Планетата Венера – възможен дом на извънземни
Тъй като светът става все по-малко песимистичен към хипотетичен извънземен живот (не единствено заради напъните на последователи на теории на конспирациите), е извънредно време да се усъгласува къде и по какъв начин да се търсят извънземни – посредством пасивно вписване на странни радиосигнали или удвояване на галактическите сонди.
Астрономът Сет Шостак твърдо има вяра, че въпреки Вселената „ да гъмжи от живот “, единствено минута контакт с процъфтяваща извънземна цивилизация, било то мъртва или жива – микроби или нещо по-голямо – може да значи промяна на играта, оповестява Дейли Бийст. Изданието отбелязва, че позицията му печели от ден на ден последователи и става все по-малко спорна.
„ Защо да сме единствените? “, споделя Мартин Доминик, астроном от университета „ Сейнт Андрюс “ в Шотландия, говорейки за увеличение на броя на учените, които са сигурни, че има живот отвън Земята. Той показва и увеличение на наблюденията на хипотетични НЛО от водачи на Военноморски сили на Съединени американски щати.
Докато скептицизмът към извънземния живот последователно се разсейва, науката би трябвало да реши къде тъкмо и по какъв начин да търси извънземни организми.
Понастоящем съществуват две обособени линии за търсене на живот отвън Земята – едната е значително пасивна, включваща напъните на института SETI, наред с други – ангажирана с извънземно разузнаване; другата включва непрекъснати опити за сканиране на далечни тела със супернапреднали телескопи и изпращане на сонди до далечни планети и луни.
Според НАСА обаче има един огромен проблем с опитите за разкриване на отдалечен живот, защото оборудването е ориентирано към планети (потенциален дом на цивилизации), а звездните планетарни орбити са известни с това, че излъчват маси от радиация, които изкривяват сигналите, и ги вършат да бъдат възприемани като статични звук.
“Ако излъчваме с цялата си допустима мощ, те отново няма да бъдат чути, тъй като слънцето ще ги затрупа с радиосигналите си ”, изяснява Тери Въртс, някогашен астронавт от НАСА. Активните старания наподобяват по-обещаващи, като да вземем за пример подготовката на НАСА за задача на Марс, планирайки да води астронавти на Червената планета някъде през 2030-та. Заедно с роботи и вероятно хора на Марс, галактическата организация възнамерява да изпрати сонда и на Европа, една от луните на Юпитер, през 2025 година.
“Europa Clipper ” на стойност 4 милиарда $ е оборудван с принадлежности, които могат да открият и да изследват струите водна пара, които се улавят понякога, отделящи се от повърхността на Европа и които на доктрина биха могли да поддържат живота на микробите. Същата сонда може да бъде ориентирана към луната на Сатурн, Енцелад, която, сходно на Европа, наподобява има доста вода на повърхността си.
Но има още по-добро място за търсене на извънземен живот и това е долната атмосфера на Венера, декларира Дирк Шулце-Макуч, астробиолог от Техническия университет в Берлин, пред Дейли Бийст. Тя наподобява като извънредно малко евентуално място за битие на живот, защото е втората планета отдалечена от Слънцето и отличаваща се със своята ненадмината топлота и токсична въглерод-диоксидна атмосфера в допълнение към серните киселини. Но Венера би могла да употребява адаптивните си сили и да запази живота.
„ След като е зародил в парещ прото-океан или е бил донесен от астероиди от Земята (или Марс), ранният живот на Венера би могъл да се приспособява към суха, кисела атмосферна ниша, зародила в резултат на загубата на океаните от затоплящата се планета “, написа Шулце-Макуч в документ от 2004 година, написан взаимно с Дейвид Гринспуун от основания в Аризона Институт за планетарни науки.
Така че, до момента в който следим за радиосигнали и се приготвяме за обширни галактически задачи, за какво да не включим Венера в листата на дестинациите за разкриване на извънземни? Още повече, че в миналото задачите на Марс бяха изцяло изключени: когато доказателствата за микробите на Марс бяха получени през далечната 1976 година, НАСА настояваше, че данните са невалидни. /БГНЕС
Астрономът Сет Шостак твърдо има вяра, че въпреки Вселената „ да гъмжи от живот “, единствено минута контакт с процъфтяваща извънземна цивилизация, било то мъртва или жива – микроби или нещо по-голямо – може да значи промяна на играта, оповестява Дейли Бийст. Изданието отбелязва, че позицията му печели от ден на ден последователи и става все по-малко спорна.
„ Защо да сме единствените? “, споделя Мартин Доминик, астроном от университета „ Сейнт Андрюс “ в Шотландия, говорейки за увеличение на броя на учените, които са сигурни, че има живот отвън Земята. Той показва и увеличение на наблюденията на хипотетични НЛО от водачи на Военноморски сили на Съединени американски щати.
Докато скептицизмът към извънземния живот последователно се разсейва, науката би трябвало да реши къде тъкмо и по какъв начин да търси извънземни организми.
Понастоящем съществуват две обособени линии за търсене на живот отвън Земята – едната е значително пасивна, включваща напъните на института SETI, наред с други – ангажирана с извънземно разузнаване; другата включва непрекъснати опити за сканиране на далечни тела със супернапреднали телескопи и изпращане на сонди до далечни планети и луни.
Според НАСА обаче има един огромен проблем с опитите за разкриване на отдалечен живот, защото оборудването е ориентирано към планети (потенциален дом на цивилизации), а звездните планетарни орбити са известни с това, че излъчват маси от радиация, които изкривяват сигналите, и ги вършат да бъдат възприемани като статични звук.
“Ако излъчваме с цялата си допустима мощ, те отново няма да бъдат чути, тъй като слънцето ще ги затрупа с радиосигналите си ”, изяснява Тери Въртс, някогашен астронавт от НАСА. Активните старания наподобяват по-обещаващи, като да вземем за пример подготовката на НАСА за задача на Марс, планирайки да води астронавти на Червената планета някъде през 2030-та. Заедно с роботи и вероятно хора на Марс, галактическата организация възнамерява да изпрати сонда и на Европа, една от луните на Юпитер, през 2025 година.
“Europa Clipper ” на стойност 4 милиарда $ е оборудван с принадлежности, които могат да открият и да изследват струите водна пара, които се улавят понякога, отделящи се от повърхността на Европа и които на доктрина биха могли да поддържат живота на микробите. Същата сонда може да бъде ориентирана към луната на Сатурн, Енцелад, която, сходно на Европа, наподобява има доста вода на повърхността си.
Но има още по-добро място за търсене на извънземен живот и това е долната атмосфера на Венера, декларира Дирк Шулце-Макуч, астробиолог от Техническия университет в Берлин, пред Дейли Бийст. Тя наподобява като извънредно малко евентуално място за битие на живот, защото е втората планета отдалечена от Слънцето и отличаваща се със своята ненадмината топлота и токсична въглерод-диоксидна атмосфера в допълнение към серните киселини. Но Венера би могла да употребява адаптивните си сили и да запази живота.
„ След като е зародил в парещ прото-океан или е бил донесен от астероиди от Земята (или Марс), ранният живот на Венера би могъл да се приспособява към суха, кисела атмосферна ниша, зародила в резултат на загубата на океаните от затоплящата се планета “, написа Шулце-Макуч в документ от 2004 година, написан взаимно с Дейвид Гринспуун от основания в Аризона Институт за планетарни науки.
Така че, до момента в който следим за радиосигнали и се приготвяме за обширни галактически задачи, за какво да не включим Венера в листата на дестинациите за разкриване на извънземни? Още повече, че в миналото задачите на Марс бяха изцяло изключени: когато доказателствата за микробите на Марс бяха получени през далечната 1976 година, НАСА настояваше, че данните са невалидни. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ