Кои са тайните деца на Китай
Тази година Китай може публично да постави завършек на най-големия обществен опит за ограничение на раждаемостта в историята на човечеството.
Политиката на " едно дете " стартира като серия от местни опити през 70-те години на предишния век, а по-късно е завършена и като национална инструкция. Стратегията, която има за цел да ограничи повишаването на популацията в Китай, трансформира милиони човешки ориси, написа profit.bg.
Според формалните данни на Китайската комунистическа партия, ограничаването за развъждане на повече от едно дете в семейство е предодвратила 400 милиона раждания.
Някои учени обаче са на мнение, че това число е мощно повишено, защото раждаемостта в страната, по този начин или другояче, е щяла да намелее по други аргументи и без държавна интервенция, в това число и поради повишаващия се витален стандарт, по-високото обучение и навлизането на повече дами в работната мощ.
Но макар опасността от налагането на големи санкции и възбраната за заемане на длъжности в държавните предприятия, някои китайски фамилии подценяват директивата. В страната няма публична статистика за броя на " незаконните " деца, само че евентуално той се мери в стотици хиляди, а може би даже и в милиони, написа изданието.
" Една държавна политика може да даде резултат, единствено в случай че се схваща и приема от болшинството от хората. В противоположен случай тя разчита единствено на принудата и насилието. Точно подобен беше и казусът с политиката за раждаемостта ", споделя 54-годишният някогашен преподавател Жанг Жиху, който е уволнен през 2012 година поради решението да стане татко за повторно.
Днес задачата пред китайските ръководещи е да се оправят с наследството на тази политика - застаряващо население и голям дисбаланс сред половете. В Китай дамите са с 30 милиона по-малко от мъжете.
През 2016 година " лимитът " на раждаемостта беше повишен от едно на две деца в семейство, а тази година се чака ограничаването да бъде отстранено изцяло, откакто упованията " бейби взрив " по този начин и не се случи.
Но даже на " политиката на едно дете " да бъде комплициран край, тя вечно е трансформирала живота на доста китайци.
28-годишната Си Сянмей е прекарала целия си живот, питайки се дали той е можел да бъде друг. Тя е родена в югозападната провинция Съчуан в семейство, което към този момент е имало едно дете.
Това се случва единствено няколко дни, откакто от Пекин е изпратена експлицитна инструкция до локалните управляващи, в която се показва, че оценката за тяхната работа ще зависи в най-голяма степен от използването на политиката по раждаемостта.
Бюрото по фамилно обмисляне слага ултиматум пред нейните родители - или да платят санкция в размер на 8500 юана (около 1600 щатски $, което се равнява на над 12 междинни месечни заплати по това време), или да се откажат от детето си.
В последна сметка, дребната Си е " дислоцирана " (според формалния бюрократичен " диалект " ) в фамилията на уединен татко, който платил 200 юана, или равностойността на две свине. В детството й тя става обект на непрекъснати насмешки от страна на хората в селото, които я наричали " откритото момиче ".
Си напуща учебно заведение на 14-годишна възраст и стартира да работи на разнообразни места из страната. През 2013 година тя взема решение да намери биологичните си родители, откакто гледа телевизионно предаване, което " събира " разграничени фамилии.
За нея е значимо да разбере дали е била изоставена или не. В последна сметка, Си схваща за тежкия избор, който родителите й са били принудени да създадат, само че в това време осъзнава, че годините няма по какъв начин да се върнат обратно.
" С майка ми сме като изцяло непознати, нямаме общи тематики за диалог. Животът ми щеше да е напълно друг, в случай че бях израснала със фамилията си, само че в този момент за тях съм просто един непознат човек ", споделя Си Сянмей, която към този момент има дете и живее в родния си град.
Решението на Гуо Чунпинг да отгледа второто си дете пък му коства цялата професионална кариера. Преди 7 години той е почитан държавен чиновник в провинция Янгси. От медиите обаче научава за трагичната орис на семейство, което е изгубило единственото си дете.
" Зададох си въпроса какво ще върша, в случай че нещо се случи с единствената ми щерка? ", спомня си Гуо. Така той решил да се изправи против държавните институции. Заплахите почнали още преди детето да се роди. От службата по раждаемостта непрекъснато притискали фамилията да прибегне до аборт.
Гуо обаче освен заплаща санкцията от 124 000 юана, само че губи и работата си като финансов инспектор. Всички негови молби за документално пояснение и отплата остават без отговор.
В момента преподава математика в едно от локалните учебни заведения и печели по 8800 щатски $ годишно - към 40% от предходния си приход. Съпругата му работи като фелдшер, а заплатата й е още по-ниска.
Дари Чен пък е представител на многочислената група деца, чиито родители са ги предадени за развъждане на родственици и съседи в опит да избегнат глобите на властта. 23-годишният студент е прекарал по-голямата част от детството си при сестрата на неговия дядо в южната провинция Гуандонг.
Като дребен даже не е знаел, че " чичото и лелята " от Шънджън, които постоянно са му идвали на посетители, в действителност са били родните му майка и татко.
Те му споделят истината, когато е на 6-годишна възраст и го взимат със себе си в града. Адаптацията за детето обаче е извънредно сложна.
" Чувствах се като гостенин. Не ми беше комфортно да споделям и непрекъснато се опасявах да не направя някоя пакост ", спомня си Чен.
Днес той е на път да приключи висшето си обучение като кино режисьор и към този момент даже е подготвен с първата си творба - 15-минутно писмено видео, което включва изявленията с родителите му и фамилията, което се е грижело за него като дребен.
Той даже е разгласил работата си в китайската обществена платформа Zhihu, където съществува и група, наречена " Тайното дете ". Дари Чен обаче е лимитирал достъпа до кино лентата, защото родителите му към момента са на държавна работа и се опасява, че могат да бъдат глобени.
" Нашите истории би трябвало да бъдат разказани. Няма друго потомство, преди или след нашето, на което ще се наложи да преживее нещо сходно. Аз нямам желание да подлагам на критика политиката или да упреквам държавното управление, а просто желая да удостоверявам един обществен феномен, който принадлежи на нашата ера. Тази група от хора не трябва да бъде подценявана ", споделя още той.
Политиката на " едно дете " стартира като серия от местни опити през 70-те години на предишния век, а по-късно е завършена и като национална инструкция. Стратегията, която има за цел да ограничи повишаването на популацията в Китай, трансформира милиони човешки ориси, написа profit.bg.
Според формалните данни на Китайската комунистическа партия, ограничаването за развъждане на повече от едно дете в семейство е предодвратила 400 милиона раждания.
Някои учени обаче са на мнение, че това число е мощно повишено, защото раждаемостта в страната, по този начин или другояче, е щяла да намелее по други аргументи и без държавна интервенция, в това число и поради повишаващия се витален стандарт, по-високото обучение и навлизането на повече дами в работната мощ.
Но макар опасността от налагането на големи санкции и възбраната за заемане на длъжности в държавните предприятия, някои китайски фамилии подценяват директивата. В страната няма публична статистика за броя на " незаконните " деца, само че евентуално той се мери в стотици хиляди, а може би даже и в милиони, написа изданието.
" Една държавна политика може да даде резултат, единствено в случай че се схваща и приема от болшинството от хората. В противоположен случай тя разчита единствено на принудата и насилието. Точно подобен беше и казусът с политиката за раждаемостта ", споделя 54-годишният някогашен преподавател Жанг Жиху, който е уволнен през 2012 година поради решението да стане татко за повторно.
Днес задачата пред китайските ръководещи е да се оправят с наследството на тази политика - застаряващо население и голям дисбаланс сред половете. В Китай дамите са с 30 милиона по-малко от мъжете.
През 2016 година " лимитът " на раждаемостта беше повишен от едно на две деца в семейство, а тази година се чака ограничаването да бъде отстранено изцяло, откакто упованията " бейби взрив " по този начин и не се случи.
Но даже на " политиката на едно дете " да бъде комплициран край, тя вечно е трансформирала живота на доста китайци.
28-годишната Си Сянмей е прекарала целия си живот, питайки се дали той е можел да бъде друг. Тя е родена в югозападната провинция Съчуан в семейство, което към този момент е имало едно дете.
Това се случва единствено няколко дни, откакто от Пекин е изпратена експлицитна инструкция до локалните управляващи, в която се показва, че оценката за тяхната работа ще зависи в най-голяма степен от използването на политиката по раждаемостта.
Бюрото по фамилно обмисляне слага ултиматум пред нейните родители - или да платят санкция в размер на 8500 юана (около 1600 щатски $, което се равнява на над 12 междинни месечни заплати по това време), или да се откажат от детето си.
В последна сметка, дребната Си е " дислоцирана " (според формалния бюрократичен " диалект " ) в фамилията на уединен татко, който платил 200 юана, или равностойността на две свине. В детството й тя става обект на непрекъснати насмешки от страна на хората в селото, които я наричали " откритото момиче ".
Си напуща учебно заведение на 14-годишна възраст и стартира да работи на разнообразни места из страната. През 2013 година тя взема решение да намери биологичните си родители, откакто гледа телевизионно предаване, което " събира " разграничени фамилии.
За нея е значимо да разбере дали е била изоставена или не. В последна сметка, Си схваща за тежкия избор, който родителите й са били принудени да създадат, само че в това време осъзнава, че годините няма по какъв начин да се върнат обратно.
" С майка ми сме като изцяло непознати, нямаме общи тематики за диалог. Животът ми щеше да е напълно друг, в случай че бях израснала със фамилията си, само че в този момент за тях съм просто един непознат човек ", споделя Си Сянмей, която към този момент има дете и живее в родния си град.
Решението на Гуо Чунпинг да отгледа второто си дете пък му коства цялата професионална кариера. Преди 7 години той е почитан държавен чиновник в провинция Янгси. От медиите обаче научава за трагичната орис на семейство, което е изгубило единственото си дете.
" Зададох си въпроса какво ще върша, в случай че нещо се случи с единствената ми щерка? ", спомня си Гуо. Така той решил да се изправи против държавните институции. Заплахите почнали още преди детето да се роди. От службата по раждаемостта непрекъснато притискали фамилията да прибегне до аборт.
Гуо обаче освен заплаща санкцията от 124 000 юана, само че губи и работата си като финансов инспектор. Всички негови молби за документално пояснение и отплата остават без отговор.
В момента преподава математика в едно от локалните учебни заведения и печели по 8800 щатски $ годишно - към 40% от предходния си приход. Съпругата му работи като фелдшер, а заплатата й е още по-ниска.
Дари Чен пък е представител на многочислената група деца, чиито родители са ги предадени за развъждане на родственици и съседи в опит да избегнат глобите на властта. 23-годишният студент е прекарал по-голямата част от детството си при сестрата на неговия дядо в южната провинция Гуандонг.
Като дребен даже не е знаел, че " чичото и лелята " от Шънджън, които постоянно са му идвали на посетители, в действителност са били родните му майка и татко.
Те му споделят истината, когато е на 6-годишна възраст и го взимат със себе си в града. Адаптацията за детето обаче е извънредно сложна.
" Чувствах се като гостенин. Не ми беше комфортно да споделям и непрекъснато се опасявах да не направя някоя пакост ", спомня си Чен.
Днес той е на път да приключи висшето си обучение като кино режисьор и към този момент даже е подготвен с първата си творба - 15-минутно писмено видео, което включва изявленията с родителите му и фамилията, което се е грижело за него като дребен.
Той даже е разгласил работата си в китайската обществена платформа Zhihu, където съществува и група, наречена " Тайното дете ". Дари Чен обаче е лимитирал достъпа до кино лентата, защото родителите му към момента са на държавна работа и се опасява, че могат да бъдат глобени.
" Нашите истории би трябвало да бъдат разказани. Няма друго потомство, преди или след нашето, на което ще се наложи да преживее нещо сходно. Аз нямам желание да подлагам на критика политиката или да упреквам държавното управление, а просто желая да удостоверявам един обществен феномен, който принадлежи на нашата ера. Тази група от хора не трябва да бъде подценявана ", споделя още той.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ