Тайните на „Нотър Дам“
Тайните на „ Нотър Дам “
Загадъчен конник. С деформиран череп още в ранно детство, разрязан след гибелта. Открит в оловен ковчег преди 5 години. Под една от камбанариите на парижката катедрала Нотър Дам ”.
Мистерията към незнайните остатъци беше разкрита едвам в този момент,
когато изследванията демонстрираха, че това е бил гробът на френския стихотворец от епохата на Ренесанса Жоашен дю Беле.
Досега се смяташе, че мястото му за безконечен живот
е една от най-големите секрети, които “Света Богородица ” пази някъде на територията си.
Знаеше се, че Дю Беле е погребан в катедралата,
само че без да е известно точното местонахождение. И не се очакваше в миналото да бъде намерено. Тази огромна археологическа находка беше обявена дружно с новината, че “Нотър Дам ” най-сетне ще бъде публично отворена на 7 декември,
след 5-годишна реституция поради огромния пожар, който я опустоши през април 2019 година
Но огромната изненада излезе под нефа на катедралата. При разчистването на отломките след пожара там бяха открити 200 ковчега, като два от тях бяха запечатани с олово, с цел да се избегне влагата.
Гробниците бяха като част от укритие от скулптури, статуи и фрагменти
от истинския заслон на катедралата от XIII век, заровен под пода в сърцето на църквата. Докато множеството от съкровищата бяха открити едвам на 20 см дълбочина, оловните ковчези бяха заровени на метър в земята. Първият беше разпознат по епитафията. В него са останките на свещеник Антоан дьо ла Порт, умрял през 1710 година.
Костите, косата и брадата на могъщия чиновник на църквата са добре непокътнати.
Вторият обаче беше разказан като мистериозен благороден конник, което
наложи удължаването на разкопките няколко пъти
макар спешността на реставрационните работи. Фактът, че и двамата са заровени в оловни саркофази, демонстрира процедура, непокътната за елита. Въпреки това двата ковчега са изцяло разнообразни един от различен, а това накара учените да считат, че мъжете са живели в разнообразни времена. И се оказаха прави. Първоначално останките на Жоашен дю Беле бяха датирани от XIV век и демонстрират, че той не е чиновник на църквата, а конник от аристократично семейство, чийто череп е бил изкуствено деформиран в детството и разрязан след гибелта. Починал млад, на малко над 30 година Вътре в ковчега те разкрили остатъци от листа и цветя, евентуално от корона или венец. Освен това се счита, че е бил балсамиран, което е много рядко събитие за Средновековието.
Първите по-сериозни изследвания на Френския народен институт за превантивни археологически проучвания демонстрираха, че той е имал дисторция и на тазобедрената кост, която потвърждава, че постоянно е яздил кон, а разрязаният череп и счупената гръдна кост свидетелстват за осъществена аутопсия, преди да бъде балсамиран. Преди всичко обаче костите му носят следите на извънредно рядка патология – шийна костна туберкулоза, довела до продължителен менингит. Заболяването е унищожило множеството му зъби досега на гибелта му. А
деформацията на черепа му
е била породена от носенето на шапка или лента за глава като бебе.
Историческите летописи демонстрират, че Жоашен дю Беле е роден в Анжу в долината на Лоара в Западна Франция през 1522 година, като по-късно се мести в Париж, а по-късно и в Рим, където композира значимите си произведения по време на Френския подем.
Бил изявен ездач. Семейството му принадлежало към кралския двор
и било в близкия кръг на папата. През 1549 година той написва манифеста La Defense et illustration de la langue francaise – пламенна отбрана на френския език и литература, която по “качество и експресивност ” не отстъпва на тези в Древна Гърция и Древен Египет.
След това дружно със своя съидейник Пиер дьо Ронсар основава
“Плеядата ” – литературно придвижване, което има за цел да издигне френския език и да го обогати. За да реализират това, поетите вземат решение да последват стъпките на Франческо Петрарка и Данте, които се застъпват за италианския език. Дю Беле е създател и на първия алманах с оди, както и на първите любовни сонети на френски език.
След години на неприятно здраве той умира в нощта на 1 против 2 януари 1560 година
на 37-годишна възраст в манастира на “Нотър Дам ”. Чичо му Жан дю Беле, който бил кардинал, изискал поетът да бъде заровен в параклиса “Сен Крепен ” в катедралата, като по-късно останките му са положени дружно с неговите. Тези на Жан обаче бяха открити под параклиса на постройката през 1758 година по време на ремонтно-възстановителни работи, само че тези на Жоашен бяха изчезнали. Оказва се, че ковчегът му е изместен, само че никой не оставя знак кой лежи вътре.
След дълги години на търсене той бе открит едвам в този момент с помощта на опустошителния пожар.
“Саркофагът му в действителност е комплициран в центъра на катедралата, тъкмо под кръстовището на кораба и трансепта. И защото “Нотър Дам ” е нулевият километър на Франция – точката, където се събират всички пътища, може умерено да се твърди, че
Жоашен дю Беле сега е сърцето на Франция във вечността ”,
обясниха учени на конференция за разкопките.
И макар че едвам близо 500 години след гибелта на поета останките му бяха открити, те са скъпа археологическа находка, тъй като към момента множеството французи знаят
някои от творбите му наизуст, а те се преподават в началните учебни заведения във Франция.
Заедно с ковчега му, екипът от археолози на “Нотър Дам ” откри и 700 остатъци от покривния заслон от 1230 година, който разделя поклонниците от църковниците.
Разрушено при Луи XIV,
това средновековно величие, направено от дърво, съдържа ярки цветове. Някои от тези изключителни творби ще бъдат показани на публиката в музея “Клюни ”, против Сорбоната, от 19 ноември в изложбата със заглавие “Да караш камъните да приказват: средновековните статуи на “Нотър Дам ”.
Именно там ще бъде по-подробно обяснено, че пожарът е развалил
някои елементи от структурата на катедралата, само че е разрешил да се разкрие още една от тайните ѝ. Оказва се, че тя е първата в света, при която е употребявано желязо в структурата. Група учени проучиха стоманени скоби с дължина до половин метър, сложени за подсилване на камъните и други детайли на високата емблематична архитектурна забележителност. Това е техника, която в никакъв случай преди този момент не е документирана в постройка от този интервал.
Катедралата е издигната на няколко стадия, започвайки при започване на XII век
и продължавайки през идващите 300 години. Структурата е забележителна със своите високи кули, витражи и богато украсени елементи. Малко знае се и че под нея лежи град от езически времена. Хълмът Ил дьо ла Сите, върху който е ситуирана “Нотър Дам ”, в миналото е бил галско-римски град с името Лутеция. Възможно е даже парижката “Света Богородица ” да е издигната върху останките на езически храм. Изследователите подозират това, защото при разкопки на мястото през 1710 година са открити остатъци от олтар със статуи, отдадени на римския господ Юпитер и на други остарели божества.
Опустошителните пламъци разкриха и че “Нотър дам ” е криела така наречен
място “Гората ” във вътрешността си сред високите арки и покрива заради огромния брой дървени греди, които съдържа. Всяка е правена от настрана дърво и за тях е изсечена 200 декара дъбова гора, само че тя бе унищожена от огъня.
Но това, несъмнено, не е първото съществено опустошение на парижката
“Света Богородица ”. През 1793 година, в разгара на Френската гражданска война, 28 скулптури на древен крале в катедралата са съборени с въжета и обезглавени от тълпата. По-рано същата година гилотината обезглавява крал Луи ХVІ, по тази причина и побеснелите революционери атакуват знаци на монархията. Едва през 1977 година 21 от 28-те глави са открити на строителната площадка на имение в 9-и регион.
В този интервал цялата постройка става жертва на “новото време ”. Революционерите подреждат
християнският храм да бъде изменен и да изразява култа към разсъдъка
Почти всичките ѝ камбани тогава са претопени и отиват за изработката на оръдия.
По-късно Наполеон I и Виктор Юго се “обединяват ”, с цел да спасят “Нотър Дам ”. Коронацията на императора там връща статута ѝ на черква и слага началото на новия ѝ живот.
А провинен мястото да бъде едно от бижутата
на света е и най-големият и обичан френски публицист Виктор Юго. В романа си “Парижката Света Богородица ” (1831 г.) той употребява постройката като персонификация на самата Франция. В тези времена през ХIХ век книгата води до организирането на акции за възобновяване на храма под наставленията
на известните по това време архитекти Жан-Баптист, Антоан Ласю и Южен Виоле ле Дюк.
Както преди, по този начин и в този момент доста от свещените реликви на “Нотър Дам ” са унищожени вечно, само че други са сполучливо възобновени и ще може да бъде видени при започване на декември.
Загадъчен конник. С деформиран череп още в ранно детство, разрязан след гибелта. Открит в оловен ковчег преди 5 години. Под една от камбанариите на парижката катедрала Нотър Дам ”.
Мистерията към незнайните остатъци беше разкрита едвам в този момент,
когато изследванията демонстрираха, че това е бил гробът на френския стихотворец от епохата на Ренесанса Жоашен дю Беле.
Досега се смяташе, че мястото му за безконечен живот
е една от най-големите секрети, които “Света Богородица ” пази някъде на територията си.
Знаеше се, че Дю Беле е погребан в катедралата,
само че без да е известно точното местонахождение. И не се очакваше в миналото да бъде намерено. Тази огромна археологическа находка беше обявена дружно с новината, че “Нотър Дам ” най-сетне ще бъде публично отворена на 7 декември,
след 5-годишна реституция поради огромния пожар, който я опустоши през април 2019 година
Но огромната изненада излезе под нефа на катедралата. При разчистването на отломките след пожара там бяха открити 200 ковчега, като два от тях бяха запечатани с олово, с цел да се избегне влагата.
Гробниците бяха като част от укритие от скулптури, статуи и фрагменти
от истинския заслон на катедралата от XIII век, заровен под пода в сърцето на църквата. Докато множеството от съкровищата бяха открити едвам на 20 см дълбочина, оловните ковчези бяха заровени на метър в земята. Първият беше разпознат по епитафията. В него са останките на свещеник Антоан дьо ла Порт, умрял през 1710 година.
Костите, косата и брадата на могъщия чиновник на църквата са добре непокътнати.
Вторият обаче беше разказан като мистериозен благороден конник, което
наложи удължаването на разкопките няколко пъти
макар спешността на реставрационните работи. Фактът, че и двамата са заровени в оловни саркофази, демонстрира процедура, непокътната за елита. Въпреки това двата ковчега са изцяло разнообразни един от различен, а това накара учените да считат, че мъжете са живели в разнообразни времена. И се оказаха прави. Първоначално останките на Жоашен дю Беле бяха датирани от XIV век и демонстрират, че той не е чиновник на църквата, а конник от аристократично семейство, чийто череп е бил изкуствено деформиран в детството и разрязан след гибелта. Починал млад, на малко над 30 година Вътре в ковчега те разкрили остатъци от листа и цветя, евентуално от корона или венец. Освен това се счита, че е бил балсамиран, което е много рядко събитие за Средновековието.
Първите по-сериозни изследвания на Френския народен институт за превантивни археологически проучвания демонстрираха, че той е имал дисторция и на тазобедрената кост, която потвърждава, че постоянно е яздил кон, а разрязаният череп и счупената гръдна кост свидетелстват за осъществена аутопсия, преди да бъде балсамиран. Преди всичко обаче костите му носят следите на извънредно рядка патология – шийна костна туберкулоза, довела до продължителен менингит. Заболяването е унищожило множеството му зъби досега на гибелта му. А
деформацията на черепа му
е била породена от носенето на шапка или лента за глава като бебе.
Историческите летописи демонстрират, че Жоашен дю Беле е роден в Анжу в долината на Лоара в Западна Франция през 1522 година, като по-късно се мести в Париж, а по-късно и в Рим, където композира значимите си произведения по време на Френския подем.
Бил изявен ездач. Семейството му принадлежало към кралския двор
и било в близкия кръг на папата. През 1549 година той написва манифеста La Defense et illustration de la langue francaise – пламенна отбрана на френския език и литература, която по “качество и експресивност ” не отстъпва на тези в Древна Гърция и Древен Египет.
След това дружно със своя съидейник Пиер дьо Ронсар основава
“Плеядата ” – литературно придвижване, което има за цел да издигне френския език и да го обогати. За да реализират това, поетите вземат решение да последват стъпките на Франческо Петрарка и Данте, които се застъпват за италианския език. Дю Беле е създател и на първия алманах с оди, както и на първите любовни сонети на френски език.
След години на неприятно здраве той умира в нощта на 1 против 2 януари 1560 година
на 37-годишна възраст в манастира на “Нотър Дам ”. Чичо му Жан дю Беле, който бил кардинал, изискал поетът да бъде заровен в параклиса “Сен Крепен ” в катедралата, като по-късно останките му са положени дружно с неговите. Тези на Жан обаче бяха открити под параклиса на постройката през 1758 година по време на ремонтно-възстановителни работи, само че тези на Жоашен бяха изчезнали. Оказва се, че ковчегът му е изместен, само че никой не оставя знак кой лежи вътре.
След дълги години на търсене той бе открит едвам в този момент с помощта на опустошителния пожар.
“Саркофагът му в действителност е комплициран в центъра на катедралата, тъкмо под кръстовището на кораба и трансепта. И защото “Нотър Дам ” е нулевият километър на Франция – точката, където се събират всички пътища, може умерено да се твърди, че
Жоашен дю Беле сега е сърцето на Франция във вечността ”,
обясниха учени на конференция за разкопките.
И макар че едвам близо 500 години след гибелта на поета останките му бяха открити, те са скъпа археологическа находка, тъй като към момента множеството французи знаят
някои от творбите му наизуст, а те се преподават в началните учебни заведения във Франция.
Заедно с ковчега му, екипът от археолози на “Нотър Дам ” откри и 700 остатъци от покривния заслон от 1230 година, който разделя поклонниците от църковниците.
Разрушено при Луи XIV,
това средновековно величие, направено от дърво, съдържа ярки цветове. Някои от тези изключителни творби ще бъдат показани на публиката в музея “Клюни ”, против Сорбоната, от 19 ноември в изложбата със заглавие “Да караш камъните да приказват: средновековните статуи на “Нотър Дам ”.
Именно там ще бъде по-подробно обяснено, че пожарът е развалил
някои елементи от структурата на катедралата, само че е разрешил да се разкрие още една от тайните ѝ. Оказва се, че тя е първата в света, при която е употребявано желязо в структурата. Група учени проучиха стоманени скоби с дължина до половин метър, сложени за подсилване на камъните и други детайли на високата емблематична архитектурна забележителност. Това е техника, която в никакъв случай преди този момент не е документирана в постройка от този интервал.
Катедралата е издигната на няколко стадия, започвайки при започване на XII век
и продължавайки през идващите 300 години. Структурата е забележителна със своите високи кули, витражи и богато украсени елементи. Малко знае се и че под нея лежи град от езически времена. Хълмът Ил дьо ла Сите, върху който е ситуирана “Нотър Дам ”, в миналото е бил галско-римски град с името Лутеция. Възможно е даже парижката “Света Богородица ” да е издигната върху останките на езически храм. Изследователите подозират това, защото при разкопки на мястото през 1710 година са открити остатъци от олтар със статуи, отдадени на римския господ Юпитер и на други остарели божества.
Опустошителните пламъци разкриха и че “Нотър дам ” е криела така наречен
място “Гората ” във вътрешността си сред високите арки и покрива заради огромния брой дървени греди, които съдържа. Всяка е правена от настрана дърво и за тях е изсечена 200 декара дъбова гора, само че тя бе унищожена от огъня.
Но това, несъмнено, не е първото съществено опустошение на парижката
“Света Богородица ”. През 1793 година, в разгара на Френската гражданска война, 28 скулптури на древен крале в катедралата са съборени с въжета и обезглавени от тълпата. По-рано същата година гилотината обезглавява крал Луи ХVІ, по тази причина и побеснелите революционери атакуват знаци на монархията. Едва през 1977 година 21 от 28-те глави са открити на строителната площадка на имение в 9-и регион.
В този интервал цялата постройка става жертва на “новото време ”. Революционерите подреждат
християнският храм да бъде изменен и да изразява култа към разсъдъка
Почти всичките ѝ камбани тогава са претопени и отиват за изработката на оръдия.
По-късно Наполеон I и Виктор Юго се “обединяват ”, с цел да спасят “Нотър Дам ”. Коронацията на императора там връща статута ѝ на черква и слага началото на новия ѝ живот.
А провинен мястото да бъде едно от бижутата
на света е и най-големият и обичан френски публицист Виктор Юго. В романа си “Парижката Света Богородица ” (1831 г.) той употребява постройката като персонификация на самата Франция. В тези времена през ХIХ век книгата води до организирането на акции за възобновяване на храма под наставленията
на известните по това време архитекти Жан-Баптист, Антоан Ласю и Южен Виоле ле Дюк.
Както преди, по този начин и в този момент доста от свещените реликви на “Нотър Дам ” са унищожени вечно, само че други са сполучливо възобновени и ще може да бъде видени при започване на декември.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ