоризми и парадокси “ и така нататък, и така нататък са прекомерно несигурни. Да, „ Дълбините на въображението “ е всичко това, само че не в чист тип. (…) “
„ Човек не желае кафе, нито кафене; Човек за мухаббет е жаден, единствено мотивът е кафе. “ (турска поговорка).
Проявата в библиотека „ Ахмед Хилми Филибелията “ се състоя на 7 декември или единствено два дни след 5 декември – Световния ден на турското кафе. Това бе и мотивът Генералното консулство на Турция в Пловдив в лицето на господин Корхан Кюнгерю и госпожа Синем Кюнгерю да почерпят присъстващите с ароматно турско кафе и розов локум. Предвид значимото място и значимостта на напитката в турската битова и културна традиция, тя се приема за част от международното нематериално културно завещание и през 2013 година ЮНЕСКО афишира 5 декември за Международен ден на турското кафе.
Турското кафе е основен знак за мухабет, обич, сладка приказка, почерпка и първа стъпка при запознаване на родителите на младоженците, неизменима почерпка при искане на ръката на девойките, метод и мотив за сдобряване при специфични случаи, със специален наложителен обред на подготвяне и поднасяне. Известна е турската сентенция: Изпитото в приятна компания кафе се помни за хатър, с респект 40 години.
Почетният ръководител на Българско-турския книжовен клуб госпожа Синем Кюнгерю показа образно приготвянето на многовековната обичайната турска напитка в медно кафениче.
Присъстващите в залата пробваха аромата и усета й със сладки приказки и лаф мухаббет. Модераторът Елена Диварова закри срещата с думите:
„ Мисля, че дълго ще помним тази среща с философския разказ „ Дълбините на въображението “, съчетал мистичност, научни възгледи и даже малко комизъм. Среща със ориста на създателя, самичък нарекъл себе си Филибели. Среща с доста другари, с доста каймаклии кафета и доста нови другари.
Среща, осъществена благодарение на превода – този културен феномен, без който нямаше да има цивилизация. “
Накратко за романа „ Дълбините на въображението “ и неговия създател Ахмед Хилми Филибелията (1865-1914)
Ахмед Хилми, наименуван Филибелията , се ражда през 1865 година в Пловдив (тогава гр. Филибе), в фамилията на османския консул Сюлейман бей. Суфист, мъдрец, публицист и издател на богат набор от периодически издания, Филибелията е измежду най-видните мислители на късната Османска империя, положили основите на интелектуалния живот в модерна Турция. Творчеството му включва десетки исторически, метафизичен, богословски и политически творби, както и романи, стихотворения и пиеси. Всички те са основани в границите на шест години, сред Младотурската гражданска война от 1908 година (чиито хрумвания той подкрепя) и гибелта му през 1914 година, и съчетават модернистични възгледи и еднаквост, от една страна, със суфистка благочестивост и твърдото отменяне на материализма и позитивизма, от друга.
Философският роман „ Дълбините на въображението “ , който може да се преглежда и като алманах със суфийски разкази , е най-известното произведение на Ахмед Хилми. В него създателят изпраща своя лирически воин Раджи – млад мъж, отчаян от науката, философията, религията и от живота подобен, какъвто го познава – на вълшебно странствуване в търсене на тайната на личното му битие. С помощта на своя наставник, Айналъ Баба, Раджи съумява да промени усещанията си и да съзре рестриктивните мерки на елементарните човешки качества, а духовната му промяна е отразена в поредност от сънища нескрито, които го срещат с Буда Гаутама, Заратустра, Брахма, Авраам, Мойсей, Конфуций, Платон, Аристотел, Иисус и Мохамед.
„ Дълбините на въображението “ събира в едно очарованието на „ Сидхарта “ на Хесе, хумора на Вонегът и визионерската мъдрост на Кастанеда от поредицата за Дон Хуан и е уважаван и до през днешния ден от редица суфийски кръгове като основополагащ алманах с притчи.
По този мотив в библиотеката на Джумаята, която прочее е на негово име, пред пловдивска публика беше показан и магнум опусът му „ Дълбините на въображението “. Романът е преведен за първи път от османо-турски на български език от Азиз Шакир-Таш, който присъстваше персонално на срещата.
Представянето на книгата на Филибелията беше инициирана от известните пловдивски читалища „ Възраждане “ и „ Мустафа Кемал Ататюрк “. Домакини бяха Генерално консулство на Р. Турция в Пловдив и Българско-турски книжовен клуб. Събитието протече под вещото модераторство на секретаря на читалище „ Възраждане “ поетесата Елена Диварова.
Срещата стартира с приветствената тирада на Генералния консул година Корхан Кюнгерю, последвана от изявлението му, въодушевено от персоналните му читателски усещания. Господин Кюнгерю, който по всяка възможност е добър ценител на турската литература концентрира вниманието на слушателите върху „ парадоксалното развлечение на романовия воин от летеното му на гърба на птицата Феникс, в това време търсейки, трудно дирейки самопознанието. “
Преводачът Азиз Таш съобщи в резюме биографията и ориста на Ахмед Хилми, по този начин и на „ многострадалната “ му книга. (За упоменатата многострадалност можете да прочетете повече в предговора на „ Дълбините на въображението “, издателство „ Парадокс “, София, 2021). Кратък, само че въодушевен и прочувствено кондензиран беше отчетът на доцент доктор Йорданка Бибина. Тя се спря на жанровите особености на творбата и прочете литературно-критическите си бележки, които като всяка добра литература бяха познавателни, аргументативни и увлекателни.
Ето част от думите й: „ Нашият необикновен създател освен е предвестител на жанра на фантастиката или фентъзито, само че съумява да украси мъдростта на философията с духа на приказките от “1001 нощ “, да завладее въображението ни със света на чудното и чудесата, една неповторима „ Мирабилия “, да я облече в иносказание, да ни въвлече нас, неговите читатели след повече от столетие – единствено по себе си знамение, като имаме поради актуалната динамичност, от която от време на време ни се вие свят, а от време на време се задъхваме безпомощно в устрема си да догоним времето. “
Проф. доктор Евдокия Борисова от ШУ „ Епископ Константни Преславски “ се включи онлайн с малко ревю за мястото и ролята на Ахмед Хилми Филибелията в литературния подтекст на модерния 20 век:
„ Романът на Ахмед Хилми Филибели в превод на Азис Таш е, въпреки и закъсняло с появяването си, забележитено събитие в българския книжовен подтекст. Самият създател с прозвището Филибелията – Ахмед Хилми, свързва своята биография с България, той е роден в Пловдив и емигрира още като дете със фамилията си в бурните години на Руско-турската освободителна война. Авторът е част от младотурското придвижване, т.е., той е измежду основателите на модерната турска страна. И, въпреки че не е професионален публицист (все още сме в края на 19 век / междувековието и това разбиране, физиономично за епохата на позитивизма, е валидно), той основава един незабравим текст, който нестабилно ще определим като „ разказ “ – „ Дълбините на въображението “. Ако тази творба беше преведена незабавно на български, още в първата четвърт на 20 век, с шеметните темпове, с които в българското пространство навлизат „ Тъй рече Заратурстра “ на Ницше и „ Залезът на запада “ на Шпенглер, щяхме да я възприемаме като съвременен разказ, част от стилистиката и поетиката на декоративизма и сецесиона. Но, по тази причина пък, тя носи толкоз доста и разнопосочни послания, формалната и стилистичната й идея (по-скоро органична и интуитивна, в сравнение с литературно осъзната) е толкоз богата, странна, разнобойна (в положителния смисъл на думата), че безапелационни констатации като „ това е класически/ съвременен разказ “, „ това е реторическо/ философско съчинение “, „ това е алманах с притчи “, „ това е имитация на Платоновите диалози/ на Ницшевите афоризми и парадокси “ и така нататък, и така нататък са прекомерно несигурни. Да, „ Дълбините на въображението “ е всичко това, само че не в чист тип. (…) “
„ Човек не желае кафе, нито кафене; Човек за мухаббет е жаден, единствено мотивът е кафе. “ (турска поговорка).
Проявата в библиотека „ Ахмед Хилми Филибелията “ се състоя на 7 декември или единствено два дни след 5 декември – Световния ден на турското кафе. Това бе и мотивът Генералното консулство на Турция в Пловдив в лицето на господин Корхан Кюнгерю и госпожа Синем Кюнгерю да почерпят присъстващите с ароматно турско кафе и розов локум. Предвид значимото място и значимостта на напитката в турската битова и културна традиция, тя се приема за част от международното нематериално културно завещание и през 2013 година ЮНЕСКО афишира 5 декември за Международен ден на турското кафе.
Турското кафе е основен знак за мухабет, обич, сладка приказка, почерпка и първа стъпка при запознаване на родителите на младоженците, неизменима почерпка при искане на ръката на девойките, метод и мотив за сдобряване при специфични случаи, със специален наложителен обред на подготвяне и поднасяне. Известна е турската сентенция: Изпитото в приятна компания кафе се помни за хатър, с респект 40 години.
Почетният ръководител на Българско-турския книжовен клуб госпожа Синем Кюнгерю показа образно приготвянето на многовековната обичайната турска напитка в медно кафениче.
Присъстващите в залата пробваха аромата и усета й със сладки приказки и лаф мухаббет. Модераторът Елена Диварова закри срещата с думите:
„ Мисля, че дълго ще помним тази среща с философския разказ „ Дълбините на въображението “, съчетал мистичност, научни възгледи и даже малко комизъм. Среща със ориста на създателя, самичък нарекъл себе си Филибели. Среща с доста другари, с доста каймаклии кафета и доста нови другари.
Среща, осъществена благодарение на превода – този културен феномен, без който нямаше да има цивилизация. “
Накратко за романа „ Дълбините на въображението “ и неговия създател Ахмед Хилми Филибелията (1865-1914)
Ахмед Хилми, наименуван Филибелията , се ражда през 1865 година в Пловдив (тогава гр. Филибе), в фамилията на османския консул Сюлейман бей. Суфист, мъдрец, публицист и издател на богат набор от периодически издания, Филибелията е измежду най-видните мислители на късната Османска империя, положили основите на интелектуалния живот в модерна Турция. Творчеството му включва десетки исторически, метафизичен, богословски и политически творби, както и романи, стихотворения и пиеси. Всички те са основани в границите на шест години, сред Младотурската гражданска война от 1908 година (чиито хрумвания той подкрепя) и гибелта му през 1914 година, и съчетават модернистични възгледи и еднаквост, от една страна, със суфистка благочестивост и твърдото отменяне на материализма и позитивизма, от друга.
Философският роман „ Дълбините на въображението “ , който може да се преглежда и като алманах със суфийски разкази , е най-известното произведение на Ахмед Хилми. В него създателят изпраща своя лирически воин Раджи – млад мъж, отчаян от науката, философията, религията и от живота подобен, какъвто го познава – на вълшебно странствуване в търсене на тайната на личното му битие. С помощта на своя наставник, Айналъ Баба, Раджи съумява да промени усещанията си и да съзре рестриктивните мерки на елементарните човешки качества, а духовната му промяна е отразена в поредност от сънища нескрито, които го срещат с Буда Гаутама, Заратустра, Брахма, Авраам, Мойсей, Конфуций, Платон, Аристотел, Иисус и Мохамед.
„ Дълбините на въображението “ събира в едно очарованието на „ Сидхарта “ на Хесе, хумора на Вонегът и визионерската мъдрост на Кастанеда от поредицата за Дон Хуан и е уважаван и до през днешния ден от редица суфийски кръгове като основополагащ алманах с притчи.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ