Йордан Тодоров: Реалната държавна намеса е безкрайно закъсняла
Тъй като няма да бъда част от идващия парламент, се усещам длъжен да дам доклад какво съумях да свърша и защо отиваха парите на българските жители.
Част от работата на народните представители е обществена, само че по-голямата част в действителност не е. Затова ще споделя три от най-основните неща, които останаха скрити за вас.
На първо място се пробвах да бъда от изгода персонално на всеки, който се е свързал с мен с съответен проблем. Който го е правил, знае, че съм отговарял постоянно и незабавно – случвало се е даже в 2-3 часа през нощта. На част от тези хора съумях да оказа помощ, на други, за жалост, не съумях, въпреки и по справедливи аргументи. Но постоянно се пробвах да бъда от изгода до последно.
На второ място – битката с корупцията, която постоянно е била моя персонална идея. През годините имах опцията да видя по какъв начин с подписването на нагласени покупко-продажби са били източвани десетки и стотици милиони от държавната ни енергетика. В същото време корупцията ни обрича на трайна и дълбока беднотия. Дори хората с високи приходи и висок стандарт на живот страдат от нея – карат по същите разрушени пътища, които заплашват живота им, вървят по същите счупени тротоари, дишат същия замърсен въздух и отглеждат децата си в същата неприятна среда за живот.
Затова постоянно съм се стремял да споделям истината. Посочвал съм отговорните лица поименно. Не се поколебах нито един път да назова и имената на олигарсите. Виждам, че други приказват за тях като за митични същества, които никой не е виждал, а те са хора като всички нас – имат имена и адреси.
Събирах документи, както мога и откъдето мога. Прекарвах не часове, а дни в четене, разбори, съпоставения и писане на мнения. Подавах сигнали. Ходих по разпити и давах показания – постоянно с часове.
Само с разгласяването на последната от многото злоупотреби, за които съм приказвал, съумях да спестя на българската страна 36 милиона лв., които щяха да потънат в нечий джоб. Често успявах да накарам институциите да работят – Сметната палата извърши инспекция след 13 години липса на такава, а ДАНС и КПК няколко пъти влизаха на инспекции и събираха класьори с документи със умозаключение за съществуване на данни за осъществени нарушавания. За страдание, прокуратурата по този начин и не видя такива.
На трето място – благотворителността. Тя е нещо доста персонално и в никакъв случай не съм парадирал с нея. Считам, че човек прави благотворителен акт от сърце, без да чака нещо в подмяна, не помни и продължава напред.
Тъй като обаче в тази ситуация приказваме за парите на българските жители, се усещам длъжен да кажа, че за три години отделих общо към 57 000 лв. от заплатите си. На процедура тези пари сте ги дали всички вие.
Това са част от нещата, които останаха скрити. Дали е било задоволително? С оглед на резултата в 24 МИР – София смятам, че не е било задоволително. Но с едвам 24 часа в денонощието и с двете си ръце съумях да свърша единствено това.
Осъзнавам и грешките си, за които сервирам своите извинения. Вероятно главната причина за тях беше напрежението от голямата отговорност и дълга, които изпитвах към всички, които ни гласоподаваха доверие.
Благодаря на всички, които ни поддържаха, само че благодаря и на всички, които този път не го направиха. Съвсем в точния момент получих скъп урок, който ще ми помогне доста отсега нататък.
Пожелавам триумф на всички в 52-то Народно заседание. Дано одобряват повече решения в интерес на демографията, стопанската система, енергетиката, образованието и инфраструктурата на страната ни, тъй като ситуацията от дълго време е нетърпимо, а действителната държавна интервенция е безпределно закъсняла.
Част от работата на народните представители е обществена, само че по-голямата част в действителност не е. Затова ще споделя три от най-основните неща, които останаха скрити за вас.
На първо място се пробвах да бъда от изгода персонално на всеки, който се е свързал с мен с съответен проблем. Който го е правил, знае, че съм отговарял постоянно и незабавно – случвало се е даже в 2-3 часа през нощта. На част от тези хора съумях да оказа помощ, на други, за жалост, не съумях, въпреки и по справедливи аргументи. Но постоянно се пробвах да бъда от изгода до последно.
На второ място – битката с корупцията, която постоянно е била моя персонална идея. През годините имах опцията да видя по какъв начин с подписването на нагласени покупко-продажби са били източвани десетки и стотици милиони от държавната ни енергетика. В същото време корупцията ни обрича на трайна и дълбока беднотия. Дори хората с високи приходи и висок стандарт на живот страдат от нея – карат по същите разрушени пътища, които заплашват живота им, вървят по същите счупени тротоари, дишат същия замърсен въздух и отглеждат децата си в същата неприятна среда за живот.
Затова постоянно съм се стремял да споделям истината. Посочвал съм отговорните лица поименно. Не се поколебах нито един път да назова и имената на олигарсите. Виждам, че други приказват за тях като за митични същества, които никой не е виждал, а те са хора като всички нас – имат имена и адреси.
Събирах документи, както мога и откъдето мога. Прекарвах не часове, а дни в четене, разбори, съпоставения и писане на мнения. Подавах сигнали. Ходих по разпити и давах показания – постоянно с часове.
Само с разгласяването на последната от многото злоупотреби, за които съм приказвал, съумях да спестя на българската страна 36 милиона лв., които щяха да потънат в нечий джоб. Често успявах да накарам институциите да работят – Сметната палата извърши инспекция след 13 години липса на такава, а ДАНС и КПК няколко пъти влизаха на инспекции и събираха класьори с документи със умозаключение за съществуване на данни за осъществени нарушавания. За страдание, прокуратурата по този начин и не видя такива.
На трето място – благотворителността. Тя е нещо доста персонално и в никакъв случай не съм парадирал с нея. Считам, че човек прави благотворителен акт от сърце, без да чака нещо в подмяна, не помни и продължава напред.
Тъй като обаче в тази ситуация приказваме за парите на българските жители, се усещам длъжен да кажа, че за три години отделих общо към 57 000 лв. от заплатите си. На процедура тези пари сте ги дали всички вие.
Това са част от нещата, които останаха скрити. Дали е било задоволително? С оглед на резултата в 24 МИР – София смятам, че не е било задоволително. Но с едвам 24 часа в денонощието и с двете си ръце съумях да свърша единствено това.
Осъзнавам и грешките си, за които сервирам своите извинения. Вероятно главната причина за тях беше напрежението от голямата отговорност и дълга, които изпитвах към всички, които ни гласоподаваха доверие.
Благодаря на всички, които ни поддържаха, само че благодаря и на всички, които този път не го направиха. Съвсем в точния момент получих скъп урок, който ще ми помогне доста отсега нататък.
Пожелавам триумф на всички в 52-то Народно заседание. Дано одобряват повече решения в интерес на демографията, стопанската система, енергетиката, образованието и инфраструктурата на страната ни, тъй като ситуацията от дълго време е нетърпимо, а действителната държавна интервенция е безпределно закъсняла.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ