Три истории за нещастна любов: Защо Николай II не позволи на дъщерите си да се омъжат
Татяна е втората щерка на Николай II, която е две години по-млада от Олга , за която. Баща й я кръщава на Татяна от Евгений Онегин. За разлика от героинята на Пушкин, Великата херцогиня е деликатно момиче. Тя се грижи доста за майка си, когато е зле, и приказва с нея с часове. Обича да рисува, да бродира и да плете.
Придворните означават нейната изключителна добрина и дружелюбие, които хората не постоянно съумяват да разпознаят заради срамежливостта и сдържаността , наследени от татко й. Интересно е, че присъщите черти на Татяна са високо хладнокръвие, мощ на духа, величествено успокоение, мощно развито възприятие за дълг.
Ако изразът „ обичана щерка " може да се приложи в кралското семейство, то това би била Татяна. Уравновесеният темперамент на принцесата се демонстрира от ранна възраст. Момичето обича тихи игри, ръкоделие и книги.
Междувременно Татяна се влюбва в хубав юнак. Дмитрий Малама е брилянтен капитан от лейбгвардейския улански полк и преди Първата международна война е прочут с това, че печели надпреварване на 100 благи. През първата седмица на войната той е съществено ранен, само че не напуща бойното поле, за което по-късно получава златна сабя от ръцете на императрицата като премия.
Дмитрий е изпратен за лекуване в болница, ситуирана на територията на Зимния замък. Там работят освен елементарни медицински сестри, само че и кралски особи - императрица Александра Фьодоровна и нейните дъщери всеки ден се грижат за ранените.
Татяна превързва раната на Дмитрий на крайници му, пита по какъв начин се е случило и от дума на дума се стига до там мъжът да изпраща дарове на Великата херцогиня. След като е изписан от болничното заведение той изненадва Татяна с прелестен френски булдог, с който тя в никакъв случай не се разделя.
Най-интересното е, че Дмитрий съумява да завоюва благосклонностите на евентуалната си тъща. Александра Фьодоровна написа в дневника си: „ Моят дребен Малама прекара с мен един час нощес. Той наподобява благополучен и възмъжал, въпреки към момента да е прелестно момче. Трябва да призная, че той би бил отличен шурей. ”
Уви, бракът с Дмитрий не би донесъл никаква политическа изгода на Романови. Император Николай отхвърля да даде благословията си. Татяна е прекомерно послушна, с цел да избяга с обичания си на края на света. Те се разделят и в никакъв случай повече не се виждат. Дмитрий се завръща във войната и умира в борба през 1918 г.
Татяна, на 21 години, е задържана дружно с цялото си семейство. По заповед на краткотрайното държавно управление те са заточени в Екатеринбург. В нощта на 16 против 17 юли в мазето на Ипатиевата къща нищо неподозиращите членове на фамилията са брутално убити.
Придворните означават нейната изключителна добрина и дружелюбие, които хората не постоянно съумяват да разпознаят заради срамежливостта и сдържаността , наследени от татко й. Интересно е, че присъщите черти на Татяна са високо хладнокръвие, мощ на духа, величествено успокоение, мощно развито възприятие за дълг.
Ако изразът „ обичана щерка " може да се приложи в кралското семейство, то това би била Татяна. Уравновесеният темперамент на принцесата се демонстрира от ранна възраст. Момичето обича тихи игри, ръкоделие и книги.
Междувременно Татяна се влюбва в хубав юнак. Дмитрий Малама е брилянтен капитан от лейбгвардейския улански полк и преди Първата международна война е прочут с това, че печели надпреварване на 100 благи. През първата седмица на войната той е съществено ранен, само че не напуща бойното поле, за което по-късно получава златна сабя от ръцете на императрицата като премия.
Дмитрий е изпратен за лекуване в болница, ситуирана на територията на Зимния замък. Там работят освен елементарни медицински сестри, само че и кралски особи - императрица Александра Фьодоровна и нейните дъщери всеки ден се грижат за ранените.
Татяна превързва раната на Дмитрий на крайници му, пита по какъв начин се е случило и от дума на дума се стига до там мъжът да изпраща дарове на Великата херцогиня. След като е изписан от болничното заведение той изненадва Татяна с прелестен френски булдог, с който тя в никакъв случай не се разделя.
Най-интересното е, че Дмитрий съумява да завоюва благосклонностите на евентуалната си тъща. Александра Фьодоровна написа в дневника си: „ Моят дребен Малама прекара с мен един час нощес. Той наподобява благополучен и възмъжал, въпреки към момента да е прелестно момче. Трябва да призная, че той би бил отличен шурей. ”
Уви, бракът с Дмитрий не би донесъл никаква политическа изгода на Романови. Император Николай отхвърля да даде благословията си. Татяна е прекомерно послушна, с цел да избяга с обичания си на края на света. Те се разделят и в никакъв случай повече не се виждат. Дмитрий се завръща във войната и умира в борба през 1918 г.
Татяна, на 21 години, е задържана дружно с цялото си семейство. По заповед на краткотрайното държавно управление те са заточени в Екатеринбург. В нощта на 16 против 17 юли в мазето на Ипатиевата къща нищо неподозиращите членове на фамилията са брутално убити.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ