Началото на Уимбълдън: Турнир с характер на облог и скептицизъм за бъдещето на тениса
Тази година означаваме 135-ото издание на Уимбълдън, като шампионатът се е трансформирал през времето в същинска институция. Всяка легенда обаче има своето не чак толкоз блестящо начало и най-известната тенис конкуренция не прави изключение в това отношение. Всичко стартира през 1868-а година, когато е учреден " Ол Инглънд Клъб ", само че тогава оборудването се е употребило само за игра на крикет. Постепенно тенисът набира известност в Обединеното кралство и клубът построява добре познатите ни кортове единствено седем години по-късно. През 1887-а пък е постановено мястото да стане пълновръстен дом на крикета и тениса, което образува настоящето му име - All England Lawn Tennis and Croquet Club.
Собствениците вземат решение да отбележат тази сериозна смяна, организирайки първия тенис шампионат в света. Играта обаче към момента не е позната в модерния си тип и единствено 22-ма мъже вземат решение да премерят сили в това ново за тях начинание. Всеки от тях пък би трябвало да заплати по 1 гвинея за своето присъединяване, а първенецът ще прибере парите на останалите, което по-скоро наподобява на залог сред другари, а не толкоз на професионална конкуренция.
В последна сметка до финала доближават Спенсър Гор и Уилям Маршал, като феновете на мача са не повече от 200 и са заплатили за билет сума, с която тогава не е можело да се изпие повече от едно кафе. Гор демонстрира надалеч по-голямо майсторство от своя конкурент и го побеждава с 3:0 сета за малко повече от 50 минути игра.
Първият първенец на Уимбълдън е почитан благородник, който е пълноправен съучастник в консултантска компания и е един от най-хубавите играчи на крикет в страната. Британецът е разпален състезател и не му лишава доста време да усъвършенства тънкостите на тениса, въпреки че съвсем не е докосвал ракета преди шампионата. Всъщност мнозина го смятат за изобретателя на волето, тъй като той пръв ползва способа сервис-воле и неговите съперници не са имали никаква концепция по какъв начин да противодействат.
Самият Спенсър надалеч не е запленен от спечелването на трофея и споделя мнението, че тенисът на трева е малко отегчителен спорт и не вижда никакъв късмет да измести към този момент откритите надпревари на Острова. Гор не вижда бъдеще в играта и предсказва скорошно нейно изгубване, след което още веднъж се завръща към крикета.
Все отново първенецът бива поканен да отбрани купата си през идващия сезон, а изискванията значително припомнят на протичащото се в актуалния бокс, защото Спенсър получава непосредствено място в конфликта за купата и чака своя кандидат. Най-достоен се оказва Франк Хадоу, който побеждава всички останали играчи в главната скица и застава в съдбоносен дуел против миналогодишния победител. Оказва се, че кандидатът също е усвоил практиката да нападна мрежата и дори е усъвършенствал тази техника, което му носи успеха в мача, и Гор в никакъв случай повече не стъпва на тенис корт в живота си.
Собствениците вземат решение да отбележат тази сериозна смяна, организирайки първия тенис шампионат в света. Играта обаче към момента не е позната в модерния си тип и единствено 22-ма мъже вземат решение да премерят сили в това ново за тях начинание. Всеки от тях пък би трябвало да заплати по 1 гвинея за своето присъединяване, а първенецът ще прибере парите на останалите, което по-скоро наподобява на залог сред другари, а не толкоз на професионална конкуренция.
В последна сметка до финала доближават Спенсър Гор и Уилям Маршал, като феновете на мача са не повече от 200 и са заплатили за билет сума, с която тогава не е можело да се изпие повече от едно кафе. Гор демонстрира надалеч по-голямо майсторство от своя конкурент и го побеждава с 3:0 сета за малко повече от 50 минути игра.
Първият първенец на Уимбълдън е почитан благородник, който е пълноправен съучастник в консултантска компания и е един от най-хубавите играчи на крикет в страната. Британецът е разпален състезател и не му лишава доста време да усъвършенства тънкостите на тениса, въпреки че съвсем не е докосвал ракета преди шампионата. Всъщност мнозина го смятат за изобретателя на волето, тъй като той пръв ползва способа сервис-воле и неговите съперници не са имали никаква концепция по какъв начин да противодействат.
Самият Спенсър надалеч не е запленен от спечелването на трофея и споделя мнението, че тенисът на трева е малко отегчителен спорт и не вижда никакъв късмет да измести към този момент откритите надпревари на Острова. Гор не вижда бъдеще в играта и предсказва скорошно нейно изгубване, след което още веднъж се завръща към крикета.
Все отново първенецът бива поканен да отбрани купата си през идващия сезон, а изискванията значително припомнят на протичащото се в актуалния бокс, защото Спенсър получава непосредствено място в конфликта за купата и чака своя кандидат. Най-достоен се оказва Франк Хадоу, който побеждава всички останали играчи в главната скица и застава в съдбоносен дуел против миналогодишния победител. Оказва се, че кандидатът също е усвоил практиката да нападна мрежата и дори е усъвършенствал тази техника, което му носи успеха в мача, и Гор в никакъв случай повече не стъпва на тенис корт в живота си.
Източник: tennis.bg
КОМЕНТАРИ