Тази година НАТО очаква България да вложи в отбрана 1,855

Тази година НАТО чака България да вложи в защита 1,855 милиарда $, сочат данни на алианса, показани през днешния ден.

Това е покачване с към 400 милиона $ (15,7 на сто) по отношение на предходната година и се равнява на 1,84 на 100 от Брутният вътрешен продукт.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг дефинира през днешния ден Русия и тероризма като двете съществени закани за сигурността. Той означи, че тази година се чака съдружниците да вложат в защита повече, в сравнение с са заделяли в последните десетилетия, оповестява кореспондентът на Българска телеграфна агенция в Брюксел Николай Желязков.

Данните демонстрират, че за последните девет години, откогато бе признато решението отбранителните разноски на съдружниците да бъдат 2% от Брутният вътрешен продукт, нашата страна е изпълнила задачата през 2019 година с постигането на 3,13 на 100 от Брутният вътрешен продукт.

Според данните в действителни цифри нашата страна усилва отбранителните разноски на глава от популацията от 89 $ през 2014 година до 167 $ за тази година.

НАТО показа тези данни в навечерието на свиканата идната седмица във Вилнюс среща на върха на алианса. Очаква се едно от признатите решения да бъде за повишение на условията за отбранителните разноски до най-малко 2% годишно.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг дефинира през днешния ден Русия и тероризма като двете съществени закани за сигурността. Той означи, че тази година се чака съдружниците да вложат в защита повече, в сравнение с са заделяли в последните десетилетия.

По мотив идната среща на върха на НАТО във Вилнюс идната седмица той уточни, че се планува да бъде утвърдено решение годишните разноски за защита на всеки от съдружниците да бъдат равни на най-малко два % от Брутният вътрешен продукт. Срещата ще изпрати ясното обръщение, че алиансът остава обединен и съветското нахлуване против Украйна ще бъде безплодно, съобщи Столтенберг. На срещата ще очертаем виждане за бъдещето на Украйна, добави той.

Столтенберг не навлезе в детайлности, само че в отговор на въпрос има ли прогрес в диалозите сред страните по какъв начин да наподобява новият ангажимент, той отговори утвърдително.

От коментара му се схваща, че задължението може да е в действие от 2024 година, когато задължението, обсъждан в последните месеци, евентуално ще бъде изпълнен от още повече страни в аланса (в момента отговарящите на това условие са малко над една трета от всички членки).

От срещата на върха през лятото на 2014 година - след анексирането на Крим от Русия и събитията в Източна Украйна - отбранителният съюз приема този индикатор като цел. Тогава консенсусът бе всички към този момент достигнали тази цел да не падат под нея, а тези, които не я доближават, да работят, с цел да не понижават разноските си за защита и за десетилетие (до 2023 г.) да я реализиран.

През май 2023 година Столтенберг даде изявление за " Шпигел ", в което назова 2% от Брутният вътрешен продукт не целеви индикатор, а " безспорен най-малко ". Към момента, съгласно НАТО, България е под този индикатор: от 1.31% през 2014 година до 1.84 през 2023-а (прогнозни разходи).

Според НАТО въпросните 2% не са гаранция, че парите ще се харчат по най-ефективния и сполучлив метод, само че остават значим знак за политическия ангажимент към защитата на блока. В първичната ис форма задължението се появи през 2006 година поради несъответствието сред разноските на Съединени американски щати за защита, които бяха над половината от тези в НАТО, и останалите членки.

" Само три страни съдружници са изхарчили тогава 2% от Брутният вътрешен продукт за защита. Тази година 11 съдружници доближават или надвишават задачата и чакаме броят да се увеличи съществено следващата година ", сподели Столтенберг.

Държавите, които има поради, съгласно последните оценки на НАТО, оповестени през днешния ден, са Полша, Съединени американски щати, Гърция, Естония, Литва, Финландия, Румъния, Унгария, Латвия, Англия и Словакия. " Европейските съдружници и Канада ще са вложили над 450 милиарда $, откогато обещахме вложения в защитата през 2014 година " Голми страни като Германия, Италия, Испания и Турция не покриват този аршин.

" През 2023 година ще има повишение с 8.3% за европейските съдружници и Канада - най-голямото от десетилетие, девета поредна година на повишение на разноските за защита ", сподели още Столтенберг.

На срещата ще са още водачите на Австралия, Нова Зеландия, Япония и Южна Корея, " тъй като сигурността ни не е районна, а световна ". С тях НАТО работи тясно по въпроси като киберсигурност, военноморска сигурност и нови технологии.

Столтенберг посочи, че украинският президент Володимир Зеленски ще взе участие в срещата за основаването на Съвет НАТО-Украйна. По неговите думи с това Киев ще получи правото на равнопоставени диалози със съдружниците и опцията да привиква незабавни съвещания.

Предвижда се държавните глави и държавните ръководители на страните от алианса да одобрят многогодишна стратегия за поддръжка за постигането на цялостна бойна съгласуемост с украинските сили, както и да бъде доказано, че Украйна ще се причисли към НАТО. Столтенберг изрази вяра, че срещата във Вилнюс сред премиера на Швеция Улф Кристершон и президента на Турция Реджеп Ердоган в навечерието на общото съвещание на съдружниците ще открие пътя за приемането на скандинавската страна в алианса допустимо най-скоро.

Генералният секретар означи, че от началото на съветското навлизане в Украйна страните от пакта са дали на Киев помощ за половин милиард евро. Той посочи, че към този момент данните не демонстрират забележимото разполагане на взривни устройства в Запорожката АЕЦ, само че прикани съветските сили да се изтеглят оттова и да обезпечат цялостен достъп на интернационалните наблюдаващи.

Предвижда се на срещата да бъдат утвърдени три районни проекта за защита, един от които визира зоните на Черно и Средиземно море. Плановете включват слагането на 300 хиляди бойци на НАТО в нараснала подготвеност. Очаква се да бъдат признати решения за увеличение на производството на муниции.

Руската война в Украйна продължава, за 500 дни Москва донесе гибел и опустошение в сърцето на Европа, в опит да заличи Украйна и да раздели НАТО, съобщи Столтенберг. Изправени сме пред жестока война, всеки ден има жертви. Най-добрият метод да се приключи тази война е съветският президент Владимир Путин и Русия да спрат нападенията над непозната страна. Най-важното е Русия да не завоюва тази война, а Украйна да надделее, по тази причина е нужна военна поддръжка за украинските войски и за постигането на обективен мир, заключи Столтенберг.