Тъй като е време за лъвове и овци, ще ви

Тъй като е време за лъвове и овци, ще ви разкажем за пазителите на града, напомнящ едни други времена.

Лъвът – величествено животно, символизиращо мощ, горделивост и власт. Животно, което свързваме с геройство и смелост.

Лъвът е един от най-често срещаните знаци в гербовете и знамената по целия свят. Освен всичко това, лъвовете участват и в градската среда с достолепния си тип. И в това отношение София не е изключение.

Няколко скулптури в столицата употребяват символиката на царственото животно и всяка от тях крие своя скришен смисъл.

„ Лъвът евентуално е най-популярният знак в хералдиката по целия свят. В България ние имаме една доста дълга традиция, вековна обвързвана с изобразяването на лъва по нашите гербове като знак на силата, храбростта и властта. След нашето Освобождение, лъвът стартира да участва доста мощно и в актуалните български градове. Присъства на всички места към нас, стига да го търсим “, изяснява урбанистът Здравко Петров.
Неслучайно историята на царственото животно в София стартира от Лъвов мост, а към „ пазителите на града “ се появяват някои забавни градски митове.

„ Това са най-старите лъвове в столицата. Още от 1891г. те са на това място и по това време този мост е главната врата на София, която е посрещала всички посетители на града, идващи с трен “, споделя Петров.

Четирите лъвски фигури, впечатляващи като направа и мащаб, символизират четирима софийски книжаря, които са обесени в навечерието на нашето Освобождение, поради своята родолюбива, просветителска активност.
Когато през 1891г. те идват от виенската леярна, в която са създадени, още тогава прави усещане, че те нямат езици. Тогава потегля един любопитен градски анекдот – лъвовете на Лъвов мост нямат езици, с цел да не описват какъв брой е било откраднато при построяването на моста.

Статуите бяха реставрирани преди седем години, а по тях работи един от най-хубавите леяри в България – Марин Марков.

„ Те са направени във Виена по една малко по-различна методология. Тогава не са имали тези заваръчни апарати, които имаме в този момент и те са на болтова връзка – всичко се сглобява на части, тъй като не може да се отлее на цяло. Като се излеят обособените елементи, те се обработват и се връзват с болтове една към друга. След това частите се обработват по този начин, че никакви фуги не личат извън. Съобразно нашия живот, те са безконечни, тъй като могат да устоят хиляди години “, споделя Марков.

Всеки един лъв споделя друга история или пък припомня за героично събитие.

„ Имат друга поза, друг облик, друга страст. Паметникът на двата полка, тъкмо по тази причина, впечатлява със своето достойнство – излъчва мъдрост и макар разочарованията пред войните, той държи в един щит картата на фантазията за обединена България. За благополучие, ние единствено преди няколко години имахме опцията да забележим възобновен на своето автентично място, фигурата на лъва на паметника на Първи пехотен софийски полк и Шести пехотен търновски полк “, изяснява Здравко Петров.

За славното минало на България споделя и още една скулптура – тази пред паметника на Незнайния войник. В началото той не е утвърден от армейските генерали, защото по техни думи имал прекомерно човешко лице.

„ Това е може би най-известният лъв в София, който особено свързваме с българската войска, с българската смелост, с бойната популярност на нашата страна. Открит е за първи път през 1941г., тогава разположението на фигурата е било малко по-различно. Според истинския план, той е стоял върху главното тяло на паметника, зад безконечния огън “, изяснява Петров.

След това е демонтиран, дълго време го няма и е възобновен чак 1981г. с един малко по-различен архитектурен проект – лъвът е свален от пиедестала и той става по-активна част от градската среда.

София красят и още няколко лъвски паметника. Двете скулптури пред Съдебната палата символизират значимостта и престижа на правосъдната власт и гледат в разнообразни направления.

А този пред Министерство на вътрешните работи има може би най-заплашителен тип.

Историята на софийските лъвове е невероятна. Понякога даже, може би не им обръщаме задоволително внимание, само че едно е несъмнено – пазителите на София са постоянно там и не престават да красят столицата и да ни припомнят за величествената история на България.