Какво се прави на Черешова задушница
Тази година Черешовата задушница се пада на 11 юни. Тя е втората в годината и се пада тъкмо преди Петровите пости.
Наречена е черешова, тъй като по това време на годината зреят черешите. Това е ден в памет на всички умряли православни християни и е именуван още Спасовска задушница. Свързан е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на независимост след Велики четвъртък.
Православната черква прави особено свещенодействие в памет на умрелите християни.
На този ден, посредством богослужението в църквата, измолваме амнистия от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, тъй като телесната гибел не прекъсва единството сред вярващите. В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и каузи на щедрост.
" Милост за предоставяне да имаш към всеки живеещ, само че и умрелия не лишавай от благосклонност " - четем в Библията.
Благотворителен темперамент имат и общите трапези, които вярващите вършат на Черешова задушница.
На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да подсети за грижата за мъртвите. Богослужебното предписание е по-особено, с усърдни молебствия за умрелите.
Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида. Помен може да се направи също в черква или вкъщи.
Приготвят се жито, самун, алено вино, плодове и други храни, които се раздават.
Близките на умрелите посещават гроба им, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и по-късно раздават на присъстващите жито, череши и храна за " Бог да елементарни мъртвите души ".
***
Подавката е неизменима част от всяка една задушница. Един от наложителните детайли е житото. Добре е сами да го приготвите. Това се отнася и за питката, която също би трябвало да включите към подавката. Освен питка и жито, се подават череши и други сладки и соленки. Някои хора подават и нещата, които покойникът е обичал да похапва преживе.
Наречена е черешова, тъй като по това време на годината зреят черешите. Това е ден в памет на всички умряли православни християни и е именуван още Спасовска задушница. Свързан е с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на независимост след Велики четвъртък.
Православната черква прави особено свещенодействие в памет на умрелите християни.
На този ден, посредством богослужението в църквата, измолваме амнистия от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, тъй като телесната гибел не прекъсва единството сред вярващите. В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и каузи на щедрост.
" Милост за предоставяне да имаш към всеки живеещ, само че и умрелия не лишавай от благосклонност " - четем в Библията.
Благотворителен темперамент имат и общите трапези, които вярващите вършат на Черешова задушница.
На задушница камбаната бие траурно - с отмерен удар, да подсети за грижата за мъртвите. Богослужебното предписание е по-особено, с усърдни молебствия за умрелите.
Службата е заупокойна, след която, както и на вечерта на предния ден, се прави обща панихида. Помен може да се направи също в черква или вкъщи.
Приготвят се жито, самун, алено вино, плодове и други храни, които се раздават.
Близките на умрелите посещават гроба им, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и по-късно раздават на присъстващите жито, череши и храна за " Бог да елементарни мъртвите души ".
***
Подавката е неизменима част от всяка една задушница. Един от наложителните детайли е житото. Добре е сами да го приготвите. Това се отнася и за питката, която също би трябвало да включите към подавката. Освен питка и жито, се подават череши и други сладки и соленки. Някои хора подават и нещата, които покойникът е обичал да похапва преживе.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ