Български особености на турската кухня
Татяна Тюркан Карова е родена в село Устрем, Кърджалийско. През 1989 година фамилията й отпътува за Турция " с една огромна екскурзия ". Тази огромна екскурзия счита за собствен огромен шанс, тъй като й дава опция да се срещне с " необятната турска кухня " и основава у нея огромна фантазия - да си направи ресторант. Така преди 9 година отваря " Тюркоаз " в София.
Ресторантът, в който храната се подготвя от девет готвачи от Турция, ще се показа на идния първи по рода си фестивал навън за качествена храна и питиета - StrEAT Fest. Той отваря " порти " на 30 септември, тази събота, от 10:00 до 22:00 часа и е проведен от изданието " Бакхус ". Всичко за него четете тук.
Как стигнахте до кухнята?
- Една огромна екскурзия ме води в страната на турската кухня. Когато се нанесохме в жилището ни в Бурса, още същата вечер стартира да се звъни на вратата по локална традиция и започнаха да идват чинии с храни. Всяко ядене бе толкоз забавно и вкусно, тъй като е сготвено от хора, идващи от разнообразни райони на страната. Съседството там е доста значимо. Хората съблюдават обичаите си. Така почнах да пробвам турската кухня. А и готвенето ми е огромно занимание и започнах да обикалям страната и на място опознавах особеностите на кухнята. Тя варира доста в обособените райони. Но желаех да пребивавам в България и по този начин съчетах двете в едно - страната и кухнята.
Каква е ролята на храната в приемането на другите култури?
- Хубавите мигове хората споделят на маса, когато са дружно. Смятам, че храната не е единствено за тялото. А и е доста значимо каква храна поднасяте. По този метод опознавате и културата на хората, метода на живеене. Неслучайно доста компании, министерства и други провеждат събития, свързани с храна. Много обичам да участваме в такива фестивали.
Какви провокации има за ресторант с турска кухня в България?
- При нас беше мъчно да убедим турските готвачи да живеят в непозната за тях страна. Имаме проблеми и с обезпечаването на артикули, които ги няма в България. Предизвикателството е доста огромно. Както и това, когато се пробват да ви копират. Смятам, че малко хора съумяват да вършат подобен бизнес в непозната страна.
Смятате ли, че можете да измененията визията на хората за Турция посредством това, което им готвите?
- Да, доста пъти. Най-голямата илюзия, която имат хората за турската кухня е, че е прекомерно пикантна, калорична, мазна, прекомерно доста подправки се употребяват, а десертите са прекомерно сладки. Въобще не е по този начин. Като отворите нашето меню, ще видите, че доста от храната се готви сега и не на газ и ток, а на дърва. Всички меса са на скара, доста от мезетата или са печени или доста леко задушени. Десертите колкото и да са сладки - са здравословни - казандиби, сутляш. Хлябът се меси и пече всеки ден. И по този начин променихме тази илюзия у доста хора за турската кухня.
Имате ли обичан артикул или фалшификация?
- Сумакът е обичаната ми фалшификация. С нея се овкусяват салати, с нея могат да се готвят месни ястия, на които желаете да придадете по-кисел усет. Тя се счуква, само че не по този начин, че да стане на прахуляк. Това е неповторима фалшификация.
Освен това кадаифът ми е обичан артикул, от който мога да основа 50 разнообразни типа десерти - кюнефе, кадаиф, мънички гнезда с ягода.
Много обичам да работя с пещта. Каквото и да сложите, става неповторимо. Знаете ли какъв брой поръчки имаме за фасул в гърне? А го няма в менюто, само че го вършим за посетители. Да сложите една дюля, паднала в градината на земята и да я поръсите със захар и да я сложите в пещта - толкоз е вкусно. Като взехме решение да обновяваме ресторанта, отхвърлих да се размени пещта на дърва с друга.
© Николай Дойчинов
Добрите готвачи знаят, че никое ядене няма да стане вкусно, в случай че в него не се добави щипка обич. Затова и Татяна избра тази дума, с която да показа най-важното съгласно нея, което дефинира връзките сред хората.
Рецептата, която тя избра за читателите на " Дневник " - може да видите тук.
Ресторантът, в който храната се подготвя от девет готвачи от Турция, ще се показа на идния първи по рода си фестивал навън за качествена храна и питиета - StrEAT Fest. Той отваря " порти " на 30 септември, тази събота, от 10:00 до 22:00 часа и е проведен от изданието " Бакхус ". Всичко за него четете тук.
Как стигнахте до кухнята?
- Една огромна екскурзия ме води в страната на турската кухня. Когато се нанесохме в жилището ни в Бурса, още същата вечер стартира да се звъни на вратата по локална традиция и започнаха да идват чинии с храни. Всяко ядене бе толкоз забавно и вкусно, тъй като е сготвено от хора, идващи от разнообразни райони на страната. Съседството там е доста значимо. Хората съблюдават обичаите си. Така почнах да пробвам турската кухня. А и готвенето ми е огромно занимание и започнах да обикалям страната и на място опознавах особеностите на кухнята. Тя варира доста в обособените райони. Но желаех да пребивавам в България и по този начин съчетах двете в едно - страната и кухнята.
Каква е ролята на храната в приемането на другите култури?
- Хубавите мигове хората споделят на маса, когато са дружно. Смятам, че храната не е единствено за тялото. А и е доста значимо каква храна поднасяте. По този метод опознавате и културата на хората, метода на живеене. Неслучайно доста компании, министерства и други провеждат събития, свързани с храна. Много обичам да участваме в такива фестивали.
Какви провокации има за ресторант с турска кухня в България?
- При нас беше мъчно да убедим турските готвачи да живеят в непозната за тях страна. Имаме проблеми и с обезпечаването на артикули, които ги няма в България. Предизвикателството е доста огромно. Както и това, когато се пробват да ви копират. Смятам, че малко хора съумяват да вършат подобен бизнес в непозната страна.
Смятате ли, че можете да измененията визията на хората за Турция посредством това, което им готвите?
- Да, доста пъти. Най-голямата илюзия, която имат хората за турската кухня е, че е прекомерно пикантна, калорична, мазна, прекомерно доста подправки се употребяват, а десертите са прекомерно сладки. Въобще не е по този начин. Като отворите нашето меню, ще видите, че доста от храната се готви сега и не на газ и ток, а на дърва. Всички меса са на скара, доста от мезетата или са печени или доста леко задушени. Десертите колкото и да са сладки - са здравословни - казандиби, сутляш. Хлябът се меси и пече всеки ден. И по този начин променихме тази илюзия у доста хора за турската кухня.
Имате ли обичан артикул или фалшификация?
- Сумакът е обичаната ми фалшификация. С нея се овкусяват салати, с нея могат да се готвят месни ястия, на които желаете да придадете по-кисел усет. Тя се счуква, само че не по този начин, че да стане на прахуляк. Това е неповторима фалшификация.
Освен това кадаифът ми е обичан артикул, от който мога да основа 50 разнообразни типа десерти - кюнефе, кадаиф, мънички гнезда с ягода.
Много обичам да работя с пещта. Каквото и да сложите, става неповторимо. Знаете ли какъв брой поръчки имаме за фасул в гърне? А го няма в менюто, само че го вършим за посетители. Да сложите една дюля, паднала в градината на земята и да я поръсите със захар и да я сложите в пещта - толкоз е вкусно. Като взехме решение да обновяваме ресторанта, отхвърлих да се размени пещта на дърва с друга.
© Николай Дойчинов
Добрите готвачи знаят, че никое ядене няма да стане вкусно, в случай че в него не се добави щипка обич. Затова и Татяна избра тази дума, с която да показа най-важното съгласно нея, което дефинира връзките сред хората.
Рецептата, която тя избра за читателите на " Дневник " - може да видите тук.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ