Мистерията на Родопите: Любопитната история на Светилището при Татул
Татул се намира в м. Кая Башъ , в южните околности на дребното източно родопско селце Татул, на 17 км североизточно от Момчилград, по горното течение на река Бююк дере (р. Големица), най-южен приток на река Арда в тази зона.
Цялата котловина на река Бююк дере, изключително зоната от обекта край село Татул на изток , около селата Нановица, Постник, Гургулица, Момина сълза и Биволяне, е доста плодородна. Хълмовете не са високи, сред тях има необятни равнинни зони, а цялата котловина се отваря необятно към долината на река Арда.
Официален туристически портал на община Кърджали
Непосредствената местност на археологическия обект край Татул изобилства с остатъци от всички исторически интервали . Самата канара („ кая ” на турски ез.) край Татул е ясно откроима като естествено образувание и има форма на извисяваща се естествена, скална пирамида с основа от правоъгълен триъгълник.
Основните страни са обърнати на запад и на юг, а северният борд е сходен на скалните скатове на алпийските върхове - спуска се стръмно на север, като стената на североизток е съвсем отвесна.
Скалната групировка на Кая башъ съставлява натурален естествен феномен, който е бил дообработен от човешка ръка, като пресечена пирамида. В нея са издълбани две извънредно забавни гробни ложета.
Официален туристически портал на община Кърджали
Едното е ситуирано на върха, безусловно под намерено небе, а другото е в ниша, обърната на юг и покрита от дъговидно изсечена част от скалата - самобитна скална арка с ясно откроим борд.
Точен аналог на разположението и оформлението на скалната пирамида при Татул към този момент не е прочут. Тази удивителна скалната пирамида се е извисявала над естествения терен през всички исторически интервали, откакто е била към този момент завършена по този метод.
Официален туристически портал на община Кърджали
В наши дни тя също в никакъв случай не е била скрита от зорките погледи на гости и откриватели. Скалния комплекс-светилище се състои с изключение на от двата саркофага, от изсечено в скалите стълбище, от изток, водещо към основния олтар - централно място за жертвоприношения в чест на бога Слънце и към двата гроба, триметров бунар, както и голям брой други изсечени в скалите паметни площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на течности.
Смята се че са завършени през ХVIII-ХI в. прочие Хр., когато светилището претърпява своя първи огромен подем, за което свидетелстват откритите паметни предмети - глинени съдове, прешлени, керамични съдове и предмети от бронз. През ХIII-ХII в. прочие Хр. светилището е потърпевшо при трусове. Като в следствие към светилището през III-I в. прочие Хр. е построена ограждаща стена за да укрепва и пази паметния комплекс, във вътрешността му има няколко здания, като една от тях се допуска че е храм-мавзолей, поради солидния и впечатляващ строеж , който има, и най-вероятно е иззела част от функционалностите на скалната пирамидата.
Обновеното светилището евентуално просъществува доникъде на I век. През Римската ера са построени доста нови здания към светилището, намерено е з начително количество римски керамични съдове, украшения, предмети на бита.
Официален туристически портал на община Кърджали
Счита се, че елинистическият храм и постройките към него са превърнати в укрепена римска вила, населявана от богат локален благородник. През III век светилището е опожарено . Нов интервал на подем стартира през IХ-Х век.
Тогава са осъществени останалите преустройства в скалния комплекс. Финалният стадий от живота върху хълма край село Татул се бележи от феодален некропол (който Иван Балкански проучва) с богат гробен инвентар - голям брой украшения - обеци, пръстени, бронзови гривни и други. Некрополът е датиран от него не по-късно от средата на XIII век, като с това настава и края на хилядолетния живот на хълма край село Татул.
Официален туристически портал на община Кърджали
Първите сведения за скалния комплекс край Татул са предоставени от краеведа Никола Иванов през 1933 година През 60-те и 70-те години скалният отбор буди към този момент сериозен интерес и е посетен от доста български учени - археолози, историци, епиграфи, които основават и първите хипотези за неговата същина и предопределение, едни от тях са проф. Иван Венедиков и Николай Виходцевски.
Археологическите разкопки в м. Кая башъ стартират през 1976 година Те са осъществени от Иван Балкански, организатор в Окръжния исторически музей в Кърджали, определил обекта за късноантична и средновековна цитадела.
През двете акции от 1976 и 1977 година, за които има данни за неговата работа, той съумява да разкопае огромна част от средновековния некропол навътре в обекта. Проучванията са обновени през 2004 г и не престават през 2005 година и 2007 година, под научното управление на проф. Николай Овчаров.
Официален туристически портал на община Кърджали
През 2022 година разкопките в региона са възобновени след петнадесет годишно спиране, като не престават и през 2023 година, финансирани от община Момчилград и под научното управление още веднъж на проф. Николай Овчаров, като за тези два сезона археолозите съумяват да записват черква построена през V-VI в. и просъществувала до XI-XII в., като под основите ѝ има по-стара монументална постройка, евентуално езически храм .
Скалните формирания не са най-високите в долината, само че са в нейният съвършен център, имат образна връзка с всички околни хълмове и се възвисяват над главния път в региона, който е по течението на реката, като тъкмо това прави Татул толкоз впечатляващ, тайнствен и поддържа легендите свързани с него.
Официален туристически портал на община Кърджали
През Праисторията, Античността и изключително през Средновековието източният и южният скатове на хълма при Татул са осеяни с архитектурни комплекси, само че за жалост през днешния ден тази зона е покрита от гъста гора.
Цялата котловина на река Бююк дере, изключително зоната от обекта край село Татул на изток , около селата Нановица, Постник, Гургулица, Момина сълза и Биволяне, е доста плодородна. Хълмовете не са високи, сред тях има необятни равнинни зони, а цялата котловина се отваря необятно към долината на река Арда.
Официален туристически портал на община Кърджали Непосредствената местност на археологическия обект край Татул изобилства с остатъци от всички исторически интервали . Самата канара („ кая ” на турски ез.) край Татул е ясно откроима като естествено образувание и има форма на извисяваща се естествена, скална пирамида с основа от правоъгълен триъгълник.
Основните страни са обърнати на запад и на юг, а северният борд е сходен на скалните скатове на алпийските върхове - спуска се стръмно на север, като стената на североизток е съвсем отвесна.
Скалната групировка на Кая башъ съставлява натурален естествен феномен, който е бил дообработен от човешка ръка, като пресечена пирамида. В нея са издълбани две извънредно забавни гробни ложета.
Официален туристически портал на община Кърджали Едното е ситуирано на върха, безусловно под намерено небе, а другото е в ниша, обърната на юг и покрита от дъговидно изсечена част от скалата - самобитна скална арка с ясно откроим борд.
Точен аналог на разположението и оформлението на скалната пирамида при Татул към този момент не е прочут. Тази удивителна скалната пирамида се е извисявала над естествения терен през всички исторически интервали, откакто е била към този момент завършена по този метод.
Официален туристически портал на община Кърджали В наши дни тя също в никакъв случай не е била скрита от зорките погледи на гости и откриватели. Скалния комплекс-светилище се състои с изключение на от двата саркофага, от изсечено в скалите стълбище, от изток, водещо към основния олтар - централно място за жертвоприношения в чест на бога Слънце и към двата гроба, триметров бунар, както и голям брой други изсечени в скалите паметни площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на течности.
Смята се че са завършени през ХVIII-ХI в. прочие Хр., когато светилището претърпява своя първи огромен подем, за което свидетелстват откритите паметни предмети - глинени съдове, прешлени, керамични съдове и предмети от бронз. През ХIII-ХII в. прочие Хр. светилището е потърпевшо при трусове. Като в следствие към светилището през III-I в. прочие Хр. е построена ограждаща стена за да укрепва и пази паметния комплекс, във вътрешността му има няколко здания, като една от тях се допуска че е храм-мавзолей, поради солидния и впечатляващ строеж , който има, и най-вероятно е иззела част от функционалностите на скалната пирамидата.
Обновеното светилището евентуално просъществува доникъде на I век. През Римската ера са построени доста нови здания към светилището, намерено е з начително количество римски керамични съдове, украшения, предмети на бита.
Официален туристически портал на община Кърджали Счита се, че елинистическият храм и постройките към него са превърнати в укрепена римска вила, населявана от богат локален благородник. През III век светилището е опожарено . Нов интервал на подем стартира през IХ-Х век.
Тогава са осъществени останалите преустройства в скалния комплекс. Финалният стадий от живота върху хълма край село Татул се бележи от феодален некропол (който Иван Балкански проучва) с богат гробен инвентар - голям брой украшения - обеци, пръстени, бронзови гривни и други. Некрополът е датиран от него не по-късно от средата на XIII век, като с това настава и края на хилядолетния живот на хълма край село Татул.
Официален туристически портал на община Кърджали Първите сведения за скалния комплекс край Татул са предоставени от краеведа Никола Иванов през 1933 година През 60-те и 70-те години скалният отбор буди към този момент сериозен интерес и е посетен от доста български учени - археолози, историци, епиграфи, които основават и първите хипотези за неговата същина и предопределение, едни от тях са проф. Иван Венедиков и Николай Виходцевски.
Археологическите разкопки в м. Кая башъ стартират през 1976 година Те са осъществени от Иван Балкански, организатор в Окръжния исторически музей в Кърджали, определил обекта за късноантична и средновековна цитадела.
През двете акции от 1976 и 1977 година, за които има данни за неговата работа, той съумява да разкопае огромна част от средновековния некропол навътре в обекта. Проучванията са обновени през 2004 г и не престават през 2005 година и 2007 година, под научното управление на проф. Николай Овчаров.
Официален туристически портал на община Кърджали През 2022 година разкопките в региона са възобновени след петнадесет годишно спиране, като не престават и през 2023 година, финансирани от община Момчилград и под научното управление още веднъж на проф. Николай Овчаров, като за тези два сезона археолозите съумяват да записват черква построена през V-VI в. и просъществувала до XI-XII в., като под основите ѝ има по-стара монументална постройка, евентуално езически храм .
Скалните формирания не са най-високите в долината, само че са в нейният съвършен център, имат образна връзка с всички околни хълмове и се възвисяват над главния път в региона, който е по течението на реката, като тъкмо това прави Татул толкоз впечатляващ, тайнствен и поддържа легендите свързани с него.
Официален туристически портал на община Кърджали През Праисторията, Античността и изключително през Средновековието източният и южният скатове на хълма при Татул са осеяни с архитектурни комплекси, само че за жалост през днешния ден тази зона е покрита от гъста гора.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ