5 Неделя на Великия пост – Преп. Мария Египетска. Преп. Тит Чудотворец
Тази година на 2 април се пада петата неделя на Великия пост, която Църквата е посветила на преподобна Мария Египетска и ни напомня образеца на нейното житие. Св. Мария Египетска била развратница от Александрия, известна с порочния си живот. Един ден поискала и тя да отиде и да се поклони на Животворящия Кръст Господен в Йерусалим. Въпреки своята прегрешение, макар, че животът й нямал нищо общо с онази Божествена непорочност и обич, на която желала да се поклони, тя смело пристъпила към вратите на храма дружно с другите поклонници, само че някаква невидима мощ не й разрешавала да прекрачи прага. Това я стреснало и тя осъзнала нищетата на блудния си живот.
Прекарала остатъка от живота си в пустинята, като се отдала на ограничения, молитва и духовни подвизи в битка с греховните намерения и изкушенията от загатна за предходния си разточителен живот. Достигнала до святост. Имала подарък на божество, подарък да върви по водата, да се издига при молитва във въздуха...
Житието на св. Мария Египетска ни учи, че Бог не отхвърля каещия се, колкото и неверен да е той, колкото и безчинен да е бил животът му. Показва ни, че индивидът има силите да се изкачи от дълбините на прегрешението до висотата на покаянието и светостта. Светата Четиридесетница е най-благоприятното време за смирение, по тази причина и Църквата премъдро ни напомня за великата Божия угодница св. Мария Египетска, с изключение на в деня на нейната блажена кончина - 1 април, и в петата Неделя на Великия пост.
Един от въпросите, който би трябвало да си сложим тази неделя е: какво е блудството?
Блудството не е единствено плътският грях, посредством който оскверняваме личното си тяло, основано да бъде храм на Светия Дух, и опозоряване личността на другия. Блудството е илюзия. Отдалечаване от вкъщи на Отца ни, отклонение от високото предопределение, несъмнено за индивида от Твореца. Блудството е прахосване на любовта, некадърност да обичаш Единия Бог и един човек с цялата си душа, сърце, разум и тяло - с цялото си създание.
Блудството в необятния му смисъл, който се разкрива в Свещеното Писание, е отдалечаване от Бога, идолопоклонническа обвързаност към забележимото, осезаемото. Блудството е вместо да отдадеш сърцето си на единственото почтено за обич - Бога и божественото начало в индивида, да разпиляваш любовта си във всички направления, към идолите на своите стремежи, пориви, прищевки, увлечения. Блудството е да разпиляваш дадените ти от Бога дни и сили в суетни занимания и грижи.
Ние всички сме инфектирани от тази пристрастеност. Сърцето ни не е единно - то е разкъсвано от спорни усеща и желания; мозъкът ни не е концентриран - в него се борят разнообразни хрумвания, паники и грижи, а волята ни е неустойчива, неуверена.
Животът ни е безчинен като живота на александрийската развратница. Както нея от време на време желаеме да се поклоним на Живия Бог, да се докоснем до животворното Му наличие, само че някаква невидима мощ все ни пречи да го създадем. Искаме да се помолим, а не можем, желаеме да обичаме, а не можем, желаеме да съсредоточим мислите си върху едното потребно, а те се разбягват, желаеме да стартираме нов живот, само че не ни доближава воля.
За жал тази раздалеченост от Бога не ни стряска. Не и по този начин, както е ужасила св. Мария Египетска и я е предиздвикала да преобрази живота си, да прекара дните си в смирение.
Прекарала остатъка от живота си в пустинята, като се отдала на ограничения, молитва и духовни подвизи в битка с греховните намерения и изкушенията от загатна за предходния си разточителен живот. Достигнала до святост. Имала подарък на божество, подарък да върви по водата, да се издига при молитва във въздуха...
Житието на св. Мария Египетска ни учи, че Бог не отхвърля каещия се, колкото и неверен да е той, колкото и безчинен да е бил животът му. Показва ни, че индивидът има силите да се изкачи от дълбините на прегрешението до висотата на покаянието и светостта. Светата Четиридесетница е най-благоприятното време за смирение, по тази причина и Църквата премъдро ни напомня за великата Божия угодница св. Мария Египетска, с изключение на в деня на нейната блажена кончина - 1 април, и в петата Неделя на Великия пост.
Един от въпросите, който би трябвало да си сложим тази неделя е: какво е блудството?
Блудството не е единствено плътският грях, посредством който оскверняваме личното си тяло, основано да бъде храм на Светия Дух, и опозоряване личността на другия. Блудството е илюзия. Отдалечаване от вкъщи на Отца ни, отклонение от високото предопределение, несъмнено за индивида от Твореца. Блудството е прахосване на любовта, некадърност да обичаш Единия Бог и един човек с цялата си душа, сърце, разум и тяло - с цялото си създание.
Блудството в необятния му смисъл, който се разкрива в Свещеното Писание, е отдалечаване от Бога, идолопоклонническа обвързаност към забележимото, осезаемото. Блудството е вместо да отдадеш сърцето си на единственото почтено за обич - Бога и божественото начало в индивида, да разпиляваш любовта си във всички направления, към идолите на своите стремежи, пориви, прищевки, увлечения. Блудството е да разпиляваш дадените ти от Бога дни и сили в суетни занимания и грижи.
Ние всички сме инфектирани от тази пристрастеност. Сърцето ни не е единно - то е разкъсвано от спорни усеща и желания; мозъкът ни не е концентриран - в него се борят разнообразни хрумвания, паники и грижи, а волята ни е неустойчива, неуверена.
Животът ни е безчинен като живота на александрийската развратница. Както нея от време на време желаеме да се поклоним на Живия Бог, да се докоснем до животворното Му наличие, само че някаква невидима мощ все ни пречи да го създадем. Искаме да се помолим, а не можем, желаеме да обичаме, а не можем, желаеме да съсредоточим мислите си върху едното потребно, а те се разбягват, желаеме да стартираме нов живот, само че не ни доближава воля.
За жал тази раздалеченост от Бога не ни стряска. Не и по този начин, както е ужасила св. Мария Египетска и я е предиздвикала да преобрази живота си, да прекара дните си в смирение.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ