Oт траура до надеждата: Израел отбелязва 76-та годишнина на своята независимост
" Тази година Израел отбелязва 76-та годишнина на своята самостоятелност, само че в случай че във всеки различен случай всекидневно това би било празничен мотив, в този момент е печално събитие, помрачено от огромна болежка, пише посланикът на еврейската страна в България Йоси Леви Сфари в материал, оповестен от " Фокус " без съкращения и редакторска интервенция.
Тази година, наред с признателността ни за възобновената самостоятелност на родината ни, сме надълбоко съкрушени като нация и скърбим за загубата на над 1200 нови жертви на терора, които бяха покосени ненадейно на 7 октомври. Как можем да честваме свободата на нашата нация, когато 132 от нашите братя и сестри към момента са в плен? Как да се радваме на независимостта си, когато наши другари и родственици към момента не са се завърнали от бойното поле?
Близостта на Възпоменателния ден (Йом аЗикарон) и Деня на независимостта, две значими дати в израелския календар, с тенденциозен къс период сред тях, постоянно е предизвиквала спор – по какъв начин можем да преминем толкоз бързо от дълбока горест към тържество? Тези два дни, доста разнообразни по своето естество, се сливат в едно от кръвта на нашите бойци и на жертвите на терора, пожертвали живота си за нашата нация.
За страдание, тази година, когато на фона на възпоменателните сирени цялата страна замръзва в безмълвна респект, ще се съсредоточим върху настоящите събития. Атаките от Иран и неговите съдружници Хамас, Хизбула и хутите още веднъж сплотиха нашата нация – един народ, обединен от резистентност пред лицето на ужасяваща терористична офанзива.
Тази година почитта ни към Йом аЗикарон е помрачена от нова тъга и признателността за свободата ни в личната ни страна е по-дълбока от всеки път.
Но посред болката имаме доста мотиви за горделивост. Като нация показахме мощна взаимност, храброст и единодушие на всички жители на Израел, без значение от вяра, политически възгледи или обществени разлики.
Докато ужасяващата офанзива на Хамас се разгръщаше в Южен Израел, съпроводена от стотици ракетни баражи, изстреляни безсистемно против цели в цялата страна, цивилните непоколебимо се хвърляха в пламъците, вместо да бягат от тях, с цел да спасят живота на допустимо най-вече хора. Много от тези герои изгубиха живота си в опита си да спасят други. В ранните часове на 7 октомври, когато стана ясно, че това не е просто следващата офанзива, млади израелци в чужбина се редяха на опашки на летищата, с цел да се върнат в Израел и да вземат участие в защитата на страната си.
В продължение на 2000 години евреите почитаха Йерусалим и Ерец Израел във всичките си молебствия, по време на празници и печал – до момента в който не успяхме да възстановим еврейската страна в нашата татковина. В момента, когато грозните прояви на антисемитизъм доближават рекордни равнища в международен мащаб, имаме все по-силно чувство за единството ни като народ и за споделената орис в единствената еврейска страна. Нашата млада страна има цяла и колоритна история. Само за десетилетия от основаването си ние осигурихме безвредно леговище за еврейския народ в земята на предците им, създадохме динамично и многообразно общество от жители с разнообразни вероизповедания и генезис, превърнахме античната земя в земя на нововъведения и креативност, превърнахме съседите си от врагове в съдружници и доказахме, че сме тук, с цел да останем. Имаше провокации и спорове, както и доста триумфи. Въпреки всичко това ние упорствахме и поддържахме вярата си както в нашата нация, по този начин и в нашия народ, уверени в знанието, че нашето бъдеще е в личните ни ръце и ние го построяваме дружно.
Тази година, когато Йом аЗикарон минава в Ден на независимостта, наши братя и сестри към момента са държани в плен. Въпреки че тази година празненствата ни надалеч не са радостни и сърцата ни към момента са покрусени, ние се уповаваме на мощни израелци като Рейчъл Голдбърг-Полин – посочена от списание " Тайм " измежду най-влиятелните хора в света, майка на Хърш Голдбърг-Полин, който към момента е в плен в Газа, - която продължава да популяризира по целия свят мантрата си, че " вярата е наложителна ".
Тази велика страна е построена върху доста полезности и правила, само че полезността, която изпъква на напред във времето, без значение от компликациите, е нашата групова вяра като нация, че един ден ще можем да живеем в мир със съседите си.
Дотогава и изключително в този момент " вярата е наложителна " и ние в никакъв случай няма да се откажем от нея.
Тази година, наред с признателността ни за възобновената самостоятелност на родината ни, сме надълбоко съкрушени като нация и скърбим за загубата на над 1200 нови жертви на терора, които бяха покосени ненадейно на 7 октомври. Как можем да честваме свободата на нашата нация, когато 132 от нашите братя и сестри към момента са в плен? Как да се радваме на независимостта си, когато наши другари и родственици към момента не са се завърнали от бойното поле?
Близостта на Възпоменателния ден (Йом аЗикарон) и Деня на независимостта, две значими дати в израелския календар, с тенденциозен къс период сред тях, постоянно е предизвиквала спор – по какъв начин можем да преминем толкоз бързо от дълбока горест към тържество? Тези два дни, доста разнообразни по своето естество, се сливат в едно от кръвта на нашите бойци и на жертвите на терора, пожертвали живота си за нашата нация.
За страдание, тази година, когато на фона на възпоменателните сирени цялата страна замръзва в безмълвна респект, ще се съсредоточим върху настоящите събития. Атаките от Иран и неговите съдружници Хамас, Хизбула и хутите още веднъж сплотиха нашата нация – един народ, обединен от резистентност пред лицето на ужасяваща терористична офанзива.
Тази година почитта ни към Йом аЗикарон е помрачена от нова тъга и признателността за свободата ни в личната ни страна е по-дълбока от всеки път.
Но посред болката имаме доста мотиви за горделивост. Като нация показахме мощна взаимност, храброст и единодушие на всички жители на Израел, без значение от вяра, политически възгледи или обществени разлики.
Докато ужасяващата офанзива на Хамас се разгръщаше в Южен Израел, съпроводена от стотици ракетни баражи, изстреляни безсистемно против цели в цялата страна, цивилните непоколебимо се хвърляха в пламъците, вместо да бягат от тях, с цел да спасят живота на допустимо най-вече хора. Много от тези герои изгубиха живота си в опита си да спасят други. В ранните часове на 7 октомври, когато стана ясно, че това не е просто следващата офанзива, млади израелци в чужбина се редяха на опашки на летищата, с цел да се върнат в Израел и да вземат участие в защитата на страната си.
В продължение на 2000 години евреите почитаха Йерусалим и Ерец Израел във всичките си молебствия, по време на празници и печал – до момента в който не успяхме да възстановим еврейската страна в нашата татковина. В момента, когато грозните прояви на антисемитизъм доближават рекордни равнища в международен мащаб, имаме все по-силно чувство за единството ни като народ и за споделената орис в единствената еврейска страна. Нашата млада страна има цяла и колоритна история. Само за десетилетия от основаването си ние осигурихме безвредно леговище за еврейския народ в земята на предците им, създадохме динамично и многообразно общество от жители с разнообразни вероизповедания и генезис, превърнахме античната земя в земя на нововъведения и креативност, превърнахме съседите си от врагове в съдружници и доказахме, че сме тук, с цел да останем. Имаше провокации и спорове, както и доста триумфи. Въпреки всичко това ние упорствахме и поддържахме вярата си както в нашата нация, по този начин и в нашия народ, уверени в знанието, че нашето бъдеще е в личните ни ръце и ние го построяваме дружно.
Тази година, когато Йом аЗикарон минава в Ден на независимостта, наши братя и сестри към момента са държани в плен. Въпреки че тази година празненствата ни надалеч не са радостни и сърцата ни към момента са покрусени, ние се уповаваме на мощни израелци като Рейчъл Голдбърг-Полин – посочена от списание " Тайм " измежду най-влиятелните хора в света, майка на Хърш Голдбърг-Полин, който към момента е в плен в Газа, - която продължава да популяризира по целия свят мантрата си, че " вярата е наложителна ".
Тази велика страна е построена върху доста полезности и правила, само че полезността, която изпъква на напред във времето, без значение от компликациите, е нашата групова вяра като нация, че един ден ще можем да живеем в мир със съседите си.
Дотогава и изключително в този момент " вярата е наложителна " и ние в никакъв случай няма да се откажем от нея.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ