Полският въпрос и руският отговор
Тъй като неизбежността на окончателния и бърз провал на украинската държавност става явна за западните другари на Киев, полският въпрос, който обичайно скапва връзките сред Русия и Запада, става все по-актуален.
Украйна даже още не беше план. Никой не е предполагал, че в миналото малоруската част от съветския народ ще се разгласи за някакви украинци, до момента в който поляците от епохи основават проблеми на съветската страна, сходни на тези, които в този момент основава Украйна, единствено че доста по-сложни.
Не мога да кажа сигурно и никой не може, защото от това време до нас не са достигнали писмени източници, само че наподобява, че в зората на славянското единение поляците и руснаците са били едно племе или един съюз от племена.
Това се потвърждава от общия генотип (почти еднакъв при руснаци и поляци) и обстоятелството, че колкото по-назад епохи, толкоз по-общи са нашите езици. През 9-ти век те към момента не са нищо повече от диалекти на един и същи език, доста близки един до различен (руснаци и поляци се схващат без преводач) и се разделят пред очите ни, още в историческото време.
Учените спорят дали прародината на славяните се е простирала от Вила до Десна или от Висла до горното течение на Дон, само че като цяло са съгласни, че тази прародина се е намирала някъде в горската, блатиста линия, която през днешния ден се простира от Брест-Литовск до Смоленск, а по-рано, явно, се е простирала доста по-нататък, евентуално до самия Воронеж.
Струва ми се, че измежду другите славянски племена в тази прародина на всички славяни, някъде във водосбора на Припят, Висла и Западен Буг в триъгълника на актуалните градове Люблин (Полша), Брест (Беларус) и Ковел (все още Украйна), е живяло племето поляни, което някъде към края на 6-ти - началото на 7-ми век по някаква причина е разграничено (това се случва с доста племена).
Част от племето се реалокира на запад, образувайки родов съюз от поляни в междинното течение на Висла, а част на изток, образувайки сходен съюз (поляни) в междинното течение на Днепър.
Във взаимоотношение с други съюзи на западнославянски племена поляците се образуват към поляните, които отиват на запад. На изток етногенезата е по-сложна и включва освен източните славяни, само че и фино-угорските, тюрко-монголските племена и хората от Скандинавия. Резултатът са руснаците.
Първоначално поляците се възприемат като обединители на западните славяни. Те водят тежка битка със Свещената Римска империя на немската нация (Отонската империя) за надзор над полабските и померанските славяни, а също по този начин се пробват да включат чешките земи в своята страна.
И в двата случая те губят, тъй като проклятието на икономическата география е против тях.
Елба прави стопанската система на полабските славяни обвързана с немската стопанска система без конкуренция. Но Елба стартира от северните разклонения на чешките Судети, които в това време служат като сериозна (за началото на Средновековието) преграда, разделяща чешките земи от Силезия.
Ето за какво в последна сметка, макар епохи (ако не и цяло хилядолетие) войни, полабските и померанските славяни, както и Чехия, станаха част от Германската империя и постоянно гравитираха към немския свят (само Сталин съумя да отреже половината от Померания в интерес на Полша след резултатите от Втората международна война).
Силезия, която стопански и географски гравитира към басейна на Висла, макар че силезийците към момента акцентират разликата си от поляците, в последна сметка се оказа част от Полша.
Географията към момента постоянно диктува своите условия на стопанската система, а стопанската система в дълготраен проект е мъчно да победи даже най-хубавата войска в света.
Въпреки това, откакто загуби съревнованието за надзор над западните славяни в Германия, Полша въпреки всичко се потопи изцяло в западния свят културно и религиозно.
Поляците одобряват католицизма и техният хайлайф, откакто усвоява концепцията за западното рицарство (формирано от непознати безчовечен племена, които превземат локалното пост-римско население в множеството европейски страни), се прогласява не за славяни, а за потомци на сарматите, като по този метод отстоява правото си на ръководство, като се базира на хипотетичното предходно завладяване (господари с правото на меча).
Тъй като поляците не съумяха да преобладават на запад, те се обърнаха на изток и се пробваха да подчинят източните славяни. Но там, с присъединяване на техните някогашни братя, чието роднинство беше забравено през вековете на разлъка, към този момент беше зародила голяма страна, сплотяваща в границите си славяните, угро-финските нации, част от балтийските племена, имигрантите от Скандинавия и тюркските племена на берендеите и Черните качулки, които изгубиха конкуренцията в Голямата степ и се отдръпнаха в рамките на Русия, под отбраната на уседналото население, с което образуваха взаимноизгодна симбиоза.
Това положение се оказа прекомерно мъчно за поляците. Тук трябваше да устояват сами. Но за благополучие на поляците интервалът на раздробеност, в който съвсем по едно и също време навлизат Полша и Първата (Киевска, с ядро в басейна на Днепър) Рус, приключва по друг метод за тях.
Нашествието на Бату засегна Полша единствено нищожно, до момента в който съветската страна оцеля след ужасяващ разгром и за дълго време се оказа в орбитата на въздействието на Ордата.
По това време центърът на икономическия живот на Русия се реалокира от Днепър към Волга. Началото на това придвижване е положено от Андрей Боголюбски, който се стреми да овладее Новгород и да завладее Волжка България.
Но окончателното придвижване се състоя в границите на монголския улус, чийто център беше навръх Волга, която се трансформира в основната комерсиална артерия, свързваща Балтика (и затова цяла Северна Европа) с Изтока (Иран, Индия, Китай).
Залеските съветски княжества, Великото Владимирско княжество, Муромо-Рязанското княжество, както и Новгородската земя също започнаха да получават своя дял от облагите от тази златна мина.
В последна сметка московските князе освен реализираха самостоятелност от Ордата, само че и превзеха целия улус за по-малко от 100 години: от средата на царуването на Иван III доникъде на царуването на Иван IV целият някогашен улус на наследниците на Бату мина под съветската ръка, а казанските ханове признаха васална взаимозависимост от Москва даже при Иван III.
Не можеше да бъде другояче. Интересите на стопанската система, висящи на комерсиалния път Волга, ясно диктуваха нуждата от териториално единение на цялата страна, от Новгород до Астрахан.
В същото време Днепърският търговски път изсъхва. След като най-богатият град Киев се трансформира в дребна гранична цитадела, силата на смоленските князе падна, Византия изпадна в крах. Търговията, която преди този момент ги бе обогатила, ги подмина.
Но даже и за Ордата тези земи бързо стават безинтересни. Тяхното задържане изискваше повече разноски, в сравнение с носеше доходи. Поради това Ордата се концентрира върху Залеските княжества, които управляват горното течение на Волга и пазят Новгород от германците, Литва и шведите, което пък разреши на Великото литовско княжество, което навлизаше тогава в своя подем, да анексира всички земи от басейна на Днепър.
Но с Галиция (бившето Галицко-Волинско княжество, преди монголското настъпление - основният съперник на Владимиро-Суздалското княжество в битката за обединяването на Русия към себе си), се случва крах.
Галиция бе завладяна от поляците. Отново проклятието на икономическата география изигра решаваща роля. Галичанската търговия вървеше по водните пътища на Днестър и Сан и от Сан до Висла.
Днестърският търговски път изчезна дружно с Днепър. Въпреки че поляците се пробваха да го възродят, пробвайки се да открият надзор над Княжество Молдова, само че тук те се сблъскаха със мощна съпротива от унгарците, които към този момент преобладаваха в Трансилвания, а по-късно и от турците, които направиха Черно море свое езеро и затвориха целия южен търговски път. Остана единствено Висла.
Следователно Галиция (до края на 19 век съветска по дух, език, и името - русини, че и даже отчасти по религия) в продължение на 600 години гравитира към Полша или тези държавни формирания, от които Полша бе част (желанието за връщане към Русия поражда едвам през 19 век, когато Кралство Полша става част от Руската империя, а Галиция остава в Австрия).
Тогава в края на XIV век се случи трагичен случай, който вечно дефинира полско-руската конкуренция за земите в басейна на Днепър.
За Втората съветска страна, формирана към Москва, земите от басейна на Днепър са остарели династични територии (отечества и деди). Още повече, че Литва и след Кревската уния и Полша признаха васалната взаимозависимост на тези територии от Ордата (както да вземем за пример британските крале се признаха за васали на френския крал в Нормандия, Анжу, Аквитания, бидейки изцяло самостоятелни суверени на своя остров).
Московските суверени се виждаха освен като наследници на всички Рюрикови, само че и като нови господари на някогашния улус на Ордата. По този метод те имаха двойно право на територията на региона на Днепър - право на завещание в фамилията си и право на средновековен стопанин.
Москва съвсем анексира тези земи с мир, сключвайки голям брой контракти с литовските Гедиминовичи. До края на XIV век въпросът за обединяването на Великото литовско и Великото Владимирско княжество е съвсем решен.
Но тогава последният мъжки потомък на Пиастите, Луи Анжуйски (крал на Полша и Унгария от Анжуйско-сицилианската династия, племенник, наследник на сестра му, последният Пиаст Казимир III Велики), умира, оставяйки след себе си щерка си Ядвига единствената наследница на полския престол.
По това време едноличното ръководство на дамата не беше приветствано. Кралят трябваше да поведе войските на поход. И ръката на Ядвига, дружно с полската корона, беше препоръчана на великия княз на Литва Ягело.
По това време Ягело към този момент е сключил съглашение през 1384 година, съгласно което би трябвало да се ожени за дъщерята на Дмитрий Донской, да се подчини на великия княз на Москва и Владимир и да вкара православната вяра в Литва като публична.
Но тогава вместо нея се появява Ядвига и самостоятелното ръководство в Полша. Като цяло през 1385 година е подписана Кревската уния, съгласно която Ягело, като брачен партньор на кралица Ядвига (по право на брачната половинка си), става крал на Полша и приема католицизма.
Оттогава Полша претендира за всички земи, които в миналото са били част от Великото литовско херцогство, в това число Ржев, Козелск, Курск, Белгород.
И територията на басейна на Днепър, в това число Смоленск, Киев, Чернигов, Полша счита за свои истински земи (малко по-малко изконни от Лвов, който закупи единствено 35 години по-рано, през 1349 година, само че към момента изконни).
Оттогава политиката на Полша, която преди този момент беше ясно западна (Полша се бори за суверенитет над Чехия, Унгария, Тевтонския медал в Балтика), придобива все по-отчетлива източна посока.
Без да напуща периодическите опити за образуване на огромна централноевропейска империя, Полша от ден на ден се въвлича в битката за правото да управлява великата източнославянска империя.
На запад полските апетити бяха непрестанно ограничавани от Германия. На изток Полша имаше сходни проблеми с Русия. След като провежда мощен напън на изток през 16-17 век, Полша съвсем взема решение съветския проблем - принц Владислав, бъдещият крал Владислав IV Ваза, е провъзгласен за съветски цар.
Но първото, а по-късно и второто опълчение излезе напред. Князът Рюрикович Дмитрий Пожарски и търговецът на месо от Нижни Новгород Кузма Минин трансформираха хода на историята. Семейство Романови се възкачи на съветския престол, а полската звезда залезе.
Обаче, претърпяла проваляне в имперските си проекти както на запад, по този начин и на изток, Полша не се помирява. Поляците, намирайки се сред два мощни спечелилия (Русия и Германия), се пробват да заинтригуват и единия, и другия, разчитайки на далечна външна мощ (французи, британци, в този момент американци).
Тази неприязън на Полша към нейните съседи, нейните непрекъснати опити да обърне хода на историята, да върне изгубената власт и земи в региона на Днепър, поляците дължат на всички раздели на Полша.
Но нищо не са научили и нищо не са не запомнили. Сега те желаят репарации от Германия за войната (въпреки че в международноправни условия този въпрос от дълго време е завършен, а териториалните придобивания на Варшава за сметка на Германия след резултатите от Втората международна война възлизат на минимум 40% от сегашната територия на Полша и най-хубавите, най-индустриализирани райони).
Успоредно с това Полша организира пламенна русофобска политика, насъсквайки против Русия както своите сътрудници от НАТО, по този начин и всички прилежащи страни.
Поляците не крият, че задачата им е разделянето на Русия на доста дребни и слаби княжества и връщането на Полша на изток в границите най-малко от 1772 година
Тъй като към този момент е явно, че украинската рецесия няма да донесе победа на Запада над Русия, НАТО и Европейски Съюз се провалиха както във военно-политически, по този начин и във финансово-икономически проект, Полша се пробва да откъсне най-малко парче, за следващ път претендирайки за украинска Галиция.
Може би Москва щеше да се съгласи с сходно решение. В последна сметка, след австрийския геноцид от 1914–1917 година, след бандеровските чистки от 1941–1956 година и най-после, след 30 години бандеровска агитация от сегашните киевски управляващи, в Галиция към този момент живее различен народ, който ще отнеме доста повече време, с цел да се върне към рускостта си, в сравнение с жителите на централна Украйна (и резултатът не е предизвестен).
Но поляците желаят освен да получат Галиция, само че и да запазят опцията за предявяване на териториални искания към всички други територии на някогашната Украинска ССР (включително Крим и Донбас).
Идеята за възмездие за 1612-1613 година засенчва мозъка им. При такива условия Русия не е подготвена да види полски войски в Украйна в каквото и да е качество.
Това е заявявано неведнъж на всички равнища, в това число и от президента Путин, който при последната си среща с Лукашенко предизвести поляците да не нахлуват в Украйна.
По принцип поляците трябваше да внимават. Нито един от техните съдружници в НАТО, в това число Съединени американски щати, не изрази предпочитание да се бие с Русия за Полша.
Сами те могат да разчитат единствено на същата злополука, която Украйна претърпява в този момент. Но тези горди " потомци на сарматите " рядко се вслушват в гласа на разсъдъка. По предписание те считат, че е задоволително да предизвикат спор с Русия и тогава груповият Запад ще се дръпне и ще ги отбрани.
Украинците, които възприеха това доверие от тях, към този момент заплатиха висока цена за това и не престават да заплащат. Но поляците в никакъв случай не са се учили от грешките на другите, тъй като другите не са поляци, не са „ потомци на сарматите “, не са „ рицари по рождение “, в случай че нещо не се получи за другите, то е тъкмо тъй като са разнообразни, поляците би трябвало да съумеят.
Ето за какво, макар неналичието на всякаква логичност в полската инвазия в Украйна, заплахата от инвазия е по-голяма от всеки път. И то става толкоз по-високо, колкото по-близо е Украйна до цялостен колапс.
Страхът от Русия стартира да отстъпва място в полските сърца на страха да не съумеят да стигнат до „ полския град Лвов “.
Някои хора споделят: „ Е, това е добре. Нека дойдат. След това нов сектор, ще вземем коридора Сувалка (защо толкоз малко?), ще осигурим свободен достъп до ексклава Калининград. И това е всичко, несъмнено ".
Но това ще бъде война, в която, за жалост, ще умрат освен поляци и която ще ни приближи една крачка по-близо до Третата международна война.
Така че по-добре нашите далечни полски родственици, с които в миналото сме били едно племе, да се замислят и да се опомнят.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Украйна даже още не беше план. Никой не е предполагал, че в миналото малоруската част от съветския народ ще се разгласи за някакви украинци, до момента в който поляците от епохи основават проблеми на съветската страна, сходни на тези, които в този момент основава Украйна, единствено че доста по-сложни.
Не мога да кажа сигурно и никой не може, защото от това време до нас не са достигнали писмени източници, само че наподобява, че в зората на славянското единение поляците и руснаците са били едно племе или един съюз от племена.
Това се потвърждава от общия генотип (почти еднакъв при руснаци и поляци) и обстоятелството, че колкото по-назад епохи, толкоз по-общи са нашите езици. През 9-ти век те към момента не са нищо повече от диалекти на един и същи език, доста близки един до различен (руснаци и поляци се схващат без преводач) и се разделят пред очите ни, още в историческото време.
Учените спорят дали прародината на славяните се е простирала от Вила до Десна или от Висла до горното течение на Дон, само че като цяло са съгласни, че тази прародина се е намирала някъде в горската, блатиста линия, която през днешния ден се простира от Брест-Литовск до Смоленск, а по-рано, явно, се е простирала доста по-нататък, евентуално до самия Воронеж.
Струва ми се, че измежду другите славянски племена в тази прародина на всички славяни, някъде във водосбора на Припят, Висла и Западен Буг в триъгълника на актуалните градове Люблин (Полша), Брест (Беларус) и Ковел (все още Украйна), е живяло племето поляни, което някъде към края на 6-ти - началото на 7-ми век по някаква причина е разграничено (това се случва с доста племена).
Част от племето се реалокира на запад, образувайки родов съюз от поляни в междинното течение на Висла, а част на изток, образувайки сходен съюз (поляни) в междинното течение на Днепър.
Във взаимоотношение с други съюзи на западнославянски племена поляците се образуват към поляните, които отиват на запад. На изток етногенезата е по-сложна и включва освен източните славяни, само че и фино-угорските, тюрко-монголските племена и хората от Скандинавия. Резултатът са руснаците.
Първоначално поляците се възприемат като обединители на западните славяни. Те водят тежка битка със Свещената Римска империя на немската нация (Отонската империя) за надзор над полабските и померанските славяни, а също по този начин се пробват да включат чешките земи в своята страна.
И в двата случая те губят, тъй като проклятието на икономическата география е против тях.
Елба прави стопанската система на полабските славяни обвързана с немската стопанска система без конкуренция. Но Елба стартира от северните разклонения на чешките Судети, които в това време служат като сериозна (за началото на Средновековието) преграда, разделяща чешките земи от Силезия.
Ето за какво в последна сметка, макар епохи (ако не и цяло хилядолетие) войни, полабските и померанските славяни, както и Чехия, станаха част от Германската империя и постоянно гравитираха към немския свят (само Сталин съумя да отреже половината от Померания в интерес на Полша след резултатите от Втората международна война).
Силезия, която стопански и географски гравитира към басейна на Висла, макар че силезийците към момента акцентират разликата си от поляците, в последна сметка се оказа част от Полша.
Географията към момента постоянно диктува своите условия на стопанската система, а стопанската система в дълготраен проект е мъчно да победи даже най-хубавата войска в света.
Въпреки това, откакто загуби съревнованието за надзор над западните славяни в Германия, Полша въпреки всичко се потопи изцяло в западния свят културно и религиозно.
Поляците одобряват католицизма и техният хайлайф, откакто усвоява концепцията за западното рицарство (формирано от непознати безчовечен племена, които превземат локалното пост-римско население в множеството европейски страни), се прогласява не за славяни, а за потомци на сарматите, като по този метод отстоява правото си на ръководство, като се базира на хипотетичното предходно завладяване (господари с правото на меча).
Тъй като поляците не съумяха да преобладават на запад, те се обърнаха на изток и се пробваха да подчинят източните славяни. Но там, с присъединяване на техните някогашни братя, чието роднинство беше забравено през вековете на разлъка, към този момент беше зародила голяма страна, сплотяваща в границите си славяните, угро-финските нации, част от балтийските племена, имигрантите от Скандинавия и тюркските племена на берендеите и Черните качулки, които изгубиха конкуренцията в Голямата степ и се отдръпнаха в рамките на Русия, под отбраната на уседналото население, с което образуваха взаимноизгодна симбиоза.
Това положение се оказа прекомерно мъчно за поляците. Тук трябваше да устояват сами. Но за благополучие на поляците интервалът на раздробеност, в който съвсем по едно и също време навлизат Полша и Първата (Киевска, с ядро в басейна на Днепър) Рус, приключва по друг метод за тях.
Нашествието на Бату засегна Полша единствено нищожно, до момента в който съветската страна оцеля след ужасяващ разгром и за дълго време се оказа в орбитата на въздействието на Ордата.
По това време центърът на икономическия живот на Русия се реалокира от Днепър към Волга. Началото на това придвижване е положено от Андрей Боголюбски, който се стреми да овладее Новгород и да завладее Волжка България.
Но окончателното придвижване се състоя в границите на монголския улус, чийто център беше навръх Волга, която се трансформира в основната комерсиална артерия, свързваща Балтика (и затова цяла Северна Европа) с Изтока (Иран, Индия, Китай).
Залеските съветски княжества, Великото Владимирско княжество, Муромо-Рязанското княжество, както и Новгородската земя също започнаха да получават своя дял от облагите от тази златна мина.
В последна сметка московските князе освен реализираха самостоятелност от Ордата, само че и превзеха целия улус за по-малко от 100 години: от средата на царуването на Иван III доникъде на царуването на Иван IV целият някогашен улус на наследниците на Бату мина под съветската ръка, а казанските ханове признаха васална взаимозависимост от Москва даже при Иван III.
Не можеше да бъде другояче. Интересите на стопанската система, висящи на комерсиалния път Волга, ясно диктуваха нуждата от териториално единение на цялата страна, от Новгород до Астрахан.
В същото време Днепърският търговски път изсъхва. След като най-богатият град Киев се трансформира в дребна гранична цитадела, силата на смоленските князе падна, Византия изпадна в крах. Търговията, която преди този момент ги бе обогатила, ги подмина.
Но даже и за Ордата тези земи бързо стават безинтересни. Тяхното задържане изискваше повече разноски, в сравнение с носеше доходи. Поради това Ордата се концентрира върху Залеските княжества, които управляват горното течение на Волга и пазят Новгород от германците, Литва и шведите, което пък разреши на Великото литовско княжество, което навлизаше тогава в своя подем, да анексира всички земи от басейна на Днепър.
Но с Галиция (бившето Галицко-Волинско княжество, преди монголското настъпление - основният съперник на Владимиро-Суздалското княжество в битката за обединяването на Русия към себе си), се случва крах.
Галиция бе завладяна от поляците. Отново проклятието на икономическата география изигра решаваща роля. Галичанската търговия вървеше по водните пътища на Днестър и Сан и от Сан до Висла.
Днестърският търговски път изчезна дружно с Днепър. Въпреки че поляците се пробваха да го възродят, пробвайки се да открият надзор над Княжество Молдова, само че тук те се сблъскаха със мощна съпротива от унгарците, които към този момент преобладаваха в Трансилвания, а по-късно и от турците, които направиха Черно море свое езеро и затвориха целия южен търговски път. Остана единствено Висла.
Следователно Галиция (до края на 19 век съветска по дух, език, и името - русини, че и даже отчасти по религия) в продължение на 600 години гравитира към Полша или тези държавни формирания, от които Полша бе част (желанието за връщане към Русия поражда едвам през 19 век, когато Кралство Полша става част от Руската империя, а Галиция остава в Австрия).
Тогава в края на XIV век се случи трагичен случай, който вечно дефинира полско-руската конкуренция за земите в басейна на Днепър.
За Втората съветска страна, формирана към Москва, земите от басейна на Днепър са остарели династични територии (отечества и деди). Още повече, че Литва и след Кревската уния и Полша признаха васалната взаимозависимост на тези територии от Ордата (както да вземем за пример британските крале се признаха за васали на френския крал в Нормандия, Анжу, Аквитания, бидейки изцяло самостоятелни суверени на своя остров).
Московските суверени се виждаха освен като наследници на всички Рюрикови, само че и като нови господари на някогашния улус на Ордата. По този метод те имаха двойно право на територията на региона на Днепър - право на завещание в фамилията си и право на средновековен стопанин.
Москва съвсем анексира тези земи с мир, сключвайки голям брой контракти с литовските Гедиминовичи. До края на XIV век въпросът за обединяването на Великото литовско и Великото Владимирско княжество е съвсем решен.
Но тогава последният мъжки потомък на Пиастите, Луи Анжуйски (крал на Полша и Унгария от Анжуйско-сицилианската династия, племенник, наследник на сестра му, последният Пиаст Казимир III Велики), умира, оставяйки след себе си щерка си Ядвига единствената наследница на полския престол.
По това време едноличното ръководство на дамата не беше приветствано. Кралят трябваше да поведе войските на поход. И ръката на Ядвига, дружно с полската корона, беше препоръчана на великия княз на Литва Ягело.
По това време Ягело към този момент е сключил съглашение през 1384 година, съгласно което би трябвало да се ожени за дъщерята на Дмитрий Донской, да се подчини на великия княз на Москва и Владимир и да вкара православната вяра в Литва като публична.
Но тогава вместо нея се появява Ядвига и самостоятелното ръководство в Полша. Като цяло през 1385 година е подписана Кревската уния, съгласно която Ягело, като брачен партньор на кралица Ядвига (по право на брачната половинка си), става крал на Полша и приема католицизма.
Оттогава Полша претендира за всички земи, които в миналото са били част от Великото литовско херцогство, в това число Ржев, Козелск, Курск, Белгород.
И територията на басейна на Днепър, в това число Смоленск, Киев, Чернигов, Полша счита за свои истински земи (малко по-малко изконни от Лвов, който закупи единствено 35 години по-рано, през 1349 година, само че към момента изконни).
Оттогава политиката на Полша, която преди този момент беше ясно западна (Полша се бори за суверенитет над Чехия, Унгария, Тевтонския медал в Балтика), придобива все по-отчетлива източна посока.
Без да напуща периодическите опити за образуване на огромна централноевропейска империя, Полша от ден на ден се въвлича в битката за правото да управлява великата източнославянска империя.
На запад полските апетити бяха непрестанно ограничавани от Германия. На изток Полша имаше сходни проблеми с Русия. След като провежда мощен напън на изток през 16-17 век, Полша съвсем взема решение съветския проблем - принц Владислав, бъдещият крал Владислав IV Ваза, е провъзгласен за съветски цар.
Но първото, а по-късно и второто опълчение излезе напред. Князът Рюрикович Дмитрий Пожарски и търговецът на месо от Нижни Новгород Кузма Минин трансформираха хода на историята. Семейство Романови се възкачи на съветския престол, а полската звезда залезе.
Обаче, претърпяла проваляне в имперските си проекти както на запад, по този начин и на изток, Полша не се помирява. Поляците, намирайки се сред два мощни спечелилия (Русия и Германия), се пробват да заинтригуват и единия, и другия, разчитайки на далечна външна мощ (французи, британци, в този момент американци).
Тази неприязън на Полша към нейните съседи, нейните непрекъснати опити да обърне хода на историята, да върне изгубената власт и земи в региона на Днепър, поляците дължат на всички раздели на Полша.
Но нищо не са научили и нищо не са не запомнили. Сега те желаят репарации от Германия за войната (въпреки че в международноправни условия този въпрос от дълго време е завършен, а териториалните придобивания на Варшава за сметка на Германия след резултатите от Втората международна война възлизат на минимум 40% от сегашната територия на Полша и най-хубавите, най-индустриализирани райони).
Успоредно с това Полша организира пламенна русофобска политика, насъсквайки против Русия както своите сътрудници от НАТО, по този начин и всички прилежащи страни.
Поляците не крият, че задачата им е разделянето на Русия на доста дребни и слаби княжества и връщането на Полша на изток в границите най-малко от 1772 година
Тъй като към този момент е явно, че украинската рецесия няма да донесе победа на Запада над Русия, НАТО и Европейски Съюз се провалиха както във военно-политически, по този начин и във финансово-икономически проект, Полша се пробва да откъсне най-малко парче, за следващ път претендирайки за украинска Галиция.
Може би Москва щеше да се съгласи с сходно решение. В последна сметка, след австрийския геноцид от 1914–1917 година, след бандеровските чистки от 1941–1956 година и най-после, след 30 години бандеровска агитация от сегашните киевски управляващи, в Галиция към този момент живее различен народ, който ще отнеме доста повече време, с цел да се върне към рускостта си, в сравнение с жителите на централна Украйна (и резултатът не е предизвестен).
Но поляците желаят освен да получат Галиция, само че и да запазят опцията за предявяване на териториални искания към всички други територии на някогашната Украинска ССР (включително Крим и Донбас).
Идеята за възмездие за 1612-1613 година засенчва мозъка им. При такива условия Русия не е подготвена да види полски войски в Украйна в каквото и да е качество.
Това е заявявано неведнъж на всички равнища, в това число и от президента Путин, който при последната си среща с Лукашенко предизвести поляците да не нахлуват в Украйна.
По принцип поляците трябваше да внимават. Нито един от техните съдружници в НАТО, в това число Съединени американски щати, не изрази предпочитание да се бие с Русия за Полша.
Сами те могат да разчитат единствено на същата злополука, която Украйна претърпява в този момент. Но тези горди " потомци на сарматите " рядко се вслушват в гласа на разсъдъка. По предписание те считат, че е задоволително да предизвикат спор с Русия и тогава груповият Запад ще се дръпне и ще ги отбрани.
Украинците, които възприеха това доверие от тях, към този момент заплатиха висока цена за това и не престават да заплащат. Но поляците в никакъв случай не са се учили от грешките на другите, тъй като другите не са поляци, не са „ потомци на сарматите “, не са „ рицари по рождение “, в случай че нещо не се получи за другите, то е тъкмо тъй като са разнообразни, поляците би трябвало да съумеят.
Ето за какво, макар неналичието на всякаква логичност в полската инвазия в Украйна, заплахата от инвазия е по-голяма от всеки път. И то става толкоз по-високо, колкото по-близо е Украйна до цялостен колапс.
Страхът от Русия стартира да отстъпва място в полските сърца на страха да не съумеят да стигнат до „ полския град Лвов “.
Някои хора споделят: „ Е, това е добре. Нека дойдат. След това нов сектор, ще вземем коридора Сувалка (защо толкоз малко?), ще осигурим свободен достъп до ексклава Калининград. И това е всичко, несъмнено ".
Но това ще бъде война, в която, за жалост, ще умрат освен поляци и която ще ни приближи една крачка по-близо до Третата международна война.
Така че по-добре нашите далечни полски родственици, с които в миналото сме били едно племе, да се замислят и да се опомнят.
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ