Тъй като изменението на климата и покачването на морското равнище застрашават остров Гарди Сугдуб, лидерите в местната местна общност са все по-притеснени, че правителството на Панама няма да успее да изпълни обещанията за помощ при преместване.
В доклад от 52 страници в понеделник Human Rights Watch (HRW) заяви, че „продължаващите забавяния на правителството“ представляват сериозна заплаха за човешките права на местното население гуна в Панама.
Според констатациите на групата, правителството многократно не е успяло да осигури жилища и инфраструктура за нов обществен обект на по-високо място, въпреки многократните уверения и планове, датиращи от 2010 г.
„Панама трябва да изпълни обещанията си и да предостави незабавна подкрепа, така че общността на Gardi Sugdub да може да се премести с достойнство“, каза Ерика Бауър, изследовател на климатичните измествания в Human Rights Watch и автор на доклада.
„Не е твърде късно правителството да се възползва от тази възможност и да създаде план, към който крайбрежните общности на други места в Панама и по света могат да се обърнат, когато се изправят срещу кризата с изменението на климата.“
Малък остров, големи проблеми
Gardi Sugdub — или „Островът на раците“ — е част от архипелаг на карибското крайбрежие на Панама, според доклада, който се очаква да бъде изправен пред „най-сериозните въздействия“ на изменението на климата.
В най-високата си точка островът е само един метър (3,2 фута) над морското равнище. И докато приливите пълзят все по-високо и по-високо, жителите на Гуна на острова се оказват с все по-малко пространство.
Около 1300 души гуна са натъпкани на остров, дълъг само 300 метра (984 фута) и широк 125 метра (410 фута). А годишните наводнения – с продължителност до две седмици наведнъж – са причинили значителни щети на домовете и поминъка им.
„Когато се прибрах у дома, кеят и тоалетната бяха отнесени“, каза един жител на Гарди Сугдуб, Еустасио Валдес, пред Human Rights Watch, като си спомни едно наводнение през 2008 г.
„Канутата ги нямаше. Имаше високи вълни. Беше наводнен за една седмица. Училището беше спряно.“
Трудно решение
През 2010 г. общността Guna в Gardi Sugdub стигна до тежко заключение: Единственото устойчиво решение беше да се премести на друго място.
„Ние вече сме твърде много в този град и не си пасваме“, каза Магдалена Мартинез, секретар на кварталния комитет на Гарди Сугдуб, пред Human Rights Watch. „Няма повече място.“
За да подслонят нарастващото си население, членовете на общността Guna дариха място за проекта на континента, наречено „Isperyala“ заради изобилието от мушмули.
Приблизително по това време правителството на Панама също обеща да построи „моделно училище“ и болница за района до 2014 г. Но и двете все още не са завършени, според Human Rights Watch.
През 2017 г. Министерството на жилищното строителство също се ангажира да построи 300 жилища за хората от Гуна, както и да предостави услуги като питейна вода, канализация и пътища.
Първоначално проектът беше планиран да отнеме 450 календарни дни, според Human Rights Watch. Но след това началото на пандемията от COVID-19 забави строителството. Беше определена нова дата за завършване за септември 2023 г. Това също беше отложено.
„Правителството не спазва договореното за този проект. Вижте това забавяне. Това не е честно“, каза членът на общността Дилион Наваро в доклада.
Мярка за „последна инстанция“
Междувременно, на Гарди Сугдуб, хората от Гуна се борят с пренаселеността, липсата на образователни ресурси за децата си и несигурния достъп до прясна вода, което допринася за висок процент на стомашно-чревни заболявания и лоши санитарни условия.
Докладът на Human Rights Watch отбеляза, че условията в Гарди Сугдуб отразяват опасностите, пред които са изправени уязвимите крайбрежни общности по света.
„Дори при най-оптимистичните сценарии за планетарно затопляне, покачването на морското равнище е неизбежно“, се казва в доклада. „Но планирането днес ще смекчи някои от рисковете на утрешния ден.“
Докладът добавя, че преместването е „крайна мярка“ за местните общности, които често имат силни връзки с родината си.
За Гуна островите са осигурили убежище от векове на колониално потисничество. Започвайки от 1650 г., мисионерите принуждават хората си да се заселват. Испанските колонизатори ги изправиха с насилие. И по-късно панамското правителство се опита да потисне традиционните им начини.
Островите също позволиха на Гуна да избяга от болестите, пренасяни от комари, често срещани на континента.
Но се очаква условията на Гарди Сугдуб само да се влошат поради изменението на климата.
Широко разпространена криза
Хюман Райтс Уоч изчисли, че най-малко 38 други острова в Гуна Яла – територията на предците на Гуна – също скоро ще се нуждаят от преместване поради покачване на морското равнище. Това включва общо около 28 000 души.
И Гуна едва ли са сами в това тежко положение. Докладът отбелязва, че климатичните рискове и други заплахи са довели до повече от 400 планирани премествания по целия свят.
Но докладът заключава, че резултатите се материализират бавно за Гуна: „Към днешна дата нито един човек не се е преместил.“
Той призовава за оказване на „незабавна подкрепа“ на хората от Гуна, тъй като те се борят с влошаващата се криза.
Източник: Ал Джазира
