Тази година не просто не можем да изказваме благодарност на

Тази година не просто не можем да изричаме признателност на Русия, а би трябвало дружно с целия естествен свят да сме възмутени и дори ужасени от това, което тя прави в Украйна, кава пред Дъждовни води проф. Калин Янакиев*.

Протест пред съветското посолство в София против войната в Украйна

Вие призовахте, поради съветската инвазия в Украйна, към бойкотиране на нашия народен празник, доколкото той до момента повече или по-малко протича като честване не на България, а на Русия. Тази година открихте ли разлика?

Някаква срамежлива разлика като че ли открих. Поне не присъстваше, която неотдавна употребява оскърбителна дума към България и членовете на евроатлантическия алианс. Но имаше нещо извънредно неприятно – наподобява съществува една позорна човешка дарба, когато виждаш нещо с очите си, когато съвестта ти го освидетелства по решителен метод и самичък не можеш да отречеш, да се опиташ да го надвикаш. Такова надвикване на действителността и на самия себе си наблюдавахме в сцените, които се случиха на 3 март на връх Шипка. Това, което няма по какъв начин да бъде отречено е, че тази година ние не просто не можем да благодарим на Русия, а би трябвало дружно с целия естествен свят да сме смутени, възмутени и дори ужасени от това, което тя прави в Украйна.

3 март подобаваща дата ли е за народен празник ? Защо, да вземем за пример, не поражда въпросът: днешните генерации кое избавление би трябвало да слагат по-напред – от Османската империя или от комунизма?
Редакцията предлага
Изглежда българите, а и с други нации е по този начин, са привикнали да честват предишното, единствено когато стане задоволително далечно, с цел да се трансформира в легендарика. Забравяме, че единствено до преди 30 години ние в действителност бяхме в състояние на колония на Съветския съюз. Трезвото разсъждение ще ни убеди, че комунизъм в България не би могло да има, в случай че той не беше донесен на дулата на руските танкове. Но ние като че ли сме нация, която спи за близкото си минало, а когато се разсъни, се разсънва за далечното си минало. Затова честваме избавление от Османската империя, а прекосяваме като в къс предутринен сън през тези 45 години, в които бяхме колония. Не изживяваме рухването на комунизма като освобождение, а като нещо естествено свършило, за което освен това разногласията и спекулациите не престават – не беше ли по-добре тогава, не стана ли по-лошо после…

На празника поддръжници на националистическата партия „ Възраждане “, развели български и съветски флагове, крещяха на премиера „ Предател “ и „ Вън от НАТО “. Защо за националистите националните ни ползи съответстват с съветските, а не с евроатлантическите ?

Първо би трябвало да уточня, че за мен не е националистическа партия, което значително е по този начин и за другите сходни обединения. Характерното за тях е, че не са „ про “, а са „ анти “. Българският така наименуван шовинизъм в действителност е европофобия с всички ѝ митологии – джендър идеология, разруха, заличаване на националната еднаквост и така нататък Специално партия „ Възраждане “ обаче е искрено путинофилска политическа групировка. В това отношение тя не си наподобява с Вътрешна македонска революционна организация и дори с „ Атака “, които се стараеха въпреки всичко да се окичат с някакви националистични знаци. „ Възраждане “ е извънредно окуражено съветско прокси, качило се на вълната на антиваксърството, което пък няма нищо общо с национализма. И в този момент по време на към този момент си влезе в истинската роля, за която лично е основана. Тази партия, като се изключи че е опасност за националните ни ползи, е и огорчение за цивилизацията. Нейният водач постоянно си разрешава във ФБ апели за разкриване още веднъж на лагера в Белене. Заканва се, че в случай че партията му пристигна на власт, демократите ще би трябвало да се трудят за богатството на родината, намеквайки, че ще би трябвало да го вършат точно в трудови лагери.

На какво изобщо се дължи забележителната поддръжка у нас на путиновия режим, в това число и на нашествието му в Украйна? В каква съразмерност отговорност за това носят образованието, медиите , църквата …?

Образованието има доста огромна роля за насаждането на, като създателка на Сан Стефанска България, като духовна страна, като спасителка на света от нацизма. То следва романтическата историография, която поражда през 19 век, като разследване от одобряването на етническите национални страни в Европа и има необятно разпространяване на първо време в Германия, а по-късно на славянофилска почва и в Русия. За мен е необяснимо за какво историографията в България и до този миг е в плен на тази извънредно анахронична школа, която съумя да се запази и през половинвековния комунизъм с доста дребни добавки. И децата не престават да учат за Русия съгласно нейните легенди. Централните медии също с подготвеност се опират тези легенди, може би тъй като по този начин им е най-лесно.

Руската посланичка в София Елеонора Митрофанова си разреши да оскърби България и страните от евроатлантическата общественост

За мен е доста травматична ролята на църквата, само че тук би трябвало да направя спогодба, че русофилията е присъща на висшата ѝ подчиненост, на митрополитите, множеството от които са получили образованието си в Русия и до ден сегашен са изключителни русофили. Това е годно за по-голямата част от тях, въпреки и не за всички. Тази година, да вземем за пример, пловдивският митрополит произнесе учудващо за множеството хора слово за експанзията на Русия, дори загатна, че. Но висшият клир като цяло се придържа към една консервативна русофилия и поддържа това, което прави Русия, без значение дали има нещо общо с църквата. В момента той е по-скоро на страната на Путин, макар че неговата инвазия в Украйна е война на един православен народ против различен православен народ.

Казахте, че с нахлуването в Украйна Путин стартира война с цивилизацията и ще доближи докъдето тя му разреши. Това осъвременена версия на Третия Рим ли е, чиято цел е да трансформира Русия с поддръжката на Китай евентуално във водеща международна мощ, а демократичната народна власт да остане в историята?

Трудно ми е да направя такава прилика. Но фактически Русия, не от през днешния ден, гледа на света бинарно – тя и целият останал свят, който постоянно е срещу нея и желае да я унищожи, да попречва величието ѝ. Бинарността влезе и в политиката на, който желае да внуши, че демократичната народна власт е деградиращ фактор и той може да избави света от нея. Но в случай че до този миг това беше топос в основно риториката на консервативните му идеолози от вида на, към този момент е във всеоръжието на агресора. Митът, че „ Русия граничи с Бога “ – фразата, в миналото наивно произнесена от Райнер-Мария Рилке, безусловно е преобърната и в този момент Русия граничи с Ада. След, той се конфигурира като държащ ключа за бездните сатанини и съвсем го е пъхнал в ключалката. Ако има вяра в изречението, което постоянно повтаря – защо ни е светът, в случай че в него я няма Русия – разбирай великата Русия, ние се намираме в гангрена на съветската бинарност. Докъде ще стигне Русия сега е въпрос, на който никой не може да отговори. Но в случай че не срещне решаваща опозиция, тя би могла да отиде доста надалеч, а Украйна да е единствено първата цитадела по пътя ѝ.

Руската православна черква и съветската интелигенция имат ли в вероятност капацитет да спрат Путин ?

Със страдание би трябвало да кажа, че не. В последните десетилетия ролята на съветската интелигенция сензитивно отслабна. Днес ги няма огромните имена, с които съветската просвета беше известна в предходните десетилетия. Мнозина от тях, чийто глас беше проевропейски, или замлъкнаха, или влязоха в колаборация с путиновия режим.

Българският мъдрец проф. Калин Янакиев (отляво)

А що се отнася до. А даже мъчно бих могъл да я дефинира като истински православна черква. Нейният епископат безусловно е придворно жречество на режима. Тя самата е конструирана съвсем еднолично. Шеговито ще кажа, че това е папство в една настрана взета страна. Патриархът има право по волята си да размества, смъква и качва митрополити и епископи, което е немислимо в другите църкви. Освен това РПЦ организира своя, въпреки и в друг мащаб, нападателна политика, съпоставима с тази на държавно ниво. Само преди два месеца тя, с цел да отмъсти на Александрийската патриаршия, която призна независимостта на Украинската православна черква, извърши нещо невиждано в историята на Православието въобще: разгласи, че основава своя екзархия в Африка, която е канонична територия на Александрийската патриаршия. Все едно на следващия ден тук да се появи паралелна на БПЦ конструкция, отпред на която да стои съветски екзарх и той да е различен църковен предстоятел на българския патриарх Неофит. Според каноните на Православната черква сходна инвазия предстои на най-строга глоба. Древните патриаршии – Константинополската, Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската – се готвят за събор, на който да реагират на тази съветска инвазия. Как да противодейства РПЦ на путиновата експанзия, откакто върви в крайник с нея?

Ядрената опасност мотив ли е за намаляване на тона по отношение на Кремъл?

Ядрената опасност е необикновен риск за света, на който не може да се отговори, тъй като това ще взриви света. Но аз въпреки всичко се надявам, че Путин няма да успее да съкруши Украйна, а и да я съкруши, няма да може да продължи нататък, защото личната му страна ще изпадне в невероятна бедност. Съзнавам какъв брой безчовечно и цинично е да се каже това по отношение на Украйна, само че когато някой е пъхнал ключа в ключалката на пъкъла, нещата стават непредсказуеми и неконтролируеми.

* Проф. дфн Калин Янакиев е учител във Философския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски ”, член на Международното общество за проучвания на средновековната философия (S.I.E.P.M.), създател е на доста книги, измежду които и „ Политико-исторически полемики. Европа, Русия, България, Съвременността “